Съюзът за стопанска инициатива е активен участник в пленарните сесии на Икономическия и социален съвет на Република България (ИСС), където бяха приети становища, касаещи приоритетни дейности за Съюза като „Дигитална България“, „Ролята на изкуствения интелект в управлението на човешкия капитал“, „Конкурентна икономика“ „Жизнени и устойчиви селски райони в България в контекста на дългосрочната визия на ЕС, „Зелен преход“.
В документа „Дигитална България: политики, мерки и предизвикателства“, експертите заявяват, че дигиталната трансформация и отражението ѝ върху всички обществени процеси в България е въпрос от стратегическо значение за разгръщане на икономическия потенциал на страната, подобряване на условията на труд и качеството на живот. От Съвета отбелязват, че демографската криза и качеството на образованието на населението представляват значителен риск за успешна дигитална трансформация.
ИСС смята, че успешната дигитална трансформация в обществения сектор изисква коренни промени в работните и бизнес процеси, като за държавната и общинската администрация е необходимо да се доразвие и усъвършенства разработената архитектура на електронното управление. Като тревожна тенденция се наблюдава още по отношение на изоставането в дигитализацията на малките и средни предприятия у нас и в този смисъл,Съветът настоява за адекватни нови политики и мерки за подкрепа на МСП за дигитална и технологична трансформация.
ИСС изтъква и непрекъснатото увеличаване на киберзаплахите на европейско, национално, секторно и фирмено ниво и настоява за инвестиции в реални мерки за киберсигурност и най-вече в подготовката и обучението на човешкия фактор.
В становището за използване на „Изкуствения интелект“ ИСС посочва, че дигитализацията трябва да бъде средство за постигане на по-конкурентна икономика, която не трябва да води до задълбочаване на обществените неравенства и да не вреди на отделните икономически субекти, докато помага на други.
За ИСС е от съществена важност управлението на дигиталната трансформация в България да се осъществява в координация на законодателна, изпълнителна и съдебна власт със съдействието и активното участие на работодатели, синдикати, неправителствени организации и отделни граждани.
Според Съвета дигиталните платформи играят важна роля за икономиката, защото създават иновации, осигуряват работни места и помагат да се отговори на потребителското търсене. В същото време експертите на Съвета смятат, че Изкуственият Интелект трябва да допълва човешката преценка и опит, а не да ги замества. Членовете подчертават, че с въвеждането на ИИ много хора ще останат без работа не по тяхна вина. Затова на преден план излизат проблемите на финансирането на социалната защита, преквалификацията на тези хора и опасността от технологична безработица.
В становището се подчертава, че дигитализацията на икономиката може да доведе до различия и задълбочаващо се неравенство между отделните хора и домакинствата (дигитално неравенство). Затова следва да се подкрепят политики и мерки за осигуряване на достъп на всички лица и фирми до технологии и услуги.
По отношение на „Зелен преход“ и „Жизнени и устойчиви селски райони“ ИСС отчита, че Република България запазва своите средносрочни и дългосрочни цели за постигане на нискоемисионна икономика, като същевременно извежда приоритета за плавно постигане на технологично индустриално обновяване и запазване на сигурността на доставките на електрическа енергия при условията на поносимост за крайните битови потребители и конкурентност за индустриалните потребители. В становището се подчертава, че селските общности имат ключова роля за прилагането на принципите на Европейския стълб на социалните права, като допринасят за силна социална Европа, която е справедлива, приобщаваща и пълна с възможности.
В документа се посочва и че редица предизвикателствата, пред които са изправени селските общини – населението намалява и застарява, предоставянето на здравно обслужване, социални услуги и образование е силно влошено, както и състоянието на инфраструктурата. В селските райони се отчитат ограничени възможности за заетост, по-ниски доходи, както и ограничена транспортна и цифрова свързаност.
Пълния текст на становищата можете да прочетете по-долу:
