Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Становище на ССИ по проекта на Национална програма за развитие „България 2030“

Становище на Съюза за стопанска инициатива до г-жа Марияна Николова, Заместник министър – председател по икономическата и демографската политика и Председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество и до г-н Владислав Горанов, Министър на финансите относно проекта на Национална програма за развитие „България 2030“

УВАЖАЕМА Г-ЖО НИКОЛОВА,

УВАЖАЕМИ Г-Н ГОРАНОВ,

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) оценява високо намерението на правителството да разработи и предложи за обсъждане със социалните партньори и всички заинтересовани страни толкова важен стратегически документ, чийто времеви обхват надхвърля обичайния мандат на поне  три правителства. Подобен правителствен стратегически документ не е разработван и представян за обществено обсъждане след 1989 година.

ССИ подкрепя основната структура на документа – визия, три национални цели с индикатори, пет оси (области) за развитие и 13 национални приоритета, за всеки от които са посочени конкретни индикатори с текуща и целева стойност, както и средна стойност за ЕС. Подкрепяме и обвързването на националните приоритети с глобалните цели за устойчиво развитие в Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на Организацията на обединените нации „Да преобразим света“. Предложеният документ, по наше виждане има и редица конкретни достойнства по отношение дефинирането на целите, посочването на конкретни индикатори и описанието на приоритетите.

Надяваме се в конкретизирането му да видим коректни анализи разходи/ползи, както и ефектите във времеви хоризонт, за да се приоритизират мерките на принципа на капиталовото бюджетиране кои да са първите дейности, като се отчетат и кои мерки са предпоставки за реализирането на следващи такива.

Но в документа, от наша гледна точка има и редица недостатъци, по-съществените от които са:

1. Формулировката на визията е твърде обширна и „обяснителна“, но без да се посочва ясно къде искаме да е България през 2030 година по отношение ниво на икономическо развитие (БВП на човек от населението в ППС) и качество на живота (индекс на човешко развитие – HDI), спрямо страните от ЕС. Индексът на човешко развитие на ООН е комплексен е затова, по наше мнение трябва да фигурира още в мисията – например, през 2030 година България да е в групата на 40-те държави с най-висок индекс на човешко развитие (за 2018 г. по данни за 2017 г., България е на 51-во място).

2. Дадените целеви показатели за 2030 година за България се сравняват със средното за ЕС за 2019, а би следвало стойността на показателя за ЕС да бъде екстраполиран също за 2030 година, за да има коректна сравнимост.

3. Очакваме документа да има също и динамика на всеки показател за България и ЕС в последните няколко години, за да се прецени доколко предвидените мерки могат да постигнат целите за догонващо развитие или са необходими по-драстични промени.

4. Към индикаторите на цел 1 е добре да се добави индикатор за БДС на 1 зает, спрямо средното ниво на индикатора за ЕС. Технологичната трансформация на българската икономика трябва да доведе до увеличаване на БДС на 1 зает за България и доближаване да средното ниво на индикатора за страните от ЕС.

5. Наименованието на цел 2 (демографски подем) е твърде амбициозно, което се потвърждава и от целевите стойности на 3-те индикатора.

6. По отношение национален приоритет 1 (ос за развитие 1) предлагаме да се добави изричен текст за насърчаване на професионалното образование и обучение, включително занаятчийското обучение чрез работа (чиракуването). Насърчаването и подпомагането на занаятчийското обучение е сериозна възможност да се привлекат към обучение и заетост децата, отпаднали рано от образователната система.

7. Индикаторът „Научни публикации сред 10% най-цитирани“, включен към национален приоритет 2 е рисков, особено за публикации на български език.

8. Предлагаме в рамките на национален приоритет 3 да има изричен текст за насърчаване на микро и малки, включително стартиращи предприятия във високотехнологични сектори, защото опита на развитите страни недвусмислено показва тяхната значителна роля за развитието на тези сектори. Предложеното създаване на фонд за финансиране на български проекти в областта на Индустрия 4.0 оценяваме като удачно, но е добре да се подчертае, че част от средствата на фонда ще се насочват целево към микро и малки предприятия, включително стартиращи. Може да се помисли и за създаване на инструмент за инвестиране в стартиращи микро и малки компании във високотехнологични сектори по подобие на т.н. „бизнес ангели“.

9. В рамките на национален приоритет 4 се предвижда подпомагане на инвестициите в енергоефективно оборудване и строителство, но е добре да се добави и специален акцент за микро и малки предприятия.

10. Целевата стойност на индикатора „Население, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ над допустимите, %“ към национален приоритет 5, по наше виждане е твърде амбициозна и непостижима на практика.

11. Предлагаме в рамките на национален приоритет 6 да се предвидят специални насърчителни мерки за развитието на селското стопанство в отдалечените райони, включително планински и полупланински.

12. В рамките на национален приоритет 8 е добре да се предвидят и мерки, насочени към микро и малките предприятия.

13. Считаме, че в рамките на инвестиционен приоритет 9 е добре да се предвидят специфични акценти за насърчаване на микро и малки предприятия, развиващи дейност в по-изостаналите райони.

14. Целевите стойности на индикаторите за добро управление (СБ) и за електронно управление (ООН) са твърде неамбизиозни и могат значително да се завишат.

15. По отношение на здравеопазването в рамките на национален приоритет 12, препоръчваме да се включат текстове, свързани с необходимостта от сериозна промяна в модела на здравно осигуряване, структурата и функционирането на здравеопазването с основни акценти – връзка между осигурителен принос и осигурителни права, превенцията на заболяванията, съществено увеличаване дела на доболничната помощ и промени във финансирането на здравните услуги, включително и по отношение на лекарствата.

В заключение, подчертавайки високата си оценка за стратегическия документ, изразяваме готовността на ССИ да участва в обсъждания на направените предложения и следващи версии на документа. Убедени сме, че приемането на стратегически документ с такъв времеви и съдържателен обхват, ще създаде условия за стабилност и предвидимост на политиките на правителствата, което е предпоставка за успешно развитие на бизнеса и просперитет на гражданите и обществото като цяло.