Всяка година през пролетта в пустинята Сонора се случва нещо необичайно: Вали. Не дълго, обикновено един-два дни. Малко след това всичко се преобразява в пъстро, абсолютно завладяващо, море от цветя. И заблестява – в жълто, лилаво, бяло, оранжево. Пустинята оживява. Директно под повърхността и е посято зрънцето на необятните възможности.
Твърдо вярвам, че същото, което се отнася за пустинята касае и сегашната ситуация на извънредно положение. Подхранвано от благоприятни предпоставки, покълналото семе расте необратимо. Животът се възражда изведнъж, и то от там – на мястото на някогашната пустиня.
Може би именно технологичните хора и Интернет ще бъдат зрънцето във Вашата компания?
В България през последните десетилетия с навлизането и развитието на Интернет се случиха много положителни неща. Благодарение на липсата на строга регулация на доставчиците на Интернет услуги, те успяха да развият пазара до едно от най-високите нива в Европа. Интернет мрежите са стабилни и поддържани по най-високите международни стандарти. Качеството е високо и това може да се окаже „покълналото семе“, което ще ни изведе от тежките последствия след пандемията от корона вирус.
Днес с настъпването на забраните да не се излиза от вкъщи и да се работи от разстояние много от нашите приятели и колеги могат да продължат да подхранват икономиката на страната като създават стойност докато стоят пред служебните си компютри у дома. Това нямаше да е възможно, ако не бяхме развили технологията и Интернет инфраструктурата, но дали само това е достатъчно?
С развитието на технологиите се развива и една друга страна на Интернет пространството, а именно тъмната. Както в реалния свят, така и в дигиталния съществуват „вируси“, които могат да създадат епидемична обстановка. Хората в Интернет пространството, подобно на реалния свят, трябва да филтрират информацията – използваема ли е тя или не. Те трябва да умеят да различават празните приказки от съществените. Сега почти всеки, които чете тази статия, ще си каже „Много ясно, това всички го знаят… Няма проблем“. О`кей , тогава нека да погледнем личната си входяща електронна поща. Всичко ли е под контрол? Получавали ли сте фалшиви писма от банкови институции, търговски организации или държавни служби? Колко пъти Ви се е приисквало да кликнете на някои от тях? Поздравления!
Може би тук някъде, повечето от Вас ще осъзнаят, че „няма проблем“ е по-скоро „засега няма проблем“. Не е ли това леко напрягащо? При положение, че спам технологиите, изкуствения интелект, и софтуера се развива постоянно, нездравословните електронни писма под формата на phishing продължат да биват доставяни. В рамките на фирмената инфраструктура повечето организации са взели мерки и защитават Интернет мрежите, сървърите и компютрите си, но така ли е докато работим от разстояние? В повечето случаи ще кажем, че по-скоро, личните компютри и домашни мрежи са незащитени, но пък за сметка на това можем да отчетем и че при наличие на правилните, компетентни и образовани хора с нужното желание за работа – свободата не е стресираща! Напротив, компаниите, които разгърнат целия си потенциал, няма да се чувстват по-зле, а по-добре.
В този контекст, според Световния Икономически Форум (СИФ), кибератаки, които лишават организации и домакинства от връзка с Интернет могат да бъдат пагубни. Най-мрачните прогнози публикувани на сайта им гласят, че при разгръщане на широкомащабни кибератаки по време на пандемията от Корона вирус е възможно да бъде засегната ключова инфраструктура, което да причини срив на глобалната мрежа в цели градове и допълнително да се възпрепятства работата на публични системи. Само през последните няколко дни сайтът за статистика на Coronovirus – Worldometers.info и Министерство на здравеопазването на САЩ са били многократно обект на кибератаки от типа на DDoS, някой от които са успели да нарушат правилната комуникация със сървърите им и макар и за кратко са нарушили правилното разпределение на информационния поток.
Освен заплахите за инфраструктурата от СИФ също обръщат особено внимание на страха и несигурността в сегашната ситуация – предпоставка за развитие на атаки от типа на социалното инженерство, като phishing, чрез които хакерите целят да „изкушат“ непредпазливите потребители и да откраднат техни пароли и лични данни, и в последствие да генерират финансови печалби. Затова прецизирането на навиците докато сме в Интернет във време на криза е от изключително значение. Внимавайте какви писма отваряте и върху какви връзки кликвате. Компаниите от своя страна следва да информират служителите за наличие на такива предпоставки и допълнително да обърнат внимание на киберсигурността си.
В тази връзка следва да се отбележи, че само фалиралите и закрити компании не се променят. В условията на криза, правилният подход никога не е измислен. Тепърва компаниите ще осъзнават как преструктурирането на бизнес процесите им и въвеждането на „работа от разстояние“ ще подобри организацията им. В много скоро бъдеще ще се осъзнае и необходимостта за защита не само на вътрешната дигитална инфраструктура в организацията, а и на домашните офиси на служителите.
Използването на криптирани връзки и VPN създават наглед някаква сигурност, но реално те защитават комуникацията основно от подслушване (sniffing, scanning) на Интернет трафика и сами по себе си не могат да спрат разпространението на зловреден софтуер. Напротив! Дигиталните вируси се предават подобно на реалните такива. Необходимо е не само да спазваме дистанция (избягваме връзки през торент тракери и непознати източници), а и да мием по-често ръцете си (сканираме компютърната система за вируси), да приемаме повече витамини (инсталираме софтуер за DNS филтрация и да засилваме Firewall политиките на дигиталните устройства) и да се грижим за имунитета си (ъпдейтваме редовно операционната система). Затова освен криптираната връзка е необходим и здрав имунитет и хигиена на всички дигитални устройства в мрежата.
В противен случай, използването на VPN е възможно да създаде проблеми, тъй като по криптираният тунел може да се движат и зловредни пакети от данни, които веднъж проникнали във вътрешната мрежа на организацията да заразят и останалите. Неразбирането на материята поставя под изпитание всички ни, особено сега, когато ни се налага да работим онлайн. Освен за собствените ни компютри, всеки от нас, трябва да бъде солидарен и отговорен към останалите колеги, част от корпоративна мрежа и техните устройства – подобно на вируса в реалния свят, всеки домашен компютър в служебния VPN следва да „мие ръцете си редовно“, да приема повече „витамини“ и да се грижи за „имунитета“ си. Организациите, които са осъзнали това ще успеят да защитят системите си при дистанционна работа на техните служители и ще могат по-добре и по-спокойно да преструктурират бизнес процесите си.
