Skip links

Влизането на България в ERM ІІ е стимул за развитието на българската икономика

От Съюза за стопанска инициатива приветстваме влизането на България в ERM ІІ, като заявяваме своята ангажираност към политиката на страната ни за присъединяването й към европейския валутен механизъм.

Приемането на България в т.нар. чакалня на Еврозоната ни дава повод за оптимизъм относно нейната интеграция в европейското икономическо пространство, стимулирането на българската икономика и генерирането на растеж. Както посочи еврокомисарят и заместник-председател на Европейската комисия (ЕК) Владис Домбровскис, самото членство ще помогне за увеличаване на доверието между международните инвеститори и ще направи страната по-привлекателна за инвестиции.

Влизането на България в ERM ІІ дава и големи възможности за българския бизнес, но при ясното съзнание за необходимостта от преструктуриране на българската икономика през следващите две години. Според нас българската държава и правителството извървяха дълъг път за изпълнение на критериите от Маастрихт за сближаване, но остава да се работи още много упорито по изискванията за приемането ни в Еврозоната. Ето защо ние сме умерени оптимисти относно възможността за генерирането на бързи ефекти от членството на страната ни в Еврозоната.

Кризата с COVID-19 не е пряко свързана тема с влизането ни в ERM ІІ, но вирусът вече доведе и предстои да предизвика още изменения в структурата на икономиката ни, последиците от които все още трудно могат да бъдат прогнозирани. Безспорно те ще се отразят върху ключовите за Еврозоната индикатори като държавен дълг, бюджетен дефицит и инфлация. Експертните ни прогнози са, че при условията на вътрешно-политическа стабилност и спазване на водената до момента фискална политика, не се очакват затруднения с поддържането на изискуемото ниво на публичния дълг спрямо БВП на страната. Опасностите по-скоро са свързани със запазването на бюджетния баланс и на приемливи нива на инфлация, като в песимистичните финансови прогнози те се свързват преди всичко с последиците от повторна и по-сериозна вълна на разпространение на заразата с COVID-19 и прякото й отражение върху икономическия макроклимат. Умерено оптимистичните прогнози обръщат внимание на един важен положителен фактор, а именно по-добрата банкова ликвидност на нашите банки спрямо предходната криза от 2009 г. и тенденцията за нарастване на кредитирането в условията на кризата с COVID-19, като във всеки случай добрата банкова ликвидност и ръстът на кредитирането са предпоставка за преодоляване на всяка икономическа криза.

По отношение на стабилността на валутния курс на българския лев спрямо еврото анализаторите ни не очакват съществена динамика, като българското правителство има сериозната задача да запази стабилността на релевантните икономически показатели.

От изключителна важност за общото преструктуриране на българската икономика има реформата в сферата на управлението на публичните предприятия, чиито принос в БВП и цялостното състояние на икономиката ни са съществени. Това е огромна отговорност не само за правителството, но следва да бъде ангажирана и експертизата и на частния бизнес в лицето на представителните организации на работодателите.

Същевременно в изказването си Владис Домбровскис ясно заяви намерението на ЕК да следи внимателно за изпълнението на препоръките за продължаване на активната работа по отношение хоризонталния механизъм за върховенството на закона и борбата с корупцията и организираната престъпност, като и по отношение на допълнителните ангажименти в застрахователния сектор, рамката за платежоспособността и допълнителното затягане на рамката за борбата с прането на пари. Това са четири приоритетни области, в които и трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, имат своите преки ангажименти и отговорности.