Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages

Становище до ОИСР относно напредъка на РБ по прилагането на политиките за многостепенното управление и децентрализацията

Становище на Съюза за стопанска инициатива до Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно напредъка на Република България по прилагането на политиките за многостепенното управление и децентрализацията

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Съюзът за стопанска инициатива /ССИ/ като национално представена в Република България работодателска организация, която защитава интересите на малкия и среден бизнес, многократно е застъпвала становището и работи за изграждането и прилагането на национални и местни политики за многостепенно управление и децентарлизация. Считаме, че децентрализацията, разглеждана като динамичен процес на взаимодействие между националното и местното ниво на управление в държавата, може да се постигне чрез трансфер на правомощия и отговорности от централната към местната власт, но при паралелно надеждно обезпечаване на необходимите ресурси за осъществяването на тези правомощия.

Следва да се отбележи напредъкът на страната ни в прилагането на политиките за децентрализация на властта в периода на действие на Стратегията за децентрализация 2006 – 2015 г. (промяната в КРБ през 2007 г., с което се предоставиха данъчни правомощия на общините; регламентирането на разпределението на субсидиите за общински пътища и предоставянето на общините на патентния данък като собствен приходоизточник; увеличаване на общинските приходи от концесионни договори; изпълнението на Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво на СЕ). Същевременно и по трите основни приоритетни направления на Стратегията за децентрализация 2006 – 2015 г. (Стратегическа цел 1. Ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините за укрепване на местното самоуправление; Стратегическа цел 2. Оптимизиране на функционалната компетентност на областния управител и териториалните звена на централната изпълнителна власт за координация на секторните политики на регионално равнище; Стратегическа цел 3. Развитие на местното самоуправление в рамките на общината) останаха редица неизпълнени мерки.

В резултат на това правителството одобри и действащата в момента Стратегия за децентрализация 2016 – 2025 г., която дефинира четири стратегически цели:

  • Стратегическа цел  1 – Прехвърляне на правомощия и функции от централната към местната власт в основни сектори (включваща Приоритет 1. Повишаване възможностите на местните власти за предоставяне на допълнителни общински услуги; Приоритет 2. Преобразуване на делегирани на общините услуги в местни; Приоритет 3. Създаване на условия за участие на общините в развитието на общинските образователни институции; Приоритет 4. Повишаване правомощията на кметствата и на директорите на общинските заведения);
  • Стратегическа цел 2 – Установяване на оптимално разпределение на ресурси между централното и местното ниво (включваща Приоритет 1. Разширяване на собствената приходна база на общините; Приоритет 2. Анализ на общинските отговорности);
  • Стратегическа цел 3 – Граждански контрол върху действията на публичните институции. (включваща Приоритет 1. Равноправно участие на местните власти при разработването на нормативната база, засягаща местното самоуправление; Приоритет 2. Разширяване участието на общински структури при вземане на решения, засягащи техните компетенции; Приоритет 3. Стимулиране създаването на граждански структури на териториален принцип и участието им в процеса по формулиране, приемане, изпълнение и наблюдение на изпълнението на местни политики);
  • Стратегическа цел 4 – Повишаване влиянието на регионалните институции за провеждане на координирана политика за регионално развитие (включваща Приоритет 1. Създаване на деконцентрирани институции на регионално равнище; Приоритет 2. Укрепване капацитета на регионалните институции и разширяване сферата на тяхната компетентност; Приоритет 3. Проучване на възможностите за създаване на второ ниво на местно самоуправление).

Съюзът за стопанска инициатива представя своите наблюдения за напредъка на държавата ни по изпълнението на новата Стратегия децентрализация 2016 – 2025 г. в най-обобщен вид:

  • Макар държавата ни да бележи напредък в децентрализацията в някои от основните сектори (образование, социални дейности, култура, сигурност и публична администрация), към настоящия момент процесите по повишаване на възможностите на местните власти за предоставянето на допълнителни общински услуги и по преобразуване на делегираните на общините услуги в местни не се развиват с необходимите темпове. Функциите на областите администрации и на общините в областта на сигурността и на обществените услуги за населението биха могли да се разширят допълнително. Все още не е налице достатъчна ангажираност на общините в опазването на обществения ред на тяхната територия, макар да се наблюдава наличието на държавна воля за преодоляване на този проблем и чрез проведени законодателни промени. Разбира се, протичането на тези реформи не е лесен процес и изисква не само провеждането на законодателни реформи, но се предхожда от цялостен анализ и от последващ процес на преструктуриране и реорганизация.
  • Наблюденията ни показват, че все още не може да бъде достигнато оптимално разпределение на ресурсите между централното и местното ниво, което съотношение да е пропорционално на вменените отговорности на областните администрации и на общините. Все още не е намерил своето разрешение основният въпрос за механизма за трансфериране на постъпления в държавния бюджет към общините, а финансовата децентрализация винаги е паралелен процес на административната децентрализация. Без ясен и функционален модел за финансова децентрализация, всяка административна и политическа децентрализация е трудно мислима. Към настоящия момент финансирането на областните администрации и на общините от Структурните фондове на Европейския съюз продължава да играе ролята не на надграждащо протичащите на национално ниво процеси, а да запълва липсата на ефективен национален механизъм за финансова децентрализация. Все още не е постигнато и ниво на децентрализация на процеса на планиране и програмиране на усвояването на средствата от ЕС.
  • Считаме, че важна предпоставка за успешното реализиране на процесите на административната децентрализация е развитието на електронните публични услуги, което ще доближи гражданите и бизнеса до администрацията. Отдалечеността на административните услуги е основна пречка пред децентрализацията, която трябва да бъде преодоляна при ясното съзнание за предизвикателството за осигуряване на надеждна киберзащита на гражданите при ползването на електронни публични услуги. Безспорно държавата в последните месеци заяви своята решителност за решаването на въпросите за осигуряване на киберсигурността в публичния сектор, но предстои да бъде извървян не кратък път в тази посока.

Успешната административна децентрализация изисква и реорганизация на модела на работата на териториалните структури на органите на централната власт. Към настоящия момент наблюденията ни са по-скоро за запазване на силно централизирания модел на структуриране и делегиране на компетентности между централните звена и териториалните звена на органите на централната власт.

  • Не може да не се отбележи напредъкът на държавата ни по отношение на равноправното участие на местните власти при разработването на нормативната база, засягаща местното самоуправление и разширяване на възможностите на общинските структури да участват при вземането на решения, засягащи техните компетенции, чрез засилване на сътрудничеството между държавата и Националното сдружение на общините в Република България.
  • Същевременно обаче не се забелязва достатъчно активна работа по стимулиране на създаването на граждански структури на териториален принцип и на участието на тези структури в процесите по формулиране, приемане, изпълнение и наблюдение на изпълнението на местните политики. Известно активиране на такава форма на пряко участие на гражданите в местното управление на териториален принцип се забелязва само в най-големите градове, но като цяло незадоволително остава нивото на гражданската активност.

Според нас следва да се работи към стимулиране на местните общности за активно упражняване на предоставените им от законодателството възможности за пряко участие в местната власт – чрез местни референдуми, общо събрание на населението и подписки за решаване на местни проблеми. Съюзът за стопанска инициатива осъзнава, че „случването” на пряката демокрация на местно ниво зависи от активността на гражданското общество и на бизнеса, но не следва да се подценява и стимулиращата роля на държавата и на самите общински администрации за развитието на този процес.

  • Раздвижване на активността на гражданското общество и на бизнеса се забелязва в работата на Общинските съвети за тристранно сътрудничество, които позволяват разширяване на ролята на бизнеса в решаването на въпроси от значение за развитието на съответната територия, но техните правомощия са конкретни и не биха могли да обхванат провежданите местни политики в цялост.
  • Общините продължават да не могат в достатъчна степен да прилагат насърчителни механизми и в резултат не са реализирани потенциални инвестиции и открити нови работни места, което от съществено значение за укрепване на връзката „местен бизнес – развитие и напредък на местните общества”.
  • Макар да има създадена съответна нормативна база, следва да се работи и в посока на насърчаване на местните публично-частни партньорства, които биха били една сполучлива и работеща форма за решаване на редица въпроси от местен характер и за стимулиране на икономическото развитие на малките територии.
  • Насърчаването и успешното включване на местото общество и на местния бизнес в процесите по управление на общността, което ще способства за създаването на добър модел за децентрализация, е предпоставено и от успеха на стратегиите за противодействие на корупцията и от промяната на нагласите на обществото към работата на местните администрации.

Според нас по-конкретните проблеми сфери на изпълнение на политиките за многостепенно управление и децентрализация и през настоящия програмен период са следните:

  1. Не е усъвършенствана нормативната уредба за местните данъци и такси, което ще позволи част от данъка върху доходите на физическите лица да бъде превърнат в местен данък;
  2. Не са регламентирани правомощията на общинските съвети за въвеждане на данъчни облекчения и утежнения;
  3. Регионалното управление все още е просто форма на териториална организация на централното управление;
  4. Липсва напредък по отношение на преодоляването на централизирания модел на общинско ниво за сметка на повече правомощия на кметствата.