
На заседанието си на 14.07.2020 г. членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество обсъдиха (НСТС) проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министъра на труда и социалната политика г-жа Деница Сачева.
Проектозаконът е резултат от работата на няколко работни групи в МТСП с участието на социалните партньори, в рамките на които бяха обсъдени широк кръг от предложения от страна на всички социални партньори – държавата, работодателските и синдикалните организации. В основната си част текстовете на изготвения от страна на експертите на МТСП окончателен вариант на проектозакона бяха подкрепени от социалните партньори с единодушие, а друга част – след постигането на взаимен компромис.
Съюзът за стопанска инициатива взе активно участие във всички дискусии – на ниво работни групи, в Комисията по трудово законодателство при НСТС и на днешното заседание на НСТС. Основните спорни въпроси, по които изразихме категоричната си позиция за необходимостта от промени в предложените в законопроекта текстове са свързани с реда и начина на разпростиране на действието на колективен трудов договор или отделни негови клаузи, сключен на отраслово или браншово равнище, за целия отрасъл или бранш, относно максималната продължителност на референтния период за установяване на сумирано изчисляване на работното време и относно възможността да се договаря по-голям праг на допустимия извънреден труд.
По отношение на предложението за изменение на чл. 51б, ал. 4 от КТ (§ 4 от проектозакона) изразихме позицията, че все още не е постигнато необходимото ниво на баланс между интересите на всички заинтересувани страни. Нормата отваря възможността за разпростиране на действието на отраслови или браншови КТД, който обаче не е сключен от всички представителни организации на работниците и на служителите и на работодателите, за разлика от досегашния режим, който поставяше това изискване. Предвидена е гаранционната процедура, изискваща Министърът на труда и социалната политика да поиска становището на всички представителни организации на работниците и на служителите и на работодателите на национално ниво, без обаче да е уредено правното значение на тези становища. По този начин непряко се възлага една значително обновена регулаторна функция на Министъра на труда и социалната политика в областта на колективното договаряне, която не е прецизно разписана и поради това ще създаде допълнителни трудности в правоприлагането. В резултат от проведените разисквания по темата за разпростиране действието на отраслови или браншови колективен трудов договор, Министърът на труда и социалната политика г-жа Деница Сачева пое ангажимент за прецизиране на предложените текстове с цел усъвършенстване на разпоредбата с оглед на изразените по време на заседанието становища.
Във връзка с референтния период, за който може да бъде установено сумирано изчисляване на работното време, проектозаконът прилага модел на дерогиране на чл. 16 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно аспекти на организацията на работното време, чрез колективни трудови договори между социалните партньори, при нормативно установен максимален период от 4 месеца. Същевременно предложеният законодателен текст въвежда още едно ограничение за дерогиране на изискването за максимална продължителност на референтния период от 4 месеца, а именно браншовете и отраслите, в които е допустимо да се извърши дерогацията, да бъдат определени с наредба на Министерския съвет, какъвто подход е характерен при модел на нормативна дерогация съгласно чл. 17 във връзка с чл. 19 от Директивата. Предвид това от Съюза за стопанска инициатива изразихме позицията си за необходимостта от определянето на по-дълъг референтен период е в интерес на производствения процес и на самите работници и служители.Практиката по прилагането на сумираното изчисляване на работното време в България показва, че такъв оптимален период е именно периодът от 6 месеца, което съответства на възможностите за дерогация на чл. 16 с разпоредбите на нормативен акт при условията на чл. 17 във връзка с чл. 19 от Директивата.
Според нас в проектозакона не е разписана възможността, която дава Директива 2003/88/ЕО, за дерогация на изискването за максимален 4 месечен референтен период чрез колективни трудови договори, сключени на по-ниско равнище при условия, договорени между социалните партньори на национално или регионално равнище, за което ние изразихме категоричното си настояване.
От ССИ подкрепихме предложението за разширяване на възможностите за договаряне на по-голяма продължителност на допустимия извънреден труд през една календарна година, предвидени в чл. 146, новата ал. 2 (§ 15 от проектозакона), но с оглед на защита на интересите и на малките и средни предприятия, предложихме освен за колективното трудово договаряне на отраслово или браншово равнище, тази възможност да бъде предвидена и по отношение на колективното трудово договаряне на ниво предприятие. В дългосрочен план дори би могла да се постави за обмисляне възможността договарянето на такива клаузи да се извършва и в индивидуалните трудови договори в предприятията, където няма сключен колективен трудов договор.
Съюзът за стопанска инициатива изрази принципната си позиция, че контролът и санкционирането са един от възможните способи за превенция на правонарушенията, но те не следва да бъдат самоцел на всяка законодателна промяна, следва да се отдели и необходимото внимание на другите средства за превенция на правонарушенията в областта на трудовото законодателство. В тази връзка диференцирането на административно-наказателната отговорност може да се разглежда като стимул за спазване на трудовото законодателство.
Пълният текст на становището на Съюза за стопанска инициатива може да видите от тук.