Становище на Съюза за стопанска инициатива до г-жа Марияна Николова, Заместник министър – председател по икономическата и демографската политика и Председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество и до г-н Владислав Горанов, Министър на финансите относно проекта на Национална програма за развитие „България 2030“
УВАЖАЕМА Г-ЖО НИКОЛОВА,
УВАЖАЕМИ Г-Н ГОРАНОВ,
Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) оценява високо намерението на правителството да разработи и предложи за обсъждане със социалните партньори и всички заинтересовани страни толкова важен стратегически документ, чийто времеви обхват надхвърля обичайния мандат на поне три правителства. Подобен правителствен стратегически документ не е разработван и представян за обществено обсъждане след 1989 година.
ССИ подкрепя основната структура на документа – визия, три национални цели с индикатори, пет оси (области) за развитие и 13 национални приоритета, за всеки от които са посочени конкретни индикатори с текуща и целева стойност, както и средна стойност за ЕС. Подкрепяме и обвързването на националните приоритети с глобалните цели за устойчиво развитие в Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на Организацията на обединените нации „Да преобразим света“. Предложеният документ, по наше виждане има и редица конкретни достойнства по отношение дефинирането на целите, посочването на конкретни индикатори и описанието на приоритетите.
Надяваме се в конкретизирането му да видим коректни анализи разходи/ползи, както и ефектите във времеви хоризонт, за да се приоритизират мерките на принципа на капиталовото бюджетиране кои да са първите дейности, като се отчетат и кои мерки са предпоставки за реализирането на следващи такива.
Но в документа, от наша гледна точка има и редица недостатъци, по-съществените от които са:
1. Формулировката на визията е твърде обширна и „обяснителна“, но без да се посочва ясно къде искаме да е България през 2030 година по отношение ниво на икономическо развитие (БВП на човек от населението в ППС) и качество на живота (индекс на човешко развитие – HDI), спрямо страните от ЕС. Индексът на човешко развитие на ООН е комплексен е затова, по наше мнение трябва да фигурира още в мисията – например, през 2030 година България да е в групата на 40-те държави с най-висок индекс на човешко развитие (за 2018 г. по данни за 2017 г., България е на 51-во място).
2. Дадените целеви показатели за 2030 година за България се сравняват със средното за ЕС за 2019, а би следвало стойността на показателя за ЕС да бъде екстраполиран също за 2030 година, за да има коректна сравнимост.
3. Очакваме документа да има също и динамика на всеки показател за България и ЕС в последните няколко години, за да се прецени доколко предвидените мерки могат да постигнат целите за догонващо развитие или са необходими по-драстични промени.
4. Към индикаторите на цел 1 е добре да се добави индикатор за БДС на 1 зает, спрямо средното ниво на индикатора за ЕС. Технологичната трансформация на българската икономика трябва да доведе до увеличаване на БДС на 1 зает за България и доближаване да средното ниво на индикатора за страните от ЕС.
5. Наименованието на цел 2 (демографски подем) е твърде амбициозно, което се потвърждава и от целевите стойности на 3-те индикатора.
6. По отношение национален приоритет 1 (ос за развитие 1) предлагаме да се добави изричен текст за насърчаване на професионалното образование и обучение, включително занаятчийското обучение чрез работа (чиракуването). Насърчаването и подпомагането на занаятчийското обучение е сериозна възможност да се привлекат към обучение и заетост децата, отпаднали рано от образователната система.
7. Индикаторът „Научни публикации сред 10% най-цитирани“, включен към национален приоритет 2 е рисков, особено за публикации на български език.
8. Предлагаме в рамките на национален приоритет 3 да има изричен текст за насърчаване на микро и малки, включително стартиращи предприятия във високотехнологични сектори, защото опита на развитите страни недвусмислено показва тяхната значителна роля за развитието на тези сектори. Предложеното създаване на фонд за финансиране на български проекти в областта на Индустрия 4.0 оценяваме като удачно, но е добре да се подчертае, че част от средствата на фонда ще се насочват целево към микро и малки предприятия, включително стартиращи. Може да се помисли и за създаване на инструмент за инвестиране в стартиращи микро и малки компании във високотехнологични сектори по подобие на т.н. „бизнес ангели“.
9. В рамките на национален приоритет 4 се предвижда подпомагане на инвестициите в енергоефективно оборудване и строителство, но е добре да се добави и специален акцент за микро и малки предприятия.
10. Целевата стойност на индикатора „Население, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ над допустимите, %“ към национален приоритет 5, по наше виждане е твърде амбициозна и непостижима на практика.
11. Предлагаме в рамките на национален приоритет 6 да се предвидят специални насърчителни мерки за развитието на селското стопанство в отдалечените райони, включително планински и полупланински.
12. В рамките на национален приоритет 8 е добре да се предвидят и мерки, насочени към микро и малките предприятия.
13. Считаме, че в рамките на инвестиционен приоритет 9 е добре да се предвидят специфични акценти за насърчаване на микро и малки предприятия, развиващи дейност в по-изостаналите райони.
14. Целевите стойности на индикаторите за добро управление (СБ) и за електронно управление (ООН) са твърде неамбизиозни и могат значително да се завишат.
15. По отношение на здравеопазването в рамките на национален приоритет 12, препоръчваме да се включат текстове, свързани с необходимостта от сериозна промяна в модела на здравно осигуряване, структурата и функционирането на здравеопазването с основни акценти – връзка между осигурителен принос и осигурителни права, превенцията на заболяванията, съществено увеличаване дела на доболничната помощ и промени във финансирането на здравните услуги, включително и по отношение на лекарствата.
В заключение, подчертавайки високата си оценка за стратегическия документ, изразяваме готовността на ССИ да участва в обсъждания на направените предложения и следващи версии на документа. Убедени сме, че приемането на стратегически документ с такъв времеви и съдържателен обхват, ще създаде условия за стабилност и предвидимост на политиките на правителствата, което е предпоставка за успешно развитие на бизнеса и просперитет на гражданите и обществото като цяло.
