На 16.06.2020 г. се проведе първото заседание на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка под председателството на Заместник министър-председателя г-н Томислав Дончев.
Консултативният съвет е конституиран в съответствие с ПМС № 86/2020 г., като в състава му са включени представител на президентската институция, от страна на изпълнителната власт – Министърът на енергетиката, Министърът на околната среда и водите, Министърът на финансите, Министърът на икономиката, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на труда и социалната политика, Министърът на образованието, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министърът на земеделието, храните и горите, представители на парламентарните групи в Народното събрание, представителите на социалните партньори – национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите и представителите на академичната общност.
На първото заседание Заместник-председателя на Консултативния съвет и Министър на енергетиката г-жа Теменужка Петкова запозна социалните партньори с основите аспекти на Съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейска зелена сделка“ (СОМ (2019) 640 final) от 1 декември 2019 г. Беше акцентирано върху обстоятелството, че след кризата с COVID-19 ЕК не прави отстъпление от поставените амбициозни климатични цели, а напротив в Съобщението на ЕК от 27.05.2020 г. „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ СОМ (2020) 456 final“ те се потвърждават отново.
В резултат от работата на правителството на този етап България е определена сред петте страни, които ще бъдат подпомогнати в най-голяма степен от Фонда за справедлив преход, при изпълнение на изискванията от страна на Съюза, сред които е разработването на националния и на регионалните планове в областта на енергетиката и климата.
Ресорните министри обсъдиха извършените дейности в контекста на Европейската зелена сделка до настоящия момент и запознаха присъстващите с позицията на българското правителство в разговорите с Европейската комисия по всички аспекти на ЕЗС.
По данни на ЕК около 70 % от вредните емисии са в сектор Енергетика, поради което ЕЗС с особен приоритет поставя на фокус проблемите в сектора. Приоритетите в този сектор ще бъдат в областите на енергийната ефективност (като според данните на ЕК около 40 % от консумираната енергия е в сграден фонд), производство на енергия от възобновяеми източници и намаляване на участието на въглищните централи в енергийните системи на държавите-членки. В тази връзка г-н Томислав Дончев подчерта, че България не е обвързана с конкретен срок за затваряне на въглищните централи, като предизвикателствата в тази посока са много и страната ни трябва да се стреми да се възползва максимално от механизмите, които ще прилага ЕС за реализиране на дългосрочните климатични цели, за да осигури плавен за страната ни преход към неутрална по отношение на климата икономика. ЕК поставя общи климатични цели за целия Съюз, като не очаква постигането им в пълна степен от всички държави-членки, тъй като държи сметка за някои природни и геополитически особености.
По отношение на енергийната трансформация следва да бъде оценено състоянието на българската енергийна система с акцент върху двата въгледобивни района – Маришкия и Югозападен (Бобовдолски и Пернишки), както и в контекста на всеки отделен енергиен източник и да се оценят възможностите от използването на геотермалната енергия, биомасата и други, по отношение на които България има географски предимства и натрупан известен опит. Същевременно по отношение на енергийната ефективност като приоритет в политиките на Съюза за осигуряване на неутрална по отношение на климата икономика следва държавата ни да си постави по-високи цели за постигане на енергийна ефективност чрез използването и внедряването на нови и интелигентни системи.
В сектор Транспорт усилията ще бъдат насочени към развитието на мултимодалния транспорт, внедряването на интелигентни системи за управление на трафика, включването на климатичните цели при ценообразуването. В този сектор ние очакваме значително негативно въздействие върху сухопътния автомобилен транспорт, който заема не малка част от БВП на страната ни, поради което считаме, че тук анализите трябва да бъдат изключително прецизни. Още повече, че в България е значителен делът на транзитния автомобилен превоз на товари от страни извън ЕС, които не са припознали климатичните цели на ЕС.
По отношение на отрасъл Селско стопанство ЕЗС ще съсредоточи усилията си в областта на екологосъобразното производство на храни. Според експертите на ССИ дългосрочната визия трябва да бъде насочена и към развитието на горското стопанство, което безспорно съставлява и трябва да бъде третирано като част от големия въпрос за постигането на въглеродно неутрална икономика. Постигането на неутрална по отношение на климата икономика изисква не само намаляване на въглеродните емисии чрез преструктуриране или закриване на производствата, но също така стимулиране на постигането на по-високо ниво на преработване на въглеродни емисии. Според нас постигането на тази приоритетна цел на ЕС трябва да бъде съобразявано с местните особености на националните икономики, на редица географски особености и дори геополитически и геостратегически аспекти.
Представителите на Министерството на икономиката насочиха вниманието към обстоятелството, че едва 12 % от ресурсите са с рециклиран произход, като по отношение на микро, малките и средни предприятия усилията на Европейския съюз ще бъдат насочени към развитието на кръговата икономика и дигитализацията. Действително специално внимание следва да се отдели на анализ на състоянието на микро, малкия и среден бизнес и възможностите за затваряне на веригите на доставките и ориентиране от линейно към кръгово производство.
В рамките на дискусията беше подчертана и особената роля на научно-развойната дейност за осъществяването на плавен преход към неутрална към климата икономика. В тази връзка трябва много точно да се дефинират конкурентните предимства на българските научни изследвания, за да може научноизследователският ни потенциал да бъде правилно насочен и обезпечен. По отношение на научните изследвания и иновациите ние считаме, че България при правилно позициониране би могла да се възползва максимално за даване на тласък на научно-развойната дейност в определени области.
Според нас необходима предпоставка за постигането на справедлив национален преход към неутрална по отношение на климата икономика е активното участие на страната ни във всички законодателни процеси в Общността. Важното е защитата на националните ни интереси с оглед на националните ни особености да се осъществява още на етапа на планирането и регламентирането на новите правила. Ето защо към настоящия момент усилията на Консултативния съвет трябва да се насочат към анализ на подготвяното общностно законодателство, включително по отношение на проекта на климатичен закон.
За да бъде тази защита своевременна и адекватна, е необходимо да се извърши една предварителна оценка на въздействието на поставените климатични цели върху засегнатите отрасли на националната ни икономика. Ето защо ние поставихме въпроса за необходимостта в рамките на дейността на Консултативния съвет социалните партньори да бъдат запознавани със секторните анализи за въздействието на политиките по реализиране на общите европейски климатични цели върху отделните сектори на икономика.
Според нас не на последно място, следва да се отчете обстоятелството, че България е външна граница на ЕС, което има пряко отношение и към постигането на заложените климатични цели от Съюза. Прилагането на регионални мерки на територията само на ЕС, без ангажирането на останалите държави извън ЕС, няма да доведе до желания резултат, а ще влоши икономическото състояние на редица от по-слабите икономики в Съюза. Предвид на това България трябва да настоява ЕС да води по-настойчива външна политика за припознаване на тези климатични цели като национални цели на редица държави извън ЕС. Според нас постигането на неутрална по отношение на климата икономика в рамките на ЕС и на Западните Балкани ще доведе до промяна на общото състояние на климата в световен мащаб, само ако е припознато като самостойна цел и на държавите извън ЕС.
