Становище на Съюза за стопанска инициатива до г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народното събрание на Република България и до г-жа Менда Стоянова, Председател на комисията по бюджет и финанси при 44-то Народно събрание относно Предложение с вх. № 954-04-216/20.11.2019 г. на група народни представители за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване на 13 ноември 2019 г. Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31.10.2019 г., с което се предвижда въвеждане на видеонаблюдение в случаите на производство и складиране на етилов алкохол и дестилати и на тютюневи изделия.
УВАЖАЕМА Г-ЖО КАРАЯНЧЕВА,
УВАЖАЕМА Г–ЖО СТОЯНОВА,
С посоченото Предложение с вх. № 954-04-216/20.11.2019 г. на група народни представители за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване на 13 ноември 2019 г. Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 902-01-57, се предлага създаването на § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България, с който се да се извършат изменения в Закона за акцизите и данъчните складове.
По същество предложените изменения повтарят философията на внесения Законопроект със сигнатура 902-01-47 за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносител Министерския съвет, а именно създаването на задължение за използване на система за видеонаблюдение и контрол в случаите на производство и складиране на етилов алкохол и дестилати и на тютюневи изделия.
В мотивите към направеното предложение същото е мотивирано с необходимостта от увеличаване на възможностите за ефективен контрол от страна на държавата върху акцизните стоки, както и минимизиране на риска от нерегламентирано товарене или разтоварване на транспортни средства в данъчните складове. Съюзът за стопанска инициатива подкрепя усилията на държавата за справяне със сивата икономика, но отново изразяваме загрижеността си за очаквания ефект и пропорционалността на предлаганите нови мерки за контрол.
За разлика от предложението, съдържащо се в посочения Законопроект със сигнатура 902-01-47 за изменение и допълнение на ЗАДС, в предложението за допълнение на ЗДБРБ не се съдържат изисквания към техническите възможности на самите системи за видеонаблюдение и контрол. Липсата на такива изисквания не решава поставения при разискването на законопроект № 902-01-47 проблем, а още повече го задълбочава, доколкото този въпрос очевидно ще бъде решаван в ППЗАДС, а одобряването на проектите за изграждане на системата за видеонаблюдение се оставя изцяло в дискрецията на Агенция „Митници“. Във връзка с това считаме, че с направеното предложение за допълване на ЗДБРБ се цели и ще бъде постигнат същият ефект, които беше заложен и в Законопроект № 902-01-47.
В този смисъл продължаваме да поддържаме позицията, че предложената мярка ще доведе до задължаването на складодържателите да реализират значителни инвестиции. Съществуващите системи за видеонаблюдение в данъчните складове, които са изградени от търговците с цел охрана на имуществото им, няма да могат да отговорят на новите изискванията, още повече, че в мотивите на предложението изрично е предвидено изграждането на нови системи за видеонаблюдение и провеждането на предварителна съгласувателна процедура с Агенция „Митници“. Дори и да се приеме, че дадена налична система за видеонаблюдение и контрол отговаря на техническите изисквания, които ще бъдат поставени в ППЗАДС, то тя във всеки случай ще следва да се преработи във връзка с изискванията за местоположение и покритие на осъществяването видеонаблюдение.
Не на последно място мотивите на направеното предложение не съдържат достатъчно аргументация досежно предложената мярка, като в основната си част те съставляват по-скоро прогласяване на позицията за ползите от мярката за работата на администрацията, при липсата на конкретност и пълнота на анализа относно въздействието й върху заинтересованите страни.
Разглеждайки въпроса за пропорционалността на мярката, не може да не се обърнем и към разпоредбата на чл. 3, буква „г” от Митническия кодекс на ЕС, която предвижда, че митническите органи въвеждат мерки, насочени към поддържане на уместен (съразмерен) баланс между митническия контрол и улесняване на законната търговия. Това още веднъж подчертава, че мотивите за въвеждане на мярката не следва да се разглеждат изолирано в посока само на интереса и полезността й за работата на митническата администрация, но и отчитайки въздействието й върху заинтересованите страни при измерване на ползите и вредите от нея.
Считаме, че действащото законодателство създава достатъчно добри механизми за контрол относно спазването на законодателството, регламентиращо производството и търговията с акцизни стоки. В изпълнение на изискванията на ЗАДС и на Наредба № Н-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки, за изграждането и използването на средства за измерване и контрол в точки за контрол и за осигуряването на постоянна дистанционна връзка към Агенция „Митници”, се осъществява постоянен мониторинг върху движението на акцизните стоки. Същевременно съгласно ЗДАС се събират и представят на Агенция „Митници” и подробни данни за идентифициране на превозните средства – регистрационни номера и идентификационни данни на превозвача.
Изразяваме позицията си, че предложената мярка съставлява необосновано накърняване на правото на лична неприкосновеност, намерило израз в общата забрана за фотографиране и заснемане, прогласена от Конституцията на Република България (КРБ), от редица международни актове, по които държавата ни е страна – Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), Международния пакт за гражданските и политическите права (МПГПП), Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ) и от редица основополагащи европейски документи. Още повече, че обект на заснемане ще бъдат лица, които са външни за структурата на данъчния склад, т.е. съставляват трети лица.
Действително КРБ в чл. 32, ал. 2 допуска едно лице да бъде фотографирано, филмирано и записвано без неговото знание в предвидените от закона случаи, но това не означава делегиране на законодателната власт на неограничено право да предвижда в закони ограничаване на правото на лична неприкосновеност. При въвеждането на такива мерки в законодателството на държавата, които ограничават личната неприкосновеност на пребиваващите на нейната територия лица, се изисква те да бъдат пропорционални. Това означава, че тези мерки да са необходими и да съставляват последното средство за изпълнение на важни обществени задачи и за защита на значими обществени интереси, като ползите от тези мерки са доказано много по-големи от негативите от тях. В разглеждания случай такава пропорционалност не може да бъде открита дори и при щателно анализиране на направеното предложение. В мотивите към същото никъде не се съдържат данни, от които да се заключи наличието на пропорционалност между предлаганата мярка, ограничаваща съществено правото на лична неприкосновеност, и ефекта от нея по отношение на значими обществени отношения.
Не на последно място, доколкото събирането и съхраняването на записи с лицеви образи съставлява обработка на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, считаме, че в случая в мотивите не са посочени причините и обстоятелствата съгласно Регламента, допускащи извършването на такава обработка на лични данни. Същевременно не са поставени и изисквания за защитата на тези данни при тяхната обработка и при достъпа до тях, които да гарантират неприкосновеността на личните данни на заснетите лица.
Предвид на това, че събираните и обработваните лични данни могат да бъдат достъпени от органите на Агенция „Митници”, според нас е необходимо още в закона да се поставят изискванията, на които трябва да отговарят както системите на складодържателите, така и системите на Агенция „Митници”, за да се гарантира ефективното опазване на достъпената информация.
Предвид на изложеното по-горе, Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя Предложение с вх. № 954-04-216/20.11.2019 г. на група народни представители за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване на 13 ноември 2019 г. Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31.10.2019 г.
