1. В чл. 1 , ал. 1 от проекта е предвидена правната възможност да се изплащат компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите след прекратяване на извънредното положение на работодател, който поради обявеното извънредно положение със своя заповед, издадена въз основа на акт на държавен орган, е преустановил работа. Същевременно в чл. 120в от КТ е предвидено преустановяването на работа в предприятието да става по два начина: 1) по почин на самия работодател, без това да му е разпоредено с акт на държавен орган и 2) с акт на държавен орган, като не е предвидена хипотеза „със заповед на работодателя въз основа на акт на държавен орган”, каквото трактовка се използва в проекта на ПМС. Предвид на това считаме, че текстът следва да бъде прецизиран.
Систематичният анализ на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 2, т. 2 от проекта на ПМС показва, че мярката е предвидена само по отношение на онези икономически дейности, за които е наложена забрана или ограничение на дейността им по време на извънредното положение, т.е. само за онези, при които преустановяването на работа е наложено с акт на държавен орган.
Същевременно редица предприятия и търговци са засегнати от прилагането на ограниченията – производствени сектори, при които няма директна забрана или ограничение с акт на държавен орган за осъществяване на дейност, но предвид на ограничението за предвижване и социални контакти, обемът на тяхната работа значително намалява – напр. производството на мебели, на техника и прочие. Забавят се и значително доставките, което се отразява негативно върху всички сектори на икономиката и води до негативни икономически последици в почти всички икономически дейности.
Във връзка с горното изразяваме принципната си позиция, че е необходимо в обхвата на ПМС за изплащане на компенсации за преустановяване на работа да се включат и двете хипотези на преустановяване на работа в предприятието съгласно чл. 120в от КТ – по почин на работодателя и с акт на държавен орган във връзка с обявеното извънредно положение.
2. Предлагаме в обхвата на компенсаторния механизъм да се включат и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, едноличните търговци по т. 2 и както и членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията по чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО.
В момента, в който занаятчиите биват възпрепятствани да реализират продукцията, работата за тях спира, и предвид на това, че те са самонаети лица те остават без каквито и да било текущи доходи. Същевременно голяма част от микро предприятията, които също ще бъдат засегнати в съществена степен от кризата с разпространението на COVID-19, са регистрирани и осъществяват дейност като еднолични търговци, но те не са наети по трудов договор, а се осигуряват като еднолични търговци и единственият личен доход, който получават тези лица, е от дейността им като еднолични търговци. По същия начин стоят нещата с членовете на кооперациите, упражняващи трудова дейност в тях и получаващи трудови възнаграждения. Ето защо считаме, че не следва априори тези лица да бъдат изключвани от обхвата на предвижданата подкрепа.
При предложения текст на ПМС те биха имали възможност да получат компенсации само ако имат наети по трудов договор лица и компенсациите ще обхващат само възнагражденията на тези лица, но занаятчията или едноличният търговец, които нямат наети в предприятието си лица и осъществяват сами своята търговска дейност, няма да имат възможност да бъдат компенсирани по никакъв начин чрез механизмите на въпросното ПМС.
3. Предлагаме в Приложение № 1 към чл. 2, т. 2 „Списък на икономически дейности по чл. 2, т. 2, съгласно Класификацията на икономическите дейност (КИД -2008)”, да се добавят и следните групи:
49.4 Товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване
52.1 Складиране и съхраняване на товари
52.2 Спомагателни дейности в транспорта
Основният мотив за горното предложение е пълното преустановяване на всички опериращи с лекотоварни превозни средства на международния пазар. В този смисъл ситуацията напълно се приравнява на секторите, за които има наложено ограничение със заповедта на Министъра на здравеопазването, които поради това са включени в проекта на Постановлението.
Същевременно към момента се отчита значително намаляване на обемите работа в транспортния бранш и свързаното с това свиване на икономическата активност на част от фирмите от съответните подсектори.
Състоянието на товарния автомобилен транспорт е аналогично на положението при автомобилния транспорт на пътници, който напълно резонно фигурира в проекта на Постановление.
4. Считаме за необходимо да отбележим, че според нас Приложение № 1 към чл. 2, т. 2 от проекта на ПМС обхваща основно онези икономически дейности, по отношение на които към настоящия момент има пряка забрана от страна на Министерството на здравеопазването да упражняват дейност, но действително засегнатите от мерките за ограничаване на разпространението на заразата от COVID-19 са много повече и въпросният списък при разрастване на разпространението й ще трябва да претърпи съществени корекции.
5. Според нас изключително важен, за да сработи добре механизмът за компенсиране, е начинът, по който ще бъдат подавани документите за кандидатстване. Действително в чл. 4, ал. 1 от проекта на ПМС е посочена възможността за подаване на документи по електронен път, но това изисква съответният работодател да притежава електронен подпис, а много голяма част от микро, малките и средни предприятия не притежават такива. Ето защо според нас би било добре в нормата да се разпишат и други начини за подаване на документи, така че да се гарантира възможността за подаване на документи на малките технически необезпечени работодатели, без да се създават предпоставки за струпване на хора в Дирекциите „Бюро по труда”.
6. От правно-техническа гледна точка считаме за необходимо да се регламентира издаването на акт на компетентен орган за отпускане и изплащане на компенсацията, доколкото съгласно чл. 5, ал. 3 от проекта на ПМС назначената в съответната Дирекция „Бюро по труда” комисия издава решение, с което се произнася само по обстоятелството дали кандидатът съответства или несъответства с изискванията за предоставяне на компенсация, но не взема решение за отпускането на такава. След издаването на решението на комисията, в проекта на ПМС е регламентиран само пътят на обобщаване и предаване на информацията, но не и издаването на нарочен акт за отпускане и изплащане на компенсацията.
7. Според нас е необходимо също така да се регламентира дали решението на комисията към съответната компетентна Дирекция „Бюро по труда” има овързваща сила и дали решаващият орган (в случай, че той е различен от комисията) е длъжен да отпусне и заплати компенсациите на онези работодатели, за които комисията е установила съответствие с изискванията за предоставяне на компенсация.
