Съюзът за стопанска инициатива подкрепя всяка инициатива на държавно и международно ниво, която има за цел повишаване на икономическите показатели на България, както и стимулиране на приходите от износ за родните предприятия. Споразумение ВИТС (по-популярно като СЕТА), като споразумение за свободна търговия между Канада и Европейския съюз, предоставя такава принципна възможност за бизнеса в България. Въпреки това споразумението предизвика сериозни дискусии сред бизнеса относно очаквания реален ефект върху българската икономика. Предвид на това Съюзът за стопанска инициатива направи задълбочен анализ на очакваните ефекти от ратифицирането на СЕТА, въз основа на който считаме, че следва да се подходи по-внимателно по отношение на възможните рискове за конкурентоспособността на българския, а и на европейския бизнес като цяло.
Чрез СЕТА се очаква да бъдат премахнати почти всички мита за търговския обмен между ЕС и Канада, което ние, като представители на бизнеса, приветстваме. За голяма част от стоките, които са предмет на споразумението, митата вече са премахнати и/или значително редуцирани през септември 2017 г. преди влизането в сила на СЕТА, въз основа на т.нар. предварително прилагане, като очакванията бяха износът към Канада значително да се засили. Според ревизираните данни на митническата статистика в България стокообменът с Канада за 2018 г. се е увеличил с 29 % под влияние главно на реализирания значителен износ на медни руди, концентрати и електрически акумулатори на фона на нулевите им стойности за 2017 г. По данни за периода януари-юни 2019 г. двустранният стокообмен с Канада се свива с 29,6 % на годишна база, което отразява преди всичко регистриран спад от 40 % на вноса от тази страна. Макар и в по-малка степен българският износ също се понижава със 17 % спрямо първите шест месеца на 2018 г. Изнесените данни показват, че противно на очакванията след намаляването на митата вследствие на предварителното прилагане на СЕТА износът на България към Канада не се е увеличил.
Според анализите основна пречка за засилване на икономическите връзки с отвъдокеанската страна са не толкова търговските бариери, колкото географското разстояние между нашите две страни. Това е причината Канада да не е сред традиционните търговски партньори на България. За последната отчетна година (2019 г.) износът ни към Канада е едва 0,25 % от общия износ на българска продукция. Следва да се има предвид, че в абсолютен размер износът на България към Канада е бил значително по-висок и без търговско споразумение с тази страна (например през 2000 г. е отбелязан пик от 0,67 %). Проучване, поръчано от Европейската комисия на независими експерти и завършено през септември 2011 г., прогнозира, че ЕС може да наблюдава увеличение на реалния БВП с 0,02–0,03 % в дългосрочен план от CETA, докато Канада може да наблюдава увеличение от 0,18–0,36 % (в случай, че UK, като основен търговски партньор на Канада, е част от Съюза).
Според нас не следва да се пренебрегват рисковете за финансовата стабилност на България, които произтичат от клаузите на СЕГА. Споразумението дава възможност на канадските инвеститори да предявяват искове срещу страната ни и срещу български стопански субекти в наднационален търговски арбитраж (ICDS). Макар наднационалните арбитражи да намират все по-широко приложение за разрешаване на търговски спорове на наднационално ниво, все пак не бива да се пренебрегва фактът, че участието в тези производства е свързано със значителни разноски и крие редица рискове, а България като държава вече има няколко загубени дела от подобни арбитражи. Освен за държавата, уговорените в СЕТА арбитражни клаузи създават значителни финансови рискове и за българските компании, като правото на канадските корпорации да влизат в скъпи арбитражни спорове с българските предприятия им дава нелоялно конкурентно предимство в сравнение с българските фирми, над 90 % от които са малки и средни предприятия.
България няма необходимия опит в подписването и прилагането на търговски споразумение с т.нар. „негативни списъци“, което поставя под въпрос дали държавата ни ще успее да защити по най-добрия начин националните ни икономически интереси. Още повече, че негативните списъци със задължения по търговията с услуги са изцяло нов момент в начина на записване на либерализацията по търговията с услуги за целия ЕС. При retchet клаузата, ако една държава извърши либерализация чрез премахване на някое ограничение в търговията с услуги, след това не могат да бъдат въвеждани нови ограничения. Предвид на динамиката в нормотворческата дейност на националния ни парламент по пътя на регламентирането на отношенията – стопанските и фискалните, в условията на пазарно стопанство, както и отчитайки, че канадските компании ще имат възможност да предявяват искове срещу държавата при приемането на законодателство в нарушение на retchet клаузата, считаме, че ратифицирането на СЕТА от страна на българската държава при наличието на retchet клауза създава значителни и реални рискове за реализирането на описания негативен сценарий.
До ратифицирането на СЕТА, България не защитила нито един от националните си географски указания/означения (GIs), за разлика от Италия, като CETA осигурява разпознаване и защита на 41 италиански географски указания (GI) за селскостопански и хранителни продукти. Географските указания обозначават продукт, произхождащ от специфичен географски район с качества или характеристики, които по същество са свързани с произход му, включително природни и човешки фактори, определящи уникалността му. Географските означения също служат за разграничаване и засилване на културния фактор и представляват защита за националната идентичност. Следователно термин, регистриран като защитено географско указание (ЗГУ) или защитено наименование за произход (ЗНП) може да се използва само от производители, разположени в обозначената зона.
Не може да пренебрегваме фактът, че ако държавата бъде осъдена да заплаща санкции в значителни размери заради това, че е приела определен закон или е отменила друг, по подобие на случая братята Микула срещу Румъния, това ще разклати държавния ни бюджет, ниските нива на външния дълг, ще заплаши и влизането ни в Еврозоната. Евентуално едностранно денонсиране на СЕТА от българската държава няма да е възможно в по-късен етап, понеже споразумението трябва да се приеме за невалидно, както от страна на ЕС, така и от Канада.
Поради всичко изброено, Съюзът за стопанска инициатива изразява категоричната си позиция, че Народното събрание следва да не ратифицира Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна на предстоящото второ четене на законопроекта в Народното събрание.
С уважение,
ВИОЛИНА НАКОВА
Изпълнителен Заместник-председател на
СЪЮЗ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА
