Националният съвет за тристранно сътрудничество заседава на 19.11.2020 г., като дневният ред включваше два важни въпроса за бизнеса: обсъждане на проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната и на проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
Съюзът за стопанска инициатива не подкрепи административното увеличаване на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г.
Според експертите на организацията, в условията на неясна прогноза относно икономическите последици и продължителността им в резултат на кризата от разпространението на заразата с COVID-19, увеличението на минималната работна заплата ще се отрази неблагоприятно върху общата бизнес среда в страната през следващата година. Независимо от очакванията за относително невисока степен на засягане от кризата на нискоквалифицирания труд, увеличението на минималната работна заплата ще окаже влияние върху целия пазар на труда в посока на оказване на натиск за общо увеличаване на възнагражденията, особено по отношение на възнагражденията в диапазона около средната работна заплата за страната.
Без да отричаме общата постановка, че увеличаването на възнагражденията води до ръст на потреблението, а това от своя страна генерира увеличаване на производството, ще отбележим, че тя е валидна преди всичко при икономики в растеж. В условията на икономическа криза в резултат от здравна такава с трудно прогнозируемо развитие, под въпрос остава възможността на бизнеса да запази заетостта при сегашните условия, а още по-трудно би било (особено по отношение на микро и малкия бизнес) да запази заетостта при повишаване на разходите за работна ръка. Според нас самият факт, че правителството прилага успешно редица мерки за запазване на заетостта от началото на корона кризата, показва, че пазарът на труда е подложен на икономически натиск и всяка намеса в посока на увеличаване на възнагражденията за труд ще се отрази негативно върху общото състояние на заетостта. Това не е само теоретична постановка, но тя се базира на проучванията на реалното състояние на предприятията от категорията микро и малки, каквито са основна част от членовете на Съюза за стопанска инициатива. Ето защо според нас направеното предложение за административно увеличаване на минималната работна заплата не се основава на убедителни изчисления за негативните ефекти върху микро, малките и средни предприятия.
Във връзка с горното експертите на организацията не успяват да намерят резон в заложения в актуализираната Средносрочна бюджетна прогноза темп на нарастване на минимална работна заплата за страната, а именно увеличение на МРЗ от 01.01.2021 г. на 650 лева, а през следващите две години (2022 и 2023 г.) запазване на същото ниво. Според нас посоката следва да бъде обратна.
Позицията на Съюза за стопанска инициатива във връзка с необходимостта да се запази сегашното ниво на минимално заплащане в страната се основава и на последователно поддържаната от нас позиция за необходимостта от разработването на механизъм за определяне на МРЗ в съответствие с ратифицираната Конвенция 131 за определяне на минимална работна заплата на Международната организация на труда. Административното определяне на МРЗ не съдържа достатъчно гаранции за отчитане на всички необходими фактори, посочени в Конвенция 131, включително относно изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.
Не на последно място, върху размера на МРЗ оказва влияние и задължителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, което увеличава необосновано размера на минималната работна заплата за всички работници и служители с повече от 1 година трудов стаж.
Съюзът за стопанска инициатива подкрепи предлаганата от правителството мярка за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. По време на заседанието организацията отправи някои препоръки за подобряване на дизайна на мярката и да повишаване на нейната ефективност. Според нашите експерти няколко особености в предлагания режим ще доведат до спадане на нейната ефективност.
Тази мярка ще е приложима само по отношение на работници и служители в предприятия, които отговорят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis, т.е. от тези компенсации няма да могат да се ползват работници и служители при работодатели, които нямат свободен de minimis. Същевременно изплатените на работниците и служителите компенсации ще се натрупват по партидата на работодателя като получени помощи в режим на de minimis. Предлаганите компенсации представляват подкрепа за работници и служители, загубили дохода си поради използване на неплатен отпуск по тяхна молба в затворените сектори, ето защо тези компенсации не следва да се разглеждат като помощ за самия работодател. Всичко това ще демотивира редица работодатели да уведомяват и да предлагат на своите работници и служители възможността да се ползват от получаване на тези компенсации и те по-скоро биха предпочели да пристъпят към съкращение на част или на целия персонал.
Съюзът за стопанска инициатива предложи да отпадне изискването за работодателите за запазване на заетостта, за която са получени компенсации по реда на ПМС-то, тъй като в конкретните икономически условия и при наличието на изричен акт на държавен орган за временно ограничаване на дейността на предприятието, не е логично и не е редно да се създава задължение за запазване на заетостта за период от още два месеца.
Същевременно не е предвиден ред за уведомяване на работодателя или на самите работници и служители дали са одобрени за изплащане на компенсации. Предвидено е само публичното оповестяване на одобрения работодател и на броя одобрени негови работници и служители, но не е предвидено самият работодател да бъде уведомяван за това кои негови работници и служители са одобрени и кои не, както и какви са мотивите за неодобрението на даден работник или служител, ако има такъв. Разписан по този начин, режимът ще създаде затруднения за работодателите, тъй като те са свързващото звено между работниците и служителите от една страна и Бюрото по труда от другата, като именно от тях самите работници и служители ще искат информация за това дали са одобрени или не. Освен това се поставя въпросът как един работодател ще изпълни задължението си за запазване на заетостта, за която са платени компенсации по реда на ПМС, ако той не бъде надлежно информиран кои работници и служители са компенсирани.
