На 17.06.2020 г. Правителството на Република България и социалните партньори – национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, подписаха Национално тристранно споразумение.
Споразумението е с 2-годишен срок на изпълнение с акцент върху първите 6 месеца. Споразумението е насочено към на икономическата среда и жизнения стандарт на населението, изграждане на съвременна конкурентоспособна икономика и преодоляване на социалните и регионални дисбаланси при тясното им обвързване с принципите на Европейския стълб на социалните права, в т.ч. чрез активното включване на социалните партньори.
Социалните партньори и държавата постигнаха съгласие за ангажиране на общите им усилия и експертиза за изпълнението на конкретни мерки в пет области на въздействие:
- Бизнес среда и икономика;
- Енергетика;
- Европейска зелена сделка;
- Демография, образование, пазар на труда и трудова миграция;
- Политики за социална защита.
В област Бизнес среда и икономика беше отличено издигането в национален приоритет на приемането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и ERM II. Социалните партньори се споразумяха за обединяване на усилията за борба със сивата икономика и недекларирания труд, корупцията, монополизацията и картелизацията.
Като значима мярка за въздействие в тази област беше определено предприемането на мерки, насочени към подкрепа и облекчаване на дейността на малките и средни предприятия в съответствие с европейския принцип „Мисли първо за малките“ и „Акта за малкия бизнес“.
Държавата се ангажира също така с ускореното изграждане на електронното управление и продължаване на усилията за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност в общественооправдани граници.
В област Енергетика социалните партньори се обединиха около необходимостта от приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия. Тристранните партньори се споразумяха за насърчаване усилията им за пълна либерализация на електроенергийния пазар в България с цел оптимизиране цената на електрическата енергия и постигане на справедливи цени както за износ на електрическа енергия, така и за вътрешния пазар, респективно, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. В област Енергетика са разписани девет конкретни мерки, насочени към уреждане на основните проблеми в сектора.
В област Европейска зелена сделка социалните партньори застанаха зад категоричната позиция, че преходът към нисковъглеродна икономика следва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификите на всяка една държава членка. В тази връзка са набелязани конкретни мерки и линии за заявяване на национална позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи на ЕК, включително да не се пренасочват средства от националните постъпления от продажбата на CO2 емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС. Предвидено е активно участие на Република България в процеса по идентифициране на региони на ниво NUTS 3, попадащи в обхвата на проекта на Регламент относно Фонда за справедлив преход, с цел разширяване на териториалния обхват на допустимите според ЕК региони.
В област Демография, образование, пазар на труда и трудова миграция беше поет ангажимент за възобновяване на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и надграждането му с процедура за последващо договаряне на минимални заплати по икономически дейности.
Основен приоритет е и повишаването на дигиталните умения на българските граждани при споделена отговорност чрез подкрепа за провеждане на държавни политики в системите на средно и висше образование и системата за квалификация и преквалификация на човешките ресурси в страната. Осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение чрез: изграждане на трипартитни секторни фондове за квалификация и преквалификация, въвеждане на индивидуални сметки за обучение, предоставяне на възможности за стажуване и чиракуване при работодател в реална производствена среда.
Предвижда се приемане на мерки, вкл. чрез промени в Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и публичния сектор, включително промяна във финансирането на висшето образование за насърчаване реализацията в страната (кредити за такси и стипендии, които да се поемат от бюджета при ангажимент за работа на завършилите през определен период в България).
В област Политики за социална защита се предвижда създаване на работна група с участието на социалните партньори за разработване на проект на Първи национален план за прилагане на ЕССП с мерки и политики, които третират областите „за наблюдение“ и „критична ситуация“ в таблицата с водещи социални показатели от Доклада на ЕК за страната.
Социалните партньори се споразумяха за стартиране на цялостна реформа в социалното подпомагане, която да гарантира дългосрочна устойчивост и ефикасност на системата, основана на адекватна ресурсна осигуреност с цел постигане на максимално ефективно разходване на публичните финансови средства в защита на уязвимите социални групи за подобряване на тяхното благосъстояние в контекста на европейските приоритети. Предвижда се също така разработването на нормативен регламент за предоставяне на услуги в дома (социални и битови за ограничен кръг потребители) и реализиране в 2022 г. като пилотен проект.
Правителството и социалните партньори целят чрез изпълнението на посочените мерки и политики да обезпечат постигането на следите средносрочни цели към 2022 г.:
- Производителност на труд в СПС- 60% от тази на ЕС
- БВП на глава от населението в СПС= 60% от този на ЕС
- Компенсация на 1 нает в СПС= 60% от тази на ЕС
- Разходи за социална защита – 20 % ОТ БВП.
