Skip links

Становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации към Министерски съвет

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Съюзът за стопанска инициатива изразява загрижеността си за очаквания ефект и пропорционалността на предлаганите нови мерки за контрол в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИД на ЗАДС), представен за обществено обсъждане.

Предложената мярка за задължаване на лицензираните складодържатели да използват в данъчните си складове система за видеонаблюдение и контрол не може да бъде подкрепена по следните съображения:

Предложената мярка не е мотивирана. Самите мотиви към проекта са доста общи и липсва каквато и да било конкретност и анализ на необходимостта от въвеждане на предлаганата мярка, а по-скоро съставляват прогласяване на позицията на властта за ползите от мярката за работата на администрацията. От така изложените мотиви става ясно, че проектосъствителите третират мярката като превантивна.

Не е ясно обаче, кое налага въвеждането на тази нова превантивна мярка срещу нарушителите на акцизното законодателство – извършват се множество нарушения в данъчни складове, които не биха могли да бъдат установени и доказани чрез други правновалидни способи, освен видеозаснемане или контролната администрация просто би била улеснена, ако има видеознанемане и няма да влага усилия по събирането на други доказателства с допустимите от закона доказателствени средства, за да установи нарушението на акцизното законодателство?

Същевременно предлаганата мярка е свързана с поставянето на значително завишени изисквания към техническите възможности на системите за видеонаблюдение и контрол, които ще доведат до два съществени ефекта:

  • Съществуващите системи за видеонаблюдение в данъчните складове, които са изградени от търговците с цел охрана на имуществото, няма да могат да отговорят на изискванията на закона, което означава, че те ще бъдат задължени да извършат значителна инвестиция;
  • Разходите за новите системи за видеонаблюдение и контрол ще бъдат значителни, предвид на това, че ще се изисква системата да разполага с функция за разпознаване на регистрационните номера на транспортните средства и на показанията на средствата за измерване и контрол за отчитане на въвежданите и извеждани акцизни стоки, както и редица други функционалности, произтичащи от поставените в проекта изисквания, включително относно изграждането на автономно електрозахранване за системата.

Считаме, че предложената мярка съставлява и необосновано накърняване на правото на лична неприкосновеност, намерило израз в общата забрана за фотографиране и заснемане, прогласена от Конституцията на Република България (КРБ), от редица международни актове, по които държавата ни е страна – Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), Международния пакт за гражданските и политическите права (МПГПП), Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ) и от редица основополагащи европейски документи. Действително КРБ в чл. 32, ал. 2 допуска едно лице да бъде фотографирано, филмирано и записвано без неговото знание в предвидените от закона случаи, но това не означава делегиране на законодателната власт на неограничено право да предвижда в закони ограничаване на правото на лична неприкосновеност. При въвеждането на такива мерки в законодателството на държавата, които ограничават личната неприкосновеност на пребиваващите на нейната територия лица, се изисква те да бъдат пропорционални. Това означава, че тези мерки да са необходими и да съставляват последното средство за изпълнение на важни обществени задачи и за защита на значими обществени интереси, като ползите от тези мерки са доказано много по-големи от негативите от тях. В разглеждания случай такава пропорционалност не може да бъде открита дори и при щателно анализиране на предложения проект на нормативен акт. В мотивите към същия никъде не се съдържат данни, от които да се заключи наличието на пропорционалност между предлаганата мярка, ограничаваща съществено правото на лична неприкосновеност, и ефекта от нея по отношение на значими обществени отношения.

Не на последно място, доколкото събирането и съхраняването на записи с лицеви образи съставлява обработка на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, считаме, че в случая в мотивите не са посочени причините и обстоятелствата съгласно Регламента, допускащи извършването на такава обработка на лични данни. Същевременно не са поставени и изисквания за защитата на тези данни при тяхната обработка и при достъпа до тях, които да гарантират неприкосновеността на личните данни на заснетите лица.

При прилагането на такава мащабна мярка, свързана от една страна с вменяването на задължение за бизнеса да реализира значителни по размер инвестиции и от друга страна – ограничаваща съществено конституционно прогласеното право на лична неприкосновеност, изразено в забраната за фотографиране и заснемане, и засягаща правото на защита на личните данни, считаме, че е необходимо:

  • Да е дефиниран точно проблема, който ще се бъде решен с мярката;
  • Да е изяснен мащаба на този проблем и вредите от него за установения обществен правопорядък;
  • Да се определи точно очакваният ефект;
  • Да се анализират ползите и вредите от мярката и да се оцени нейната пропорционалност спрямо последиците от нея и засегнатите права. С особена острота такъв анализ е необходим, когато се въвежда ограничение на конституционнопризнато право, какъвто е случаят правото на лична неприкосновеност, изразено в забраната за фотографиране и заснемане.

Що се отнася до предложената мярка за използване задължително на автоматизирани системи за контрол от ОАКП, в мотивите към проекта не се съдържа необходимата аргументация за въвеждането на мярката. Действително е възможно, както се посочва в мотивите на законопроекта, в рамките на извършени ревизионни производства на ОАКП да са установени случаи на използвани акцизни стоки извън посочените в издаденото удостоверение за ОАКП, за които да не е бил начислен и заплатен дължим акциз, но липсват каквито и да било данни за мащаба на тези констатирани нарушения на режима на ОАКП и анализ на причините и условията, способствали за допускане на нарушенията, въз основа на които да се направи дори наченка на анализ за наличието на пропорционалност на предвидената мярка. Не може да не се отбележи, че щом в рамките на ревизионните производства въпросните нарушения са били констатирани, то митническата администрация явно не среща затруднения в установяването и доказването на тези нарушения, за да е необходимо да се изисква реализирането от страна на доста широк кръг от засегнати търговци на такава инвестиция.

В случая изобщо не е оценен ефекта от мярката, като не е изследвана взаимовръзката  „ползи-вреди” и основно не е извършена разходооценка за финансовата тежест на мярката по отношение на заинтересованите лица.

Разбира се, че държавата следва да създаде необходими механизми, които да гарантират стриктното спазване на законодателството и особено на митническото, но все пак следва да се съблюдава и определена марка на пропорционалност, така че не във всеки случай разходите да се за сметка на бизнеса, дори и когато са необосновани, накърнявайки и засягайки съществено основните икономически закономерности, а да се търси баланс в защитата на интересите.

Предвид на изложените по-горе мотиви, Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.