Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages

Зелената сделка на ЕК ще промени и живота на гражданите България иска парична подкрепа за 11 области, а Брюксел одобрява само за Стара Загора и Кюстендил

Не само икономическите сектори, които замърсяват околната среда и изискват много енергия, но и много аспекти на обществения и индивидуалния живот ще бъдат засегнати при осъществяването на т.нар. Европейски зелен пакт. Такъв беше един от изводите на обсъждане, посветено на мащабната нова инициатива на Европейската комисия, което организираха екосдружението „За Земята” и WWF България.

Целта на пакта е превръщането на ЕС в икономика без нетни емисии на парникови газове до 2050 г. Инициативата беше лансирана от новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в края на 2019 г. 

„Зелената сделка далеч надхвърля въпросите за околната среда и климата и обхваща почти всички политики и области на социално-икономическия живот. За нас реализирането на всички посочени мерки и политики на практика означава пълен реинженеринг на цялата икономика, начин на функциониране на икономиката и начин на живот на гражданите”, обясни Атанаска Николова, зам.-министър в екоминистерството, която беше сред поканените на форума.

Преходът ще бъде най-тежък за енергетиката, която произвежда 70 процента от националните емисии на парникови газове. Трудни времена обаче очакват също и браншове като транспорта и селското стопанство, които също са големи замърсители и енергопотребители. От екологичното ведомство изтъкнаха, че гражданите ще трябва да преценят дали са склонни и дали имат възможност да променят средствата, с които се придвижват, както и употребяваните горива. По отношение на селското стопанство, което като източник на емисии се доближава до индустрията, ще бъде необходимо да се изменят хранителните навици на хората.

ОТКЪДЕ ЩЕ ДОЙДАТ ПАРИТЕ

Основата на зеления пакт все пак е мащабно икономическо преструктуриране, което ще има и сериозни социални последици. Като компенсация Еврокомисията обяви създаването на т.нар. Фонд за справедлив преход. Той ще има три стълба: първият включва грантовете, които ще отиват директно за районите, най-силно засегнати от социално-икономическите трансформации; вторият стълб е програмата InvestEU, която ще осигурява финансиране за частни проекти в областта на зелените технологии; третият стълб ще предоставя средства на публичния сектор – региони, области и общини, които ще могат да кандидатстват за финансиране пред Европейската инвестиционна банка.

ПО КАКВО БЪЛГАРИЯ ВЪЗРАЗЯВА

Засега българските власти показват най-силна тревога от ефекта, който зелената сделка ще окаже върху родната енергетика, в частност ТЕЦ-овете, които горят въглища. В края на януари т.г. Народното събрание единодушно прие решение, с което задължи правителството всячески да брани централите.

Българската държава негодува и срещу липсата на средства за преструктуриране на енергетиката – във Фонда за справедлив преход не са предвидени пари за преход от замърсяващи енергопроизводства към екологично чисти такива. Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че изпълнението на ангажиментите ни по зелената сделка ще струва около 20 млрд. евро, като включи в тази сума и разходите за нови енергийни мощности като ядрения проект „Белене”.

Друго възражение е, че Брюксел не предлагал мерки срещу т.нар. изтичане на въглерод – когато по-високите изисквания за опазване на околната среда в един район стимулират предприятията да се изнасят в друг, където стандартите са по-ниски. За България това е притеснение, тъй като три от съседните ни държави – Турция, Сърбия и Северна Македония, не са членове на ЕС и не са задължени да се съобразяват със зеления пакт, което създава риска редица производства да се изнесат от нас при тях.

КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ СЪС ЗАСЕГНАТИТЕ РАЙОНИ

България смята да поиска евросредства от Фонда за справедлив преход за 11 области. В това число влизат въглищни региони като Пернишка област, региони, в които работната ръка е обвързана с въглищните региони (например, 25 процента от работещите в Маришкия басейн живеят извън Стара Загора) и региони, където имаме енергоемки индустрии, обясни зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков.

Преди дни обаче Еврокомисията публикува доклад, в който препоръчва инвестиции от фонда само във въгледобивните райони Кюстендил и Стара Загора. Това е изненадало неприятно местните власти у нас, стана ясно на дискусията. Сега общините търсят варианти, за да подсигурят включването и на други области във фонда.

СПЕКУЛАЦИЯТА С ТЕЦ-ОВЕТЕ

Експерти категорично отхвърлиха като спекулация твърдението, че зелената сделка ще доведе до затваряне на топлоцентралите, които според тях могат да минат на друго гориво. „ТЕЦ-овете не са въглищни централи. Те може в момента да работят с въглища, но въглищата не са единственият енергоизточник за тези централи. Ние можем да закрием мините в момента, но не и самите централи”, обяви икономистът Евгени Кънев.

Авторът