Във връзка с широките обществени дебати по предложените промени в бюджетните закони същите трябва да се разглеждат в контекста на предстоящата четвърта вълна от разпространението на COVID-19, на натрупания опит от предходните три вълни и на ефекта от прилаганите мерки върху икономиката на страната. От тази гледна точка промените на бюджета са необходими и навременни, за да се гарантира предвидимост за бизнеса и за гражданите.
Говорейки за ефекта от прилаганите мерки върху икономиката и моментното й състояние, си заслужава да се обърне поглед върху оповестените от Националния статистически институт (НСИ) експресни оценки на брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2021 г.
БВП за второто тримесечие нараства с 9,6 % спрямо съответното тримесечие на 2020 г., а в стойностен обем по текущи цени той е 26 974,5 млн.лв. Според експертите на Съюза за стопанска инициатива основно два фактора благоприятстват регистрирания растеж.
През второто тримесечие на 2020 г. беше реализиран съществен спад на икономическата активност, поради което темпът на растеж през второто тримесечие на 2021 г. е нормално да е висок, сравнявайки го с 2020 г. Всъщност това е първият фактор благоприятстващ този ръст, а именно преходът от спад на произвежданите количества към растеж. За това допринася стабилизирането на индустриалното производство – автомобилната индустрия, електрониката, производството на метални изделия, машини и оборудване, пластмасови изделия и т.н. Увеличаването на обема на произвежданите продукти в тези сектори до голяма степен може да се определи като компенсаторно, резултат от „наваксването“ на забавените темпове по време на ковид-кризата. За това свидетелства и ръстът на износа на стоки и услуги (20,3 %) и положителното външнотърговско салдо.
Същевременно някои сектори от икономиката все още не са достигнали нивата от преди кризата, което прави икономическата криза асиметрична, а въз основа само на съвкупния ръст на БВП не може да се правят крайни изводи за нейния ход, моментно й състояние и необратимо възтановяване на икономиката.
Нарастването на цените на суровините и енергийните ресурси е вторият фактор със съществено влияние за ръста на БВП. Това е фактор, който би повлиял нарастване на темпа на инфлацията.
Предвид на това, че крайното потребление продължава да заема най-големия дял в БВП (80,2 % за второто тримесечие), трябва да се отчете, че прилаганите мерки за стимулиране на потреблението чрез запазване на доходите на заетите в затворените сектори, доплащанията за пенсионерите, увеличаването на заплатите на държавните служители и т.н., са дали своите положителни резултати.
Изнесените данни не могат все още да се възприемат като траен тренд, тъй като въздействието на външните асиметричните шокове във връзка с разпространението на COVID-19 продължава да е съществено и бизнесът все още е твърде подвластен и зависим от темповете на разпространение на заразата и нивата на заболеваемост. Нивото на ваксинираните български граждани е далеч от препоръчваното от здравните специалисти, за да говорим за устойчиво контролиране на здравната криза, особено при разпространението на по-вирулентните щамове. Предвид на това и основавайки се опита от предходните вълни на разпространението на заразата в България, отражението й върху икономиката на страната, предприетите мерки за справяне със социално-икономическите последици и реалните ефекти от тях, за които говорим в момента, трябва да се подходи разумно и да се създадат механизми за адекватно действие и контрол на кризата при евентуална четвърта вълна.
В този смисъл голямата част от предложените промени в бюджетните закони за 2021 г. са необходими и важни, за да се създаде предвидимост и да се гарантира нормалното протичане на следващата ковид-вълна. За бизнеса и за гражданите е нужно да знаят, че в случай на затваряне на част или на цели сектори, ще има осигурени средства за подпомагане и тези средства ще дойдат при тях навреме, за да им помогнат реално. Регистрираният ръст на БВП за второто тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г. говори за очаквано нарастване на бюджетните приходи поради по-голямата данъчна основа, което благоприятства възможността за актуализация на бюджета и в разходната му част по посочените вече направления, които са важни за бизнеса и за гражданите.
