В закона за разписани няколко групи мерки, част от които представяме накратко за улеснение на нашите членове:
- В Кодекса на труда са уредени нови разпоредби, с които се регламентират някои аспекти във връзка с обявено извънредно положение.
- При обявено извънредно положение работодателят има право, без съгласието на работника или служителя, да:
А) Да възложи на работника или служителя за срока на извънредното положение или за част от него да извършва временно надомна работа (чл. 120б, ал. 1 от КТ).
При възлагането едностранно от работодателя на работника и служителя на извършването на надомна работа не се променят условията по трудовия договор, с изключение на мястото на работа, ако местонахождението на работното място при надомната работа е в различно населено място от уговореното в трудовия договор място на работа.
В този случай промяната се извършва едностранно със заповед на работодателя, като в нея задължително се определят условията по чл. 107в, ал. 2 от КТ, а именно: местонахождението на работното място, трудово възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане, редът за възлагане и отчитане на работата, начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция, консумативните разходи за работното място и заплащането им, други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа (чл. 120б, ал. 2 от КТ).
Б) Да възложи на работника или служителя за срока на извънредното положение или част от него да извършва работа от разстояние (чл. 120б, ал. 1 от КТ).
Работодателите следва да имат предвид, че работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя (чл. 107з, ал. 1 от КТ).
При възлагането едностранно от работодателя на работника и служителя на извършването на работа от разстояние не се променят условията по трудовия договор, с изключение на мястото на работа, ако местонахождението на работното място при работата от разстояние работно място (в дома на работника или служителя, или извън него) е в различно населено място от уговореното в трудовия договор място на работа.
В този случай промяната се извършва едностранно със заповед на работодателя, като в нея задължително се определят условията по чл. 107и, ал. 2 от КТ, а именно: работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, условия за доставка, подмяна и поддръжка на оборудването, възможности за придобиване на отделни елементи от оборудването от работника или служителя (чл. 120б, ал. 2 от КТ).
В) Да преустанови работа на цялото предприятие, на част от него или само на определени работници и служители за срока на извънредното положение или за част от него (чл. 173а, ал. 1 от КТ).
Преустановяването на работа от работодателя по негов почин е правна възможност, а не негово задължение.
аа) Законовият текст допуска да де преустанови работа на:
- цялото предприятие;
- на част от предприятието;
- на отделни работници или служители.
бб) Работата може да бъде преустановена за:
- целия период на извънредното положение;
- за част от периода на извънредното положение.
вв) При преустановяване на работа (на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители) работодателят може да предостави ползването на платения годишен отпуск, без съгласието на работниците и служителите, както следва:
– Ползването на платения годишен отпуск в тази хипотеза се предоставя с едностранна заповед на работодателя, без да се иска подаване на заявление от работника или служителя и без да се иска неговото съгласие. Заповедта обаче трябва да бъде доведена до знанието на работника или служителя.
– Нормата не съдържа ограничение относно максималният допустим размер от полагаемия се платен годишен отпуск, който може да бъде предоставен без съгласието на работника или служителя при преустановяване на работа по реда на чл. 120в, ал. 1 от КТ. Това означава, че ако при обявено извънредно положение работодателят е преустановил работа на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, той има право да им предостави ползването на целия размер на платения годишен отпуск.
Тук е важно да се направи следното разграничение, ако в конкретната ситуация работодателят е предоставил ползването на платен годишен отпуск на основание чл. 7 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., т.е. без да преустановява работа на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители, той ще има право да предостави без съгласието на работника или служителя само до ½ от платения му годишен отпуск. Ако работодателят е преустановил работата на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители и поради това предостави ползването на платен годишен отпуск по чл. 173в, ал. 1 от КТ, той има право да предостави ползването на целия размер на платения годишен отпуск.
– Предоставянето на платения годишен отпуск на работниците или служителите е уредено като право, а не като задължение на работодателя. Той може и да не предоставя ползването на отпуск.
гг) При преустановяване на работа (на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители) работодателят може и да не предоставя на работниците и служителите ползването на платен годишен отпуск, но в съгласно чл. 267а от КТ той е длъжен да им изплати брутното трудово възнаграждение.
Г) Да установи в предприятието или негово звено за целия период на обявеното извънредно положение или за част от него непълно работно време за работници и служители, които работят на пълно работно време (чл. 138а, ал. 2 от КТ).
В този случай продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
- Преустановяване на работа на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители в предприятието въз основа на заповед на държавен орган ( чл. 120в, ал. 2 от КТ).
При посочената ситуация, работодателят е длъжен да не допуска работниците и служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.
Когато работата на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работниците и служителите и без тяхното съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.
Предоставянето на платения годишен отпуск в тази хипотеза е уредено като правна възможност за работодателя, но при преустановяване на работа със заповед на държавен орган той не е длъжен да предостави ползване на платения годишен отпуск.
В случай, че работодателят не е представил ползването на платен годишен отпуск, за времето на преустановяване на работа той трябва да изплати на работника или служителя брутното му трудово възнаграждение (чл. 267а от КТ).
- Работодателят е длъжен да разреши ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение на няколко категории работници и служители, регламентирани в чл. 173а, ал. 2 от КТ.
За разлика от общия режим на разрешаване на ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск, когато работодателят може да откаже да разреши ползването му, при обявено извънредно положение той е длъжен да разреши ползването на ПГО или на НО, но само по отношение на изрично посочени в чл. 173а, ал. 2 категории работници и служители, както следва:
– Бременна работничка или служителка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
– Майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
– Работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12 годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
– Работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
– Работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
– Работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ – трудоустроен работник или служител или работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването ( исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, захарна болест).
Времето, през което се ползва разрешеният отпуск се зачита за трудов стаж. Това означава, че за трудов стаж се зачита и неплатеният отпуск над 30 работни дни в рамките на една календарна година.
- В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 23 март 2020 г. са уредени и някои специални норми с трудовоправен характер, които са приложими само по отношение на настоящото извънредно положение (чл. 7 от Закона).
- Работодателите и органите по назначаването в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлага надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхното съгласие, освен когато това е невъзможно (чл. 7, ал. 1 от Закона).
Това става едностранно със заповед на работодателя или органа по назначението. В заповедта се определят условията и редът за възлагането, изпълнение и контрол.
Работодателите и органите по назначаването може да предоставят до ½ от платения годишен отпуск на работника или служителя и без неговото съгласие (чл. 7, ал. 2 от Закона).
На осонвание чл. 7, ал. 2 от Закона има самостойно значение работодателят може да предоставя ползването на платен годишен отпуск без съгласието на работника и служителя и без да е преустановил работата на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители (за разлика от режима по чл. 173в, ал. 1 от КТ, съгласно който отпускът при обявено извънредно положение се предоставя от работодателя само ако той е преустановил работа на предприятието, на част от него или на отделни негови работници и служители).
В този случай, обаче, предоставеният плетен годишен отпуск не може да превишава ½ от полагаемия се (за разлика от режима по чл. 173в, ал. 1 от КТ, при която не е поставено такова ограничение и може да се предостави ползването и на пълния размер на платения годишен отпуски).
Следва да се има предвид, че проектът на ПМС за получаване на компенсации от секторите, за чиято дейност е наложена забрана със заповедта на Министъра на здравеопазването, предвижда такава компенсация, само ако е извършено преустановяване на дейността на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители. В случай, че дейността, която осъществява вашето дружество е сред пряко забранените със заповедта на Министъра на здравеопазването, препоръчваме да се възползвате от правната възможност на чл. 173в, ал. 1 от КТ, а не от чл. 7, ал. 2 от Закона.
Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или на разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ.
- Промяна на някои срокове:
- Срокове, които спират да текат:
А) За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат следните срокове(чл. 3 от Закона):
– процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;
– давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;
– сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
– сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон;
– сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Б) По време на действието на Закона спира да тече срокът по чл. 123а, ал. 8 от КСО за пенсионноосигурителните дружества (§8, ал. 2 от ПРЗ на Закона);
В) Сроковете, установени в Закона за предучилищното и училищното образование, които са започнали да текат преди влизането в сила на този закон, спират да текат до отмяната на извънредното положение (§ 23 от ПЗР на Закона);
Г) Сроковете, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в Закона за висшето образование, които са започнали да текат преди влизането в сила на този закон, спират да текат до отмяната на извънредното положение (§ 23 от ПЗР на Закона).Срокове, които се удължават:
А) Срокове, които се удължават с 1 месец от отмяна на извънредното положение (чл. 4):
– сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
– действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.
Б) Срокове, които се удължават до определена дата:
– сроковете за пенсионно-осигурителните дружества по чл. чл. 123, ал. 1, т. 5, чл. 123е, ал. 5, чл. 190, ал. 1 и 2 и чл. 252, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване се удължават до 30 септември 2020 г.;
– сроковете по чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 219, ал. 4 и 5, чл. 241, ал. 2, чл. 252, ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2 и чл. 260 от Закона за корпоративното подоходно облагане (за подаване годишната данъчна декларация; за внасяне на годишния корпоративен данък; за внасяне на данъка върху разходите; за подаване на годишния отчет и за внасяне на данъка върху помощните и спомагателните дейности на лицата по Закона за хазарта; за подаване на годишна данъчна декларация на бюджетните предприятия за приходите, за които подлежат на облагане с данък и за внасяне на данъка им върху приходите; за подаване на годишната данъчна декларация на операторите на кораби и за внасяне на данъка) се удължават до 30 юни 2020 г.;
– срокът по чл. 47, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се удължава до 30 юни 2020 г. (за внасяне на данъка върху разходите за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а);
– срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г. и за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон се удължава до 30 юни 2020 г.;
– лицата по чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица прилагат съответно § 25 от Закона, като срокът за подаване на декларацията по ал. 2 от същия параграф е до 30 април 2020 г. (лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен отчет за дейността);
– сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за счетоводството (за обявяване на годишните финансови отчети на търговците по ТЗ, на юридическите лица с нестопанска цел за останалите предприятия) се удължават до 30 септември 2020 г., а срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2 от същия закон (за обявяване на декларацията, че предприятието не е осъществявало дейност през предходната година) се удължава до 30 юни 2020 г.
В) Срокове, които се променят:
В Закона за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ДВ, бр. 9 от 2020 г.) в § 25, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думата „тримесечен“ се заменя с „четиримесечен“.Срокове на валидност на документи, които се удължават:
Сроковете на валидност на документите за пребиваване на чужденци се удължават с 6 месеца. За срока на пребиваване документите се смятат за валидни документи за пребиваване само на територията на Република България и удостоверяват само правото на пребиваване. По искане на лицето документ за пребиваване може да поиска издаване на нов документ и преди изтичане на удължения 6-месечен срок;
Срокът на валидност на личните карти, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личната карта е валиден идентификационен документ за самоличност само на територията на Република България. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичането на удължения 6-месечен срок;
Срокът на валидност на свидетелствата за управление на моторно превозно средство, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването свидетелството за управление на моторно превозно средство е валиден индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство само на територията на Република България. По искане на лицето ново свидетелство за управление на моторно превозно средство може да се издаде и преди изтичането на удължения 6-месечен срок.
Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, съответно експертните решения на ЦВМК към Военномедицинската академия за годност за военна служба и служба в доброволния резерв, при които срокът на инвалидност, съответно срокът на годност изтича по време на действието на този закон, продължават действието си по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.
Срокът на валидност на протоколите за скъпоструващо лечение на хронично болни пациенти, който изтича по време на действие на този закон, се удължава служебно от Националната здравноосигурителна каса за времето на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна при условия и по ред, определени от Националната здравноосигурителна каса.
- Спиране и ограничаване на обхвата на някои производства:
- Спират се всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители. След отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат нови такси и разноски.
- Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.
- Ограничават се нотариалните производства до неотложни такива при спазване на здравно-хигиенните изисквания. Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.
- Промени в режима на авансовите вноски по ЗКПО:
През 2020 г. авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане се правят при условията и по реда на глава четиринадесета от същия закон, при съобразяване със следните особености:
- когато до влизането в сила на този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното; при необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
- когато до 15 април 2020 г. е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
- когато до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.
- Правни последици в частноправните отношения (чл. 6 от Закона) – до отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непарични последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
- Мерки за компенсиране на работодателите с цел запазване на заетостта на работниците и служителите (§ 6 от ПЗР на Закона).
По време на действието на закона, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.
Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява.
Предстои приемане от Министерския съвет на ПМС за определяне на критериите за получаване на посочените компенсации. Към настоящия момент правителството предлага тези мерки да обхванат само секторите, чиято дейност е преустановена със заповедта на Министъра на здравеопазването.
Пълните текстове на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) може да видите на следния интернет адрес: https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=0EFD07BF8036C136962D8BEA0535E4F2?idMat=147150
