Становище на Съюза за стопанска инициатива до Националния съвет за тристранно сътрудничество по проекта на държавен бюджет и макрорамка.
УВАЖАЕМА Г-ЖО НИКОЛОВА,
ССИ е удовлетворен от предложената макрорамка по отношение на контролирано ниво инфлацията отговарящо на критериите на Маастрихт, както намаляващото ниво на държавен дълг към БВП и нивото на безработица. В допълнение сме удовлетворени от предложения консервативен и балансиран бюджет, непроменена данъчна система, намалена преразпределителна му функция. По отношение на МРЗ – поддържаме становището си, че административното увеличение откъснато от отчитане на производителността на труда има негативен ефект върху бизнеса, което особено важи за малките населени места, където нивата на разходите за издръжка са значително по-ниски.
По отношение на ръста на БВП базиран на увеличеното крайно потребление сме на мнение, че до голяма степен ръстът воден от увеличена задлъжнялост на домакинствата може да се окаже нездрав в средносрочен план. Банковата система е достатъчно капитализирана на база осреднени показатели, но има банки като ББР с коефициент капиталова адекватност от 40%, но има и други, които са далеч под средното и една корекция цените на недвижимите имоти би могла да има негативен ефект върху някои от тях
Намаляването на административната тежест за бизнеса и гражданите е добро пожелание и се вижда напредък, но все още има много какво да се направи – постигнатото в областта на електронното управление е много малко в сравнение със сумата публични средства, които са инвестирани. Колко ресурс губи бизнеса, за да се вадят документи от едно държавно дружество/агенция, за да представят пред друго. Една от причините за този неуспех е липсата на обвързване увеличението на заплатите в бюджетния сектор над очакваното ниво на инфлация с изпълнението на целите им. Тази препоръка сме давали в цикъла на съгласуване на закона за държавния бюджет няколко години подред. Според нас увеличението нивата на работните заплати в бюджетния сектор над очаквания темп на инфлация следва да са обвързани с постигането на определени цели, които да бъдат пряко свързани с подобряването качеството и обхвата на услугите, които оказват на гражданите и бизнеса. Това не би било прецедент, защото така работи частния сектор от десетилетия и само така може да се поддържат държавните служители мотивирани да постигат целите си. Същото се касае и за общинските служители – има предвиден ръст на заплатите от 10%, който следва да се обвърже с изпълнението на целите им – качеството и обхвата на услугите предоставяни за бизнеса и гражданите.
Законът за акцизите и данъчните складове – за пореден път апелираме да се признават и застраховки, освен банкови гаранции. По този начин биха се освободили оборотни средства на фирмите, които при банковите гаранции са блокирани. По този начин ще се увеличат оборотите на фирмите и облагаемият им резултат.
По отношение на бюджетите на отделните министерства се запазва миналогодишната ситуация. Определено има желание за разработване на програмни бюджети.
Както и миналата година, най-добре обоснованият и разработен на база на ясна програма за действие с логични индикатори за наблюдение на постигнатите резултати е този на Министерство на Образованието и науката. Подобен е и бюджетът на Министерството на Труда и социалната политика разписан с конкретни мерки и индикатори за измерване напредъка, които са амбициозни.
Поддържаме мнението си от миналата година, че не е целесъобразно да се продължава с увеличение разходването на публични средства в бюджета на Министерство на Здравеопазването отново с 9,5%, без да има ясно разписни мерки за реформиране на системата. Въпреки повишението делът на разходите за здравеопазване от БВП няколко години подред, качеството на здравеопазването не се подобрява и българските пациенти доплащат най-голяма част от разходите по своето лечение в ЕС.
По отношение на бюджета на МВР, Съдебната система и Държавната администрация картината е същата като миналата година – предвидено е увеличение от около 9.5%, без да има ясни критерии за всяка една дейност това увеличение при какви критерии би се получило. Мерките и индикаторите за измерване на напредъка са сравнително общи, обвързани предимно с провеждане на дейности, отколкото с постигнати резултати от тези дейности.
По отношение на бюджета на Министерство на екологията се вижда планирано увеличение на допълнителния капацитет за оползотворяване и обработка на боклуци. Надяваме се този капацитет да не се отнася за импорт на боклуци отвън и България да се превърне в основна дестинация за изгаряне на боклуците от други държави, защото това би се превърнало в контрапродуктивно за постигане целта за качеството на атмосферния въздух, каквато е заложена в индикаторите на министерството.
Министерство на Туризма предвижда приносът на тази дейност в структурата на БВП да не се променя, което не смятаме за особено амбициозна цел. Нещо повече не виждаме поставена цел за промяна насочеността на туризма от ниско тарифен към такъв с по-висока добавена стойност.
По същия начин, Министерството на Младежта и спорта не предвижда увеличаване делът на ученици и този на студенти заети в програмите за масов спорт да се увеличи. Тук не виждаме ясни цели за намаляване на учениците с наднормено тегло например, както подобрение цялостното здравословно състояние на подрастващите.
ССИ подкрепя предложения проект на държавен бюджет и макрорамка, като дава отново своите препоръки по отношение повишаване заплатите в бюджетната и общинска администрация над планираната инфлация при изпълнение на конкретни индикатори, не при изпълнение на конкретни мерки.
