Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Възстановяването спира, тъй като новата вълна на пандемията задълбочава несигурността според есенната икономическа прогноза на Европейската комисия

Пандемията от коронавирус представлява много голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици. Икономическата дейност в Европа претърпя сериозно сътресение през първата половина на годината и започна бързо да се възстановява през третото тримесечие с постепенното премахване на противоепидемичните мерки. Новата вълна на пандемията през последните седмици обаче причинява смущения, тъй като националните органи въвеждат нови мерки в областта на общественото здраве, за да се ограничи нейното разпространение. В следствие на епидемиологичната обстановка прогнозите за растежа през прогнозния период са изложени на изключително голяма несигурност и на рискове.

Според икономическата прогноза от есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8 % през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г. Според прогнозата икономиката на ЕС ще се свие със 7,4 % през 2020 г., преди да се възстанови с ръст от 4,1 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото на 2020 г. прогнозите за растежа както за еврозоната, така и за ЕС са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Не се очаква производството в еврозоната и в ЕС да се възстанови до равнището отпреди пандемията през 2022 г. Икономическите последици от пандемията се различават значително в различните части на ЕС, като това важи и за перспективите за възстановяване. Това отразява разпространението на вируса, строгостта на мерките в областта на общественото здраве, предприети с цел ограничаване на разпространението му, секторния състав на националните икономики и силата на националните ответни мерки от гледна точка на политиките.

Загубата на работни места и увеличаването на безработицата се отразиха тежко на поминъка на много европейци. Мерките на политиката, предприети от държавите членки, заедно с инициативите на равнището на ЕС допринесоха за смекчаване на последиците от пандемията за пазарите на труда. Безпрецедентният обхват на предприетите мерки, по-специално чрез схемите за работа с намалено работно време, позволи повишаването на равнището на безработицата да остане ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност. Очаква се безработицата да продължи да се увеличава през 2021 г. с постепенното премахване от държавите членки на мерките за спешна подкрепа и с навлизането на нови хора на пазара на труда, но положението следва да се подобри през 2022 г., тъй като икономиката продължава да се възстановява. Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5 % през 2019 г. на 8,3 % през 2020 г. и 9,4 % през 2021 г., преди да намалее до 8,9 % през 2022 г. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи от 6,7 % през 2019 г. на 7,7 % през 2020 г. и 8,6 % през 2021 г., преди да намалее до 8,0 % през 2022 г.

Очаква се бюджетните дефицити да нараснат много в целия ЕС тази година, тъй като социалните разходи се увеличават, а данъчните приходи намаляват, както в резултат на извънредните действия от гледна точка на политиката, имащи за цел да се подпомогне икономиката, така и в резултат на автоматичните стабилизатори. Според прогнозата съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2019 г. на около 8,8 % през 2020 г., преди да намалее до 6,4 % през 2021 г. и 4,7 % през 2022 г. Това отразява очакваното постепенно премахване на мерките за спешна подкрепа през 2021 г. с подобряването на икономическото положение. Отразявайки рязкото нарастване на дефицитите, прогнозата сочи, че съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще нарасне от 85,9 % от БВП през 2019 г. на 101,7 % през 2020 г., 102,3 % през 2021 г. и 102,6 % през 2022 г.

Пълната оригинална публикация можете да намерите тук

Прогнозата за България можете да откриете тук