Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages

Анализ на изследванията DESI и „Бенчмарк за е-управление“, които обхващат нивата на цифровизация по отношение на публични и частни организации

През месец ноември 2021г. Европейската комисия анализира в два доклада, общото ниво на цифровизация в рамките на Европейския съюз. Изследванията DESI и „Бенчмарк за е-управление“ обхващат нивата на цифровизация по отношение на публични и частни организации.

Индексът DESI (Digital Economy and Society Index – DESI 2021) се фокусира върху измерването на напредъкът, който държавите членки са постигнали по отношение на човешкият капитал, свързаността и интеграцията на цифрови технологии от бизнесът и публичните органи.  

Figure 1 Индекс DESI

България се нарежда на 26-о място (заедно с Гърция) сред 27-те държави — членки на ЕС в  класирането съобразно Индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г. 

По отношение на човешкия капитал равнището на България все още е сред най-ниските в ЕС. Лицата, които притежават поне основни цифрови умения, възлизат на 29 % от населението на България на възраст от 16 до 74 години в сравнение със средно 56 % за ЕС. Предприятията все още срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват. 

По отношение на интегрирането на цифровите технологии от страна на предприятията в България картината е смесена. Държавата инвестира в научни изследвания и цифрова инфраструктура, но тяхното въздействие би се увеличило, ако повече предприятия бъдат  насърчавани да ги използват. Освен това, интензивното информиране за това как новата инфраструктура може да помогне на МСП да се цифровизират и да повишат равнището на уменията си може да има положително въздействие. От друга страна повечето МСП все още не извършват електронна търговия: 8 % от българските МСП извършват продажби онлайн, 3 % от МСП реализират трансгранични продажби, а 8 % от оборота е от онлайн сегмента (тези стойности са приблизително наполовина на съответните средни стойности за ЕС).

Тези данни, показват че в България има цифрово неравенство по отношение на цифрови умения и нива на цифрова интеграция от лица и предприятия. С оглед целта, българският бизнес да повиши своята добавена стойност и да навлезе в Индустрия 4.0 и Индустрия 5.0, България би следвало да адресира тези проблеми. Основни инструменти за въздействие се очертават да бъдат Държавен Бюджет 2022г., оперативните програми по фондовете на ЕС, както и Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Следва да се отбележи, че Европейската комисия има заложено изискване поне 20% от ресурсите по ПВУ да бъдат разпределени в политики в сферата на цифровизацията.

По отношение на електронното управление, индексът „Бенчмарк за електронно управление 2021“ констатира, че България е достигнала средно ниво на цифровизация. Композитният индекс се формира от 4 показателя и 16 индикатора и се стреми да представи моментното състояние на е-управление, както и препоръки и насоки за последващо развитие. България все още е в групата на неконсолидираното е-правителство, заедно с Хърватия, Кипър, Чешката република, Ирландия, Италия, Полша и Румъния.

Figure 2 Бенчмарк индекс за е-управление в ЕС

България постига над средните резултати сред 36-те държави по показател „Ключови фактори“, които са от особено значение за бизнеса. Мястото ни по индикатор електронна идентификация (23) се дължи на отчитане на осигурена възможност за потребителите да използват КЕП, вкл. облачен, персонални идентификационни кодове, издавани от НАП или НОИ, както и на уникалния код за достъп издаван от НЗК при заявяване на е-услуги. Отчита се и осигурената възможност за повече на брой предварително попълнени данни във формулярите, базирани на данни в регистрите. 

Сравнителен анализ между представените данни, отчита че в България съществува значително неравенство между различните слоеве на обществото. Наблюдава се тенденцията публичните органи да предоставят все повече услуги, които улесняват достъпа до държавната и месната власт, което е предпоставка за икономически растеж и прозрачност. От друга страна, определени сектори от бизнеса не използват наличните възможности за цифровизация на своите продукти и услуги, както и достъпа до тях. С оглед предстоящата ускорена цифровизация насърчавана от ЕС е изключително важно популяризирането на тези възможности, както и дизайнът на бъдещите фондове да осигурява достъпност и навременност при финансирането на цифрови инициативи.