Skip links

Становище на Съюз за стопанска инициатива за промени в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,

Във връзка с предложените за разглеждане в Комисията по икономическа политика и туризъм при 44-то Народно събрание промени в Наредба № Н-18/2006 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства бихме искали да представим на Вашето внимание становището на Съюза за стопанска инициатива.

През последните няколко седмици членовете на ССИ алармират, че съществуват реални пречки и нямат готовност да покрият новите изисквания за внедряване на софтуер за управление на продажбите в търговските обекти /СУПТО/ в предвидения срок /31.03.2019г./ и от 1 април ще бъдат изправени пред алтернативата или да продължат да работят в нарушение или за да избегнат глоби да прекратят своята дейност.

Основните причини за това са неясноти в Н-18/2006, свързани с дефинирането на СУПТО и електронен магазин; задължението за предоставяне на достъп до “одиторския профил“ и директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта СУПТО, което се явява неконтролиран достъп до данни за клиенти, отстъпки, номенклатури, доставчици, търговска информация, информация представляваща търговска тайна и ноу-хау; създаване на неоправдани и нецелесъобразни трудности пред бизнеса с оглед въведеното задължение да се въвеждат данни в СУПТО за оператора на СУПТО – служителите по трудов или граждански договор; липсата на възможност за поддържането на тестови и обучителни режими на работа на СУПТО; противоречие със законови начини за предлагане на съобщителни и телекомуникационни услуги чрез тристепенна система препродажба на таксата на SIM картата на крайния потребител и т.н.

Въпреки желанието за дигитална трансформация, икономика базирана на знание и електронна търговия тази Наредба налага свръхрегулация на българската икономила и една технологично и морално остаряла рамка, изисквайки специфични процеси, които не са съобразени с нуждите на съвременния бизнес. Например исканията на онлайн бизнеса е да не се третират онлайн магазините като СУПТО тъй като:

  • Над 95% от онлайн магазините използват софтуер с отворен код. Дори този софтуер да бъде предоставен на НАП за одобрение, няма как да бъде одобрен, защото след това всеки може да променя всичко в него. Бизнесът има нужда от много корекции в софтуера си, който след дори 1 буква промяна по закон трябва да отива пак за одобрение от НАП;
  • Според ЗДДС онлайн магазинът не отговаря на условията за да се нарече „търговски обект“. Въпреки това от НАП декларираха, че всеки онлайн магазин, който приема плащания изискващи издаване на касов бон трябва да отговаря на условията на Наредба Н-18/2006, което е невъзможно;
  • НАП изисква издаване на касов бон за всяко плащане през ПОС терминал, което се случва чрез кредитна/дебитна карта. Това е резонно за физическите устройства в магазините, където отиваш с пластика и плащаш с нея. Но, онлайн магазинът няма как да издава касов бон за такива плащания в реално време, защото не се намира в същото помещение като касовия апарат и няма физическа връзка между тях. Това значи, че след приемането на Наредбата всички търговци ще трябва да се откажат от онлайн плащания и всичко да минава през куриерите. А там и без това изоставаме от всички страни по света, които използват предимно онлайн плащане.
  • Има много търговци, които използват международни платформи като Amazon.com, ebay.com, etsy.com и много други, които няма как да бъдат свързани с касов апарат или одобрени от НАП. Те се използват за продажба в цял свят (включително и в България);
  • Има бизнеси, които работят на принципа на разносна търговия. За тях ще е невъзможно да продават, защото касов бон се издава в момента на продажбата, а реално складов софтуер в автобуса на търговеца няма. Това води до два законни варианта – не използват никакъв софтуер или приемат само банкови плащания, които обаче не се правят в момента, а с платежно нареждане и не се издава касов бон. Първият вариант води до никаква отчетност на продажбите, а втория ще доведе до доста несъбрани средства и задлъжнялост.
  • НАП задължава онлайн магазините да се регистрират в техен регистър. След изтичане на срокът ще има 3 варианта:

– Не си се регистрирал и така си нарушил наредбата;

– Регистрирал си се и при проверка софтуера ти не отговаря на условията, което значи, че си нарушил Наредбата;

– Не приемаш плащания, изискващи издаване на касов бон за да не попаднеш под обхвата на Наредбата и да не се налага да се регистрираш.

Третият вариант е избран от онлайн магазините, което значи, че спират да приемат онлайн плащания и да използват касови апарати.

В тази връзка представителите на онлайн бизнеса са на мнение, че най- добре би било да се разгледат всички детайли в отделна Наредба, касаеща онлайн търговията или да се облекчи драстично одобрителния режим на СУПТО, като се дефинира, че онлайн магазините не са такива.

Становището на ССИ е, че е необходимо да се потърси разумен изход от създалото се напрежение сред бизнеса във връзка с прилагането на Наредба № Н-18/2006 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Заради множеството неясноти в Наредбата, ограничаването на стопанската инициатива, нарушаването на основни права и свободи, гарантирани от националното и европейското законодателство и нецелесъобразност, е налице е очевидна необходимост от удължаване на сроковете и спешно създаване на работни групи за преработка на спорните текстове в Наредбата, която да отговори на конкретните нужди на бизнеса.

Настояваме за прецезиране на Наредба № Н-18/2006 да бъде проведен широк дебат и разяснителна кампания.