
ОТНОСНО: Становище на Съюза за стопанска инициатива в хода на обществена консултация относно извършването на пълна предварителна оценка на въздействието на Законопроект за браншовите организации на земеделски производители и преработватели на земеделска продукция.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Във връзка с провежданата обществената консултация по Законопроекта за браншовите организации на земеделски производители и преработватели на земеделска продукция и след като се запознахме с публикувания на Портала за обществени консултации проект, изразяваме следното:
Съюзът за стопанска инициатива счита, че подходът при взаимодействието на държавната власт със земеделските производителите следва да бъде унифициран спрямо подходът при тотюнопроизводителите и тотюнопреработвателите, при винопроизводителите и търговците със спиртни напитки, млекопроизводителите и т.н. В този смисъл наличието на съществено различаващи се режими не може да бъде определено като добра практика. Ще се съгласим със съставителите на Законопроекта за браншовите организации на земеделски производители и преработватели на земеделска продукция, че регламентирането на взаимоотношенията между организациите на земеделските производители и на преработвателите на земеделска продукция и МЗХГ ще подобри взаимодействието между тях. Намираме, обаче, че законопроектът страда от някои съществени несъвършенства, някои от които от правно-технически характер, които следва да бъдат преодолени.
1. Регистърните производства за браншовите организации на земеделските производители (чл. 14 и следващите от проектозакона) и на преработвателите на земеделска продукция (чл. 18 и следващите от проектозакона) не са съобразени с актуалната уредба по Закона за юридическите лице с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), като например се изисква представянето на препис от съдебно решение по регистрацията, но учредените след влизането в сила на измененията в реда за регистрацията на ЮЛНЦ сдружения няма да разполагат с такъв документ, тъй като не подлежат на съдебна регистрация, а на регистрация в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Пак във връзка с посочената законодателна промяна буди недоумение изискването за представяне на документ за регистрация по БУЛСТАТ (ЕИК) и данъчна регистрация. Във връзка с намаляването на административната тежест и разпоредбите на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е необходимо само посочване на ЕИК, а за непререгирстрираните в преходния период ЮЛНЦ – на Булстат.
Не следва да бъде подкрепено изискването за представяне в рамките на това производство на свидетелства за съдимост на членовете на управителните органи, тъй като такъв документ се изисква и представя при наличието на законодателно изисквани членовете на управителните органи да не са осъждани за извършени престъпления от общ характер, като това обстоятелство се удостоверява със съответен документ само пред органите по първичната регистрация, т.е. пред Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Производството по вписване в регистъра на браншовите организации на земеделските производители е административно по своя характер, поради което директната препратка в чл. 15, ал. 1 от проекта за изпращане на съобщение на заявителя по реда на Гражданския процесуален кодекс не е коректна. В чл. 16, ал. 1 пък се говори за промяна на обстоятелствата по чл. 14, макар в чл. 14 да е регламентирано окомплектоването на заявлението за вписване, а не обстоятелствата, подлежащи на вписване. Същото важи и по отношение на регистърното производство за браншовите организации на преработвателите на земеделска продукция (чл. 21 и чл. 22, ал. 1 от проектозакона).
В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че членове на браншова организация на земеделски производители може да бъдат земеделски производители, регистрирани по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, но съгласно чл. 2 от обхвата на проектозакона са изключени сдруженията на производителите на тютюн. Освен това сдружаването на тютюнопроизводителите има подробна регламентация по Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Същевременно и наименованието на Закона за тютюна и тютюневите изделия е променено през 2016 г. на Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, т.е. препратката не е точна и в това отношение.
2. Считаме, че цялостната концепция относно вписването на представителните браншови организации на земеделските производители и на преработвателите на земеделска продукция не е напълно изяснена. По принцип признаването на представителност на една неправителствена организация се извършва след изпълнение на предвидени в закона изисквания със заповед или решение на съответен компетентен орган. Постановката, която е изградена в разглеждания проектозакон, не следва тази логика, а е уредено едно регистърно производство за вписване на представителните организации, като за същите се предвижда задължение на всеки три месеца да уведомяват за актуалните данни по отношение на критериите, въз основа на които е призната тяхната представителност. Подобна конструкция според нас не следва да бъде споделена, като отчитаме като добър пример регламентацията на производството за признаване на представителност на организациите на тютюнопроизводителите и тютюнопреработвателите в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
Не считаме за необходимо да се създава отделен регистър на представителните браншови организации, а трябва в общия регистър на браншовите организации, воден от МЗХГ, да се отбелязва, когато някоя от тях бъде призната за представителна.
Известна неяснота относно концепцията на проектосъставителите за представителните браншови организации създава посоченото от тях в консултационния документ, че „браншовите организации в съответния бранш могат да се обединят в представителна браншова организация“, която концепция не се открива в проектозакона. Ние считаме, че правилно проектозаконът следва логиката, че представителната браншова организация е браншова организация, която отговаря на определените в него критерии за представителност, без да поставя изискване тя да съставлява обединение на други браншови организации. В тази връзка следва да се обърне внимание, че самата дефиниция на браншова организация на земеделски производители се посочва, че тя е обединение на земеделски производители (чл. 12), а легалната дефиниция на понятието се съдържа в § 1, т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), като съгласно нея „земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Същевременно чл. 12, ал. 2 от проектозаконът допуска членове на браншовата организация да бъдат признати организация и групи производители, които също са регламентирани в ЗПЗП.
Не може да се съгласим с предложението за представителна за всеки от браншовете да може да се признава само една браншова организация. Това решение накърнява съществено интересите на земеделските производители и на преработвателите на земеделска продукция, тъй като се създава възможност 70 % от земеделските производители или преработватели в даден бранш да останат без национално представителство. Предлагаме за представителна организация да може да бъде обявявана всяка организация, който отговаря на критериите за представителност.
По отношение на критериите за представителност считаме също, че критериите по т. 1 и т. 2 на ал. 1 на чл. 24 следва да бъдат алтернативни, т.е. браншовата организация да обединява или най-малко 30 на сто от регистрираните земеделски производители в съответния бранш, или годишният обем на произведената от членовете й продукция за последната година да не по-малък от 30 на сто от общия обем произведена продукция за съответния бранш за този период.
3. Считаме, че в представения проект остава неизяснено взаимодействието между браншовите организации, представителните браншови организации и камарите на земеделските производители и на преработвателите на земеделска продукция. Освен това не се открива ясно разграничение между функциите на камарите и на представителните браншови организации.
4. По отношение на правно-техническите забележки към представения за обществено обсъждане законопроект следва да се причислят и посочените по-долу:
Налице е припокриване между част от формулировките в два от текстовете на проекта в първата и във втората му глава – чл. 1, ал. 2 в глава първа и чл. 7 в глава втора. И при двата текста се прави опит за определяне на статута на организациите по чл. 1, ал. 1 от проекта, но при наличието на известно нюансиране на изказа и обхвата на дефиницията, което е недопустимо в рамките на един и същи нормативен акт. Същевременно и при двете норми не се държи в достатъчна степен сметка, че правният статут на организациите се определя чрез препращане към Закона за юридическите лице с нестопанска цел, поради което в рамките на препращащата законодателна норма следва да се посочат само спецификите на конкретната организация спрямо общата уредба в ЗЮЛНЦ, т.е. да се посочи, че става въпрос за сдружение като правно организационна форма и че са допустими и двете му разновидности – да осъществява дейност както в частна, така и в обществена полза. Други допълнителни уточнения, включително да се възпроизвежда частично дефиницията на самия ЗЮЛНЦ, не са необходими.
Със същите мотиви следва съществено да се редактират текстовете на чл. 9 от представения за обществено обсъждане законопроект – уточнението, че членството в такива организации е доброволно не е необходимо, тъй като то се съдържа не само в КРБ, но и в чл. 21, ал. 1 от ЗЮЛНЦ; прогласяването на правото на всеки член на организацията да избира и да бъде избиран в управителните й органи пък е регламентирано в чл. 21, ал. 2 от ЗЮЛНЦ.
Същевременно в чл. 9, ал. 1 от проектозакона е посочено, че членуването във въпросните организации се извършва „в съответствие с изискванията на този закон“, макар в него да се съдържа изискване само относно това членовете на организациите да бъдат регистрирани земеделски производители.
В чл. 5, ал. 1 от представения за обществено обсъждане законопроект се съдържа забрана за членство в браншовите организации на земеделските производители и преработватели на земеделска продукция за политически партии и движения, като в тази си част нормата не е съобразена с актуалната уредба в сферата на политическото сдружаване. Към настоящия момент българското право не предвижда възможност за осъществяване на политическа дейност чрез правно-организационна форма „движение“. В ЗПП от 2005 г. е предвидено, че политическите партии са доброволни сдружения на граждани с избирателни права, съгласно българското законодателство. С него е отменен ЗПП от 2001 г., с който пък е отменен ЗПП от 1990 г., съгласно който, за разлика от последващите два, политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и други организации и движения (чл. 1, ал. 3). Предвид на това изразът „и движения“ в чл. 5, ал. 1 от представения за обществено обсъждане законопроект следва да бъде заличен.
В чл. 5, ал. 2 от проекта има неточна препратка към организациите по ал. 1, а всъщност препратката трябва да бъде към чл. 1, ал. 1.
В чл. 8 използваната формулировка „дейности, съпътстващи дейността на съответната организация“ също е неточен, доколкото става въпрос за дейности, които не се класифицират като дейности по земеделско производство или преработка на земеделски продукти в съответния бранш, за който е учредена браншовата организация, но са близки или свързани със съответната браншова дейност. Т.е. тук привръзката е самата дейност по земеделско производство или преработка на земеделски продукти в съответния бранш, а не дейността на самата организация.
Относно обхвата на дейностите, които ще осъществяват браншовите организации на земеделските производители, регламентирани в чл. 11 от проектозакона, се открива припокриване между тези по т. 5 (съдейства за спазването на лоялно пазарно поведение в бранша) и тези по т. 11 (разработва етични кодекси и съдейства за недопускане на нелоялна конкуренция между своите членове).
В т. 1 на чл. 11 като основна дейност на браншовите организации на земеделските производители е посочено, че представляват своите членове, но не е изяснен обхватът на това право на представителство и пред кого се осъществява то.