Работодателската организация и нашите членове високо оценяваме и приветстваме възприетия от правителството подход за ранно изготвяне и мащабно обществено консултиране на разглеждания програмен документ от изключителна важност за възстановяването на българската икономика от последиците от разпространението на пандемията от COVID-19 и за развиване на потенциала й за растеж.
В структурно отношение Планът за възстановяване и устойчивост съдържа ясно разграничени четири приоритетни стълба – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България с ясно разграничение на областите на политики и предлаганите за реализиране програми.
Отчитайки извършената не малко по обем работа по приоритизирането на националните ни политики за възстановяване и устойчивост в контекста на европейските ценности и стратегически цели и тяхното структуриране в общата рамка на проекта на Плана за възстановяване и устойчивост, Съюзът за стопанска инициатива представя някои бележки и препоръки, които счита, че ще доведат до неговото оптимизиране и подобряване на неговата ефективност.
В тази връзка ще отправим обща препоръка за преработка на визията на Плана за възстановяване и устойчивост относно мониторинга за неговото изпълнение и ефективност.
При определянето на индикаторите за изпълнение на Плана са посочени целевите стойности за страната ни към 2030 г., като те са сравнени със средното ниво за ЕС към настоящия момент, а не с очакваното средно ниво за Съюза към референтната за Плана 2030 г. Този подход не осигурява реална проследимост на напредъка на страната ни спрямо средноевропейските показатели, защото не отчита темпа на растеж на останалите европейски икономики.
Според нас от особена важност за реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост е възможността да се проследи ефективността от прилаганите политики с цел прилагане в процеса на изпълнението му на коригиращи мерки. Необходимо е Планът да бъде придружен с Пътна карта за изпълнението на заложените индикатори и да се създаде подходящ мониторингов механизъм за проследяване на напредъка по изпълнението.
Първи стълб – Иновативна България
Съюзът за стопанска инициатива подкрепя принципно мерките по приоритет Образование и умения, включително необходимостта от изграждането на образователна STEM среда чрез създаване на Фонд за технологични устройства, оборудване на класните стаи и оборудване на STEM кабинети. Нуждата от електронна трансформация на българското образование беше особено ярко изразена във връзка с развитието на здравната криза от разпространението на COVID-19.
Според нас акцент при прилагането на мярката за изграждане на центровете за личностно развитие на ученици и младежи трябва да се постави не само върху своего рода физическото създаване на тези центрове, а преди всичко върху превръщането им в средища и мрежи за насърчаване на креативността и иновативния потенциал на подрастващите. Според нас за преодоляване на дефицитите на пазара на труда преди и след кризата същностно значение има развитието и насърчаването на дуалното образование, което не успяваме да открием сред приоритетите в разглежданото направление.
Безспорно образователните институции в България разполагат с остаряла инфраструктура, което налага почти половината от ресурса по този стълб да бъде насочен към модернизиране на материалната база – ремонт, реконструкция, саниране, изграждане на инсталации на образователните институции и на ученически и студентски общежития и кампуси.
По отношение на приоритет Научни изследвания и иновации и конкретно по Програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации не откриваме участието на бизнеса. Действително тези мрежи са насочени към стартиращи иновативни компании, но участието на реалната икономика не следва да бъде пренебрегвано. Според нас е необходимо да се избягва от клишето, че развойната дейност е прерогатив само на стартиращите иновативни компании. Напротив политиката на държавата следва да бъде насочена в посока на насърчаване на съществуващите стопански единици да осъществяват развойна иновативна дейност.
По отношение на приоритета Интелигентна индустрия искаме да обърнем специално внимание на Програмата за подпомагане на прехода към кръгова икономика в предприятията. Според нас отделеният ресурс от 100 млн. лева за осъществяването на тази програма е крайно недостатъчен. Отчитаме, че мярката ще допълва реализацията на Кохезионната политика за изпълнение на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г., в която интервенциите са насочени към малките и средни предприятия. В този смисъл приоритизирането в Плана на интервенции към големите предприятия за изпълнение на европейските изисквания за климатично неутрална икономика звучи на пръв поглед напълно логично. Според нас обаче МСП не следва да бъдат изключвани от обхвата на Програмата за подпомагане на процеса на преход към кръгова икономика в предприятията. Отчитайки и обстоятелството, че програмата ще се осъществява с финансови инструменти, според нас е наложително тя да се разпростре и към МСП, като интервенциите по нея трябва да допълват и надграждат планираните интервенции по Кохезионната политика. Това налага и увеличаване на финансовия ресурс по тази програма. В структурно отношение според нашите експерти Програмата за подпомагане на прехода към кръгова икономика в предприятията би могла да се приобщи към Стълб 2 Зелена България. За да бъде тази програма класифицирана като такава по Стълб 1 Иновативна България е необходимо да се засили акцентът върху екоиновациите и в този смисъл тя да бъде отворена не само към големите, но и към малките предприятия.
В рамките на същия приоритет Интелигентна индустрия ще отбележим, че според нас предвидената подкрепа по Програмата за развитие на индустриалните паркове следва да бъде преосмислена. Не е видна разграничителната линия между подкрепата по Плана и тази, която се предвижда да бъде осъществена в рамките на Кохезионната политика за изграждане и развитие на индустриални паркове по Програмата Развитие на регионите и по Програмата за иновации и конкурентоспособност в предприятията.
Същевременно и по отношение на предвиденото в Плана, и по отношение на Кохезионната политика не може да бъде открит анализа на ефективността. България вече има известен опит в създаването на индустриални паркове и осигуряването на друга иновативна инфраструктура по ключови проекти, финансирани през този програмен период, но за обществеността и за бизнеса е важно да се проследи ефективността и да се оцени потенциала за растеж по вече финансираните мероприятия, за да се даде отправна точка за коригиране при финото насочване на бъдещите политики.
В продължение на горното ще отбележим, че политиката за подкрепа на създаването и развитието на индустриалните паркове следва да помени своя подход, като индустриалните паркове започнат да бъдат насърчавани да функционират на пазарен принцип в условията на реална конкуренция. Само при такава пренастройка бихме гарантирали, че веднъж създадени те ще функционират в полза и в подкрепа на бизнеса като инкубатори на иновации.
Според нашите експерти част от предвидения ресурс по тази програма следва да се насочи към Програмата за подпомагане на прехода към кръгова икономика, а в рамките на самата Програма за развитие на индустриалните паркове да се засили акцентът върху втория й компонент Скъсяване на веригите на доставка и реиндустриализация.
По отношение на първия стълб Иновативна България ще направим и някои допълнителни предложения в контекста на реалностите в обсъжданата област, които бяха констатирани във връзка с разпространението на COVID-19 и които следва да бъдат непосредствено решени.
Икономика 4.0 е икономика на знанието и данните. Успешното генериране, събиране, обработване и анализиране на данните от частния и публичния сектор е императив за успешното икономическо развитие на България. Тежката епидемична криза демонстрира, че липсата на акуратни и навремени данни възпрепятства не само управлението на кризи, но и планиране на ефективни политики, които да неутрализират негативните последващи ефекти. МС и МСП са основен генератор на данни, чието цифровизиране, агрегиране и анализиране ще доведе до засилване конкурентоспособността на българския малък и среден бизнес. Също така, генерирането на качествени данни от бизнеса би подпомогнало публичния апарат при създаването и прецизиране на политики.
Европейската комисия и европейската еко-система за кибер сигурност са идентифицирали постигането на европейска дигитална суверенност и автономия, като императив за успешното дигитализиране и постигане на Икономика 4.0. Чрез насърчаването на европейски старт-ъпи, публични-частни партньорства и гъвкави финансови и не-финансови инструменти, Брюксел цели превъзмогване на изоставането от САЩ и Китай и създаването на конкурентно способен частен сектор за кибер сигурност. Тази цел е фундаментална за осигуряването на сигурна и предвидима среда, в която останалите високотехнологични сектори да се развиват и иновират.
Световният опит показва, че осигуряването на кибер сигурността за все по-технологизиращите се МСП е трудно постижима от публичния сектор. Директните технологични и не-технологични решения достигат най-високи нива на гъвкавост и ефективност, когато са предоставени от други частни икономически субекти. Също така, международните и националните стандарти и законодателство за кибер сигурност, като Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, Закон за киберсигурност, ISO 27001, не кореспондират с нуждите и ресурсите на МС и микро предприятия.
Необходимата диференциация по сектор, размер на компанията и йерархични нива в организациите създава допълнителна комплексност по отношение предоставяне на подходящи обучения по кибер сигурност и кибер хигиена. Предоставянето на качествени обучения и осъзнаване на кибер рисковете, като неразделна част от стратегическото планиране на МС и микро предприятия, ще минимизира рисковете от хоризонтално разгърнати кибер атаки. Не на последно място, сферата на кибер сигурността се характеризира с изключителен недостиг на специалисти, които да притежават умения, придобити в реална и/или в близка до реалността симулирана среда.
Отчитайки структурните характеристики на българската и европейската икономика, ключовата роля на МС и МСП, както и водещата роля, която старт-ъп компаниите се очаква да имат в иновирането и технологичния трансфер, ние препоръчваме в приоритети Образование и умения и Интелигентна индустрия да се предвидят мерки със следната насоченост:
– Определяне на безвъзмездна финансова подкрепа за старт-ъп компании и МСП, чийто продукти и решения подпомагат предприятията през целия процес на генериране и анализиране на данни от своя бизнес;
– Насърчаване на частни решения за анализиране на големи масиви от данни, които да използват изкуствен интелект и по-специфично машинно обучение. Решенията би следвало да бъдат адаптивни според икономическия сектор, както и лесни за използване от ръководители на микро предприятия;
– Насърчаване усилията на български старт-ъп и МСП решения в сферата на големите данни, предоставени като SaaS (Software-as-a-service) и PaaS (Platform-as-a-service);
– Приоритизиране на иновативни компании, чиито продукти и решения използват математически модели и големи данни, които оперират в секторите на е-земеделието, телемедицината, е-здравеопазването и транспорта.
– Подпомагане развитието на системи и технологични решения, тип „кибер-полигони“, на регионален принцип, които да позволяват обучението на експерти и потребители в контролирана лабораторна среда;
– Стимулиране на публично-частни партньорства в сферата на кибер сигурността;
– Стимулиране на решения, базирани на платформи тип „bug-bounty“, както за образователни цели във висшите училища и гимназии, така и като продукти, осигуряващи висока степен на увереност в навлизащи продукти;
– Създаването на подходящи сертификационни механизми за микро предприятия;
– Подпомагане на стартиращи и иновативни предприятия, чийто решения за кибер сигурност се използват в приоритетни за държавата и обществото сектори, като е-здравеопазване, телемедицина, умно земеделие, умен транспорт, интернет на нещата и умни градове;
– Създаване иновативни методи и дидактични материали за обучения по кибер сигурност, които да бъдат диференцирани по сектор и йерархични равнища;
– Насърчаване на масовизацията на обучения по кибер сигурност от официално признатите работодателски организации в България, поради достъпът им до огромен брой браншове и частни икономически субекти;
– Насърчаването на политики и пазарно ориентирани решения, които стимулират МСП да трансферират кибер риска, който е естествен за техните фундаментални операции.
На следващо място по отношение на първи стълб Иновативна България ще отправим и няколко препоръки по отношение на включването на сектор Туризъм в планираните мерки. Сектор Туризъм не се открива сред нито една от мерките за целенасочено въздействие по Плана за възстановяване и устойчивост. Според нас този подход следва да бъде ревизиран. Сектор Туризъм осигурява около 13,5 % от БВП, заетост на над 350 000 лица в работоспособна възраст, а същевременно той беше и продължава да бъде сред най-засегнатите сектори от разпространението на COVID-19. Не може да не отчетем, че възстановяването на неблагоприятните последици върху сектора се очаква да бъде изключително дълъг и сложен процес, като експертите дори прогнозират трайна загуба на част от позициите на сектора на международния пазар на туристически услуги. В този контекст е и прогнозата за спад на дела на сектора в БВП за 2022 и 2023 г. съгласно средносрочната рамка.
Същевременно следва да се отчете, че колапсът в сектор Туризъм пряко засегна и други свързани сектори като хранително-вкусова промишленост, транспорт и т.н.
Не без значение е и обстоятелството, че предоставяните от сектора услуги имат и социален ефект върху здравето и работоспособността на населението, които бяха пряко атакувани от разпространението на вируса (превенция и профилактика – използването на възможностите на българските климатолечебни и балнео-климатолечебни курорти, чрез комплексно климато и балнеолечение с естествени лечебни фактори стимулира саногенезните процеси в човешкия организъм и води до засилване имунитета и подобряване здравния статус на населението).
Ето защо според нашите експерти е от изключителна важност този сектор да бъде включен в Плана при отчитане на основните му стълбове, както са формулирани при зачитане на общностните изисквания. Предвид на изложеното предлагаме в първия стълб да бъдат включени мерки със следната насоченост към сектор Туризъм:
– Изработване на 360 градусови турове на всички забележителности с добавена реалност;
– Интегриране на BMS – системи за управление на сградна инфраструктура;
– Разработване и внедряване на иновативни хотелски онлайн платформи;
– Навлизане на изкуствения интелект в сектор Туризъм – чатботове.
Втори стълб – Зелена България
В рамките на първия приоритет Кръгова и нисковъглеродна икономика ще обърнем внимание на Програмата за енергийна ефективност.
Отделеният по тази програма финансов ресурс е значителен, но същевременно в Плана не се отделя внимание на анализа на ефективността от вече приложените мерки, особено що се отнася до мерките за подобряване на енергийната ефективност в жилищния сграден фонд. Според нашите експерти ключово значение за правилното планиране и програмиране на мерките за енергийна ефективност на жилищния сграден фонд е извършването на анализ и преоценка на предходните санирания. В Плана е посочено, че по мярката приоритетно ще бъдат финансирани обекти, които са одобрени, но не са финансирани поради изчерпване на финансовия ресурс по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Това ни кара да се опасяваме, че ще бъдат повторени някои не дотам ефективни решения във връзка с прилагането на Националната програма. Нашите наблюдения по отношение на реализираната подкрепа в рамките на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради показват, че липсата на самоучастие от страна на живущите в сградата доведе до занижаване на контрола от тяхна страна върху изпълнителите. Другият недостатък по отношение на тази програма ние откриваме в липсата на мониторингов механизъм за оценка на резултата, т.е. не разполагаме с данни относно реално постигнатия клас на електропотребление в тези сгради сред изпълнението на мерките по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Във връзка с втория компонент от мерките за подобряване на енергийната ефективност, ще отбележим, че е необходимо да се допълни и демаркацията по отношение на включените в мерките еднофамилни жилищни сгради спрямо предвидената подкрепа по Програма Развитие на регионите.
В контекста на горното трудно се намира резонът на съотношението на предвидената подкрепа по мерките за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради и по мерките за енергийно обновяване на промишлени сгради. Според нас в Плана следва да се отдели повече внимание именно на мерките за енергийното обновяване на промишлените сгради и ясно да се направи демаркацията с мерките за енергийна ефективност по Програмата за иновации и конкурентоспособност в предприятията.
В Плана не се открива допълване и надграждане на мерките за развитие на екологични технологии, насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, използването на водорода като алтернативно гориво, системи за съхранение на енергия и други. Твърдо сме уверени, че тези мерки имат своето допълващо и надграждащо Кохезионната политика място в Плана за възстановяване и устойчивост.
Не се открива достатъчно аргументация по отношение на подкрепата за Електроенергийния системен оператор, като отчитаме, че тя е насочена към самата инфраструктура на електроенергийната система. Според нас е необходимо да се направи ясна препратка към дефицитите по отношение на наличната инфраструктура, за да се оцени точно необходимостта от предвидената подкрепа.
По отношение на приоритет Биоразнообразие ще отбележим, че е необходимо в Плана да се конкретизират планираните реформи и инвестиции, като се даде ясен отговор дали целият планиран ресурс е насочен към укрепване на капацитета на администрацията за изпълнение на ангажиментите към ЕС за класификация на специалните консервационни зони. Ако отговорът на този въпрос е положителен, според нас липсва аргументация относно размера на определения финансов ресурс.
Подкрепяме мерките по приоритет Устойчиво селско стопанство, като намираме, че същите обосновано надграждат предвидените интервенции по Стратегическия план за развитие на селските райони.
Предвид на изложените в коментарите по първия стълб аргументи, ние предлагаме и във втория стълб да бъдат включени мерки с насоченост в сектор Туризъм и пряко обвързани със Зелена Европа, както следва:
– Оптимизация на енергийна ефективност чрез използване на геотермална минерална вода;
– Реализация на брегоукрепителни съоръжения за запазване на Черноморския бряг и увеличаване на плажни ивици, основен ресурс в туризма;
– Изграждане на зарядни станции за електромобили;
– Редуциране на въздействието върху околната среда чрез оптимизиране на системи за сметосъбиране;
– Системи за мониторинг / измерване на потреблението на вода и електричество с цел оптимизация на разходите;
– Електрически бусове и атракционни влакчета в курортите; преминаване към по-екологични модели на ползване на превозните средства и ограничаване вредите и замърсяването, причинени от съществуващия автопарк.
Трети стълб – Свързана България
Подкрепяме приоритета Цифрова свързаност и изграждането на сигурна широколентова мобилна свързаност по основната пътна мрежа (основни транспортни коридори), подобряване на покритието на населените места с фокус към слабо населените и селски райони, зелена свързаност и стимулиране на потреблението.
Не възразяваме срещу интензифицирането на инвестициите за устойчив транспорт за намаляване на въглеродния отпечатък по приоритет Транспортна свързаност, но считаме, че подкрепата не следва да се концентрира само по отношение на железопътния транспорт. Такава е насочеността и на Програма Транспортна свързаност. Според нас следва да се постави акцент върху изграждането на мрежата за интермодален транспорт и да се разшири кръгозора към насърчаване на използването на екологосъобразен сухопътен автомобилен транспорт чрез изграждане на подходяща инфраструктура.
Един от ключовите проблеми, пред които е изправен международният транспорт, е недостигът на достатъчно паркинги, предоставящи условия, отговарящи на нуждите на превозвачите, включително за зареждане на електрокамиони, а защо не в перспектива проучването на възможностите за изграждане на електрически магистрали за камиони по примера на редица европейски държави. Според Европейската комисия към момента за нормалното функциониране на бранша на ниво ЕС е налице недостиг от 100 000 паркоместа. Нашите експерти застъпват твърдата позиция, че страната ни има традиции и пазарен дял в областта на сухопътния автомобилен транспорт, включително международния, поради което този сектор не трябва да бъде разглеждан в политиките на правителството като вреден, а да се наложи виждането за запазване на дела на нашите превозвачи в международните превози при насърчаване на преминаването им към екологосъобразност. Тази политика се прилага от редица европейски държави особено по отношение на коридорите, по които няма електрифициран железопътен транспорт.
Не може да отречем и необходимостта от подкрепа за развитие на автомобилния транспорт във връзка с осъществяването на превоза на т.нар. единични товарни пратки, които тежат на железопътните оператори и следва да бъдат стимулиращо насочвани към автомобилен сухопътен превоз. Не на последно място не може да не се отчете, че именно международният автомобилен превоз имаше голяма роля за справяне с първоначалния недостиг на стоки в началото на кризата с разпространението с COVID-19, а все пак Планът за възстановяване и устойчивост има пряко и непосредствена обвръзка с отражението на тази криза в икономиките на държавите-членки.
Подкрепяме предвидените мерки по приоритет Местно развитие.
Четвърти стълб – Справедлива България
Считаме, че приоритет Бизнес среда следва да бъде ревизиран. В рамките на този приоритет са предвидени най-общо мерки за цифровизация в съдебната система и мерки за изграждане на Национална интелигентна система за сигурност. Според нас подкрепата за тези реформи в област правосъдие по-скоро следва да бъде насочена към Кохезионната политика. Необходимостта от посочените мерки е безспорна, но те не изчерпват широкия диапазон от мерки в сфера Бизнес среда. Необходимо е в приоритет Бизнес среда да се предвидят мерки за подпомагане преди всичко на бизнеса за възстановяване от икономическата криза. Предвид на това следва да се преосмисли и мястото на този приоритет в структурата на Плана.
Във връзка с горното ще отбележим отново необходимостта от ангажиране на държавната подкрепа за осигуряването на необходимото ниво за кибер устойчивост не само в публичния сектор (което е приоритет на Кохезионната политика), но и по отношение на частния сектор.
По отношение на приоритет Социално включване ще отбележим, че за част от мерките се губи пряката връзка с възстановяването и осигуряването на устойчивост на засегнатите от кризата с разпространението на COVID-19 сектори. В този смисъл предлагаме част от мерките да се прецизират или да бъдат насочени към подкрепа чрез механизмите на Кохезионната политика. Подкрепяме насочването на средства за изпълнение на Националната програма за обучение на възрастни, предвид на това, че измененията на пазара на труда след ковид-кризата ще се отразят и върху сегмента професионални умения и компетентности.
По отношение на приоритет Здравеопазване с твърда увереност подкрепяме заложените мерки за модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения и за въвеждане на иновативни технологии за лечение на населението. Бихме препоръчали в Плана да се реферира и към превенцията на здравето, като се посочи „за превенция и за лечение …“.
Предлагаме също така да се предвидят мерки за подпомагане и на частните болници, доколкото те също участват активно в борбата със заразата с COVID-19, но те са изключени от планираните мерки в Кохезионната политика.
Предложените мерки са необходими и тази необходимост се прояви с особена острота по време на здравната криза от разпространението на заразата с COVID-19.
Във връзка с разглеждания приоритет ще обърнем специално внимание на друг проблем в нашето здравеопазване, а именно достъпът за дентална медицинска грижа. Кризата с разпространението на заразата с COVID-19 показа и редица проблеми в направление Дентална медицина – липса на модерно оборудване, липсата на функционални кабинети, използване на морално остаряла техника и т.н.
Според нашите експерти в сектор Хуманно здравеопазване, направление Дентална медицина крайно наложително е прилаганите политики да се отърсят от клишето, че денталните услуги се самофинансират на пазарен принцип. Реалността показа, че по-голямата част от денталните кабинети в страната далеч не могат да бъдат сравнени с даваните за пример малък брой скъпоструващи „лъскави“ дентални клиники. Общото състояние на денталната грижа в страната не е добро, достъпът до иновативна дентална грижа не е осигурен за по-голямата част от населението. Световният опит в развитието на технологиите в област дентална медицина показва много бързо темпо, като спрямо него общият темп на развитие на денталната грижа в страната е минимистичен. Общодостъпните дентални кабинети изостават значително в качеството на предоставяната грижа и помощ. Това са въпроси, които не трябва да бъдат пренебрегвани, защото денталното здраве е не по-малко важно от всяка друга област на хуманната медицина.
Не може да не отчетем, че всяка собствена инвестиция на лекарите по дентална медицина в обучение и в оборудване на практиките им, заедно с повишеното качество на услугата, води и до значително повишаване на нейната цена. Това от своя страна още повече ограничава достъпа на немалка част от обществото до висококачествено технологично лечение. Дигитализацията на денталната услуга и навлизането на технологиите в денталните практики на лекарите, освен всичко изброено ще даде тласък и на развитието на денталния туризъм в страната ни.
Тези мерки не са предвидени и в механизмите по Кохезионната политика, с оглед на което считаме, че включването им в Плана за възстановяване и устойчивост ще допринесе до надграждане и допълване на държавните политики в областта на здравеопазването.
