Във връзка с представящото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, Съюзът за стопанска инициатива изразява следното становище:
I. ПМС № 55/30.03.2020 г. се прилага от 31 март т.г., като за малко повече от една седмица се установиха някои пропуски в уредбата, които следва да бъдат преодолени. Предвид на това предлагаме да бъдат извършени следните промени в посочения нормативен акт:
- В чл. 1, ал. 1 от ПМС № 55/30.03.2020 г. да се допълни хипотезата „или на отделни работници и служители”.
В хода на обсъжданията на проекта на постановлението във всичките му варианти, които ни бяха предоставени, в чл. 1, ал. 1 беше включена и хипотезата „или на отделни работници или служители”. В окончателния текст на постановлението, който е представен за разглеждане и е приет от Министерския съвет, тази хипотеза е изключена, като с мотивите за това конкретно предложение на проектовносителите не сме запознати.
Този подход на различно третиране на двете хипотези на преустановяване на работа, когато е извършено на основание на заповед на държавен орган и когато е извършено по почин на работодателя, не следва да бъде подкрепен.
Аргументите ни са свързани с текста на конкретната заповед на Министъра на здравеопазването с № РД-01-124/13.03.2020 г., която в настоящия случай представлява въпросният акт на държавен орган, въз основа на който се преустановява работата в предприятията. В т. 1 от въпросната заповед се говори за преустановяване на посещенията в определени обекти, а не за пълно преустановяване на работа в тях. Още повече, че изрично е посочено, че на ресторанти и заведения за бързо хранене се разрешават доставките на адрес при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания, а изрично е забранена само консумацията на място съгласно последващата заповед за изменение и допълнение, а именно Заповед № РД-01-144/22.03.2020 г.
Въз основа на посочената заповед работата на хотелите не е преустановена изцяло, като те следва да съобразяват разпореждането по т. 1 във връзка със забраната да се сервира храна на място, но няма забрана за функционирането на кухните към ресторантите за извършването на доставки, както и забраната по т. 5 относно провеждането на масови мероприятия. Предвид на това хотелите по отношение на хипотезата част от предприятието могат да затворят само СПА центровете си, а в останалата си част хотелът може да продължи да функционира в ограничен обем, т.е. преустановява се работа само по отношение на определени работници и служители. Раздел 55 Хотелиерство от КИД 2008, в който осъществяват дейност тези предприятия, е включен в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1, т. 1 от ПМС № 55/30.03.2020 г.
Същевременно, макар ПМС № 55/30.03.2020 г. в чл. 1, ал. 1 да установява само двете хипотези преустановяване на работа на предприятието или на част от него, в т. 4 от Процедурата за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации по въпросното ПМС, приета от Агенцията по заетостта, по отношение на тази група допустими кандидати изрично са посочени и трите хипотези на преустановяване на работа – на цялото, на част от предприятието или на определени работници и служители.
Във връзка с горното се наблюдава разнопосочна практика и на Дирекциите „Бюро по труда” относно начина на тълкуване на нормативно установения кръг допустими кандидати, като на едни места се допускат кандидати, които са преустановили работа само на обособени части от предприятието (по отношение на хотелите например – само на СПА центровете в тях, но не и по отношение на частично преустановяване на работа на другите отдели – кухня, сервиз и т.н., т.е. хипотеза по-близка до преустановяване на работа на отделни работници и служители).
Същевременно в Процедурната на Агенцията по заетостта не е посочена като допустима възможността да се кандидатства едновременно по чл. 1, ал. 1 и по някоя от двете хипотези по ал. 2 и/или ал. 3. Такова допускане има само по отношение на едновременно кандидатстване по ал. 2 и по ал. 3, но не и кандидатстване по ал. 1 и хипотеза на преустановяване на работа по почин на работодателя по ал. 2 и/или ал. 3.
Горното създава редица трудности при правоприлагането и води до различно третиране при сходни ситуации на сходни стопански субекти. Още повече, че целта на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 55/30.03.2020 г. е да се даде бърз достъп за помощта за най-засегнатите сектори, а всъщност се оказва, че този достъп е силно ограничен при приемането на въпросното ПМС с изключването на хипотезата „преустановяване на работа на отделни работници и служители”.
Бихме искали да посочим, че ако мотивите на проектовносителите са били свързани със законовия запис на чл. 123в, ал. 2 от Кодекса на труда, повеляващ, че когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците и служителите до работните им места за периода, определен в нея, ще уточним, че въпросният текст касае съвсем друга хипотеза, която се различава от тази по чл. 1, ал. 1 от ПМС № 55/30.03.2020 г.
На първо място, чл. 123в, ал. 2 от КТ говори за заповед на държавен орган, с която на собствено основание се преустановява работа на предприятието или на част от него, като в този случай не се изисква издаването на повторна заповед на самия работодател (освен може би такава за забрана на достъпа на работниците и служителите до работните им места). Чл. 1, ал. 1 от ПМС № 55/30.03.2020 г. говори за съвсем друга хипотеза – работодателят със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, преустановява работа. Т.е. в единия случай държавният орган разпорежда преустановяване на работа (при чл. 123в, ал. 2 от КТ), а в другия случай работодателят преустановява работа въз основа на заповед на държавен орган, но не се изисква заповедта на държавния орган да е за преустановяване на работа (чл. 1, ал. 1 от ПМС № 55/30.03.2020 г.). Именно такъв е и случаят в настоящия момент, тъй като от горния анализ е видно, че въпросната заповед на Министъра на здравеопазването с № РД-01-124/13.03.2020 г., с последващите й изменения и допълнения, не преустановява на собствено основание работа на което и да било предприятие, а преустановява само посещенията на определени места, но се съдържат редица допуски по отношение на начина, по който предприятията в тези места могат да продължат да работят. Практиката показва, че при това положение работодателят може да реорганизира работата си по различни начини – да преустанови работа на цялото предприятие, на част от предприятието или само на отделни работни и служители, или да установи намалено работно време.
На следващо място, но не по значение, е най-важният аргумент за това, че нормата на чл. 123в, ал. 2 от КТ не съставлява по същество законова рамка, която ограничава приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 55/30.03.2020 г. само до двете хипотези на преустановяване на работа – на предприятието или на част от него. Чл. 123в, ал. 2 от КТ не урежда правомощията на държавния орган по отношение на преустановяване на работа в предприятието, той постановява задължение за работодателя, ако държавният орган е преустановил работа на цялото или на част от предприятието да не допуска работниците и служителите в него. И това е напълно естествено, доколкото такова задължение не би могло да бъде вменено, ако се преустановява работа само на част от предприятието. С други думи нормата на чл. 123в, ал. 1 от КТ не означава, че държавният орган има право при извънредно положение да преустанови работа само на цяло или на част от предприятие, тъй като този тип норми не се съдържат в Кодекса на труда, а в съответния устройствен закон по отношение на въпросния държавен орган.
Още повече, както беше изяснено по-горе, в случая изобщо не става дума за преустановяване на работа със самата заповед на Министъра на здравеопазването, а за става въпрос за преустановяване на работа от самия работодател с оглед да се изпълнят предписаните противоепидемични мерки от държавния орган. Ето защо според нас чл. 1, ал. 1 от ПМС № 55/30.03.2020 г. следва да се допълни и с хипотезата „или на определени работници и служители”.
Предвид горното предлагаме чл. 1, ал. 1 от ПМС № 55/30.03.2020 г. да придобие следната редакция: „На работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работа на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, могат да се изплащат суми съгласно § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.
- В ПМС № 55/30.03.2020 г. да се уреди изрично, че работодателите имат право да кандидатстват за целия допустим период от три месеца при следните допускания:
При прилагането на въпросното ПМС се установи разнородна практика на Дирекциите „Бюро по труда” – според една група може да се кандидатства само за изтекъл период (понастоящем само за м. 03.2020 г.), според друга група по отношение само на периода на извънредното положение (понастоящем 13.03-13.05.2020 г.), а според трета за целия максимално допустим период съгласно ПМС, т.е. за три месеца (13.03.-13.06.2020г.), каквото беше и разяснението на министър Сачева на предходното заседание на НСТС.
Считаме, че този въпрос следва да бъде уреден изрично в самото постановление.
Според нас следва в ПМС да се посочи, че документи може да се подават за максимално допустимия период от 3 месеца съгласно ПМС, но предлагаме изплащането на компенсацията да се извършва въз основа на еднократно подадени документи, но месец за месец, след изтичането на съответния месец. Така, ако през съответния месечен период настъпи промяна, съгласно ПМС работодателят е длъжен да я заяви пред компетентната Дирекция „Бюро по труда” и тя от своя страна ще уведоми АЗ, а тя – НОИ и ще се избегнат плащания, които след това да подлежат на възстановяване от работодателя.
Предимствата от подобно решение са няколко:
- Ще се намали документооборота между работодателите и Дирекциите „Бюро по труда”, защото работодателят ще подава само веднъж документи, а впоследствие – само при промяна на обстоятелствата.
- Няма да се натоварва изведнъж бюджетът на ДОО, фонд „Безработица”.
- Ще се предотвратят плащания при отпаднало основание (т.е. при промяна на обстоятелства в рамките на периода). От своя страна това ще предотврати и не особено приятните процедури по уведомяване на работодателя, че следва да възстанови сумата и т.н.
- Ще може да се следи в рамките на периода дали работодателят изпълнява задълженията си да заплаща трудовото възнаграждение и дължимите осигурителни вноски.
- Ще се предотврати опасността авансово преведените средства да се изхарчат от работодателя не по предназначение и/или да се окаже че няма възможност да върне средствата, които са му платени на отпаднало основание.
- Ще се даде възможност да се извърши плащане и за последния допустим едномесечен период в рамките максимално допустимия тримесечен период, ако извънредното положение бъде удължено. От друга страна, ако не бъде удължено извънредното положение няма да има опасност да се извърши плащане.
Също така предлагаме изрично да се посочи, че може да се кандидатства и за част или за части от периода с отделни заявления. По този начин ще се обхванат случаите, когато работодателят има нужда за подкрепа само за част от периода или когато, ако е кандидатствал само за част от периода, в последствие възникне необходимост да кандидатства за друга част от периода. Изричният запис, че може да се подават и повече от едно заявления за различни периоди в рамките на максималния допустим 3-месечен период, ще даде сигурност и на прилагащите служители в Дирекциите „Бюро по труда”, и на самите работодатели.
Предвид горното предлагаме в ПМС № 55/30.03.2020 г. да се предвиди запис, че работодателят може да подаде заявление еднократно за целия максимално допустим период от 3 месеца или за част от него или да подава отделни заявления за части от периода.
- Изплащането на компенсацията да се извършва месец за месец, след изтичането на съответния календарен месец. Преди извършване на плащането АЗ да извършва преценка за дължимостта му с оглед продължителността на извънредното положение и настъпилите промени в обстоятелствата за изтеклия месец.
Подробни аргументи за това наше предложение сме изложили в предходната точка.
Предлагаме изплащането да става за календарен месец, тъй като и самите справки за работниците и служителите се подават за календарен месец – м. 03, м. 04, м. 05 и т.н. в рамките на допустимия период.
Още веднъж ще подчертаем, че при подобна нормативна уредба ще може да се извърши преценка на дължимостта на съответното плащане (имаме предвид последния месечен период от максимално допустимия тримесечен) с оглед на продължителността на извънредното положение. Това се отнася и до всеки друг период, ако извънредното положение бъде предсрочно отменено.
Предвид горното предлагаме в ПМС № 55/30.03.2020 г. да се предвиди запис, че изплащането на компенсациите се извършва до 5 работни дни след изтичането на съответния календарен месец от периода по чл. 1, ал. 4, като АЗ отчита продължителността на извънредното положение и настъпилите промени в обстоятелствата съгласно чл. 8 и изпраща обобщената информация на НОИ.
- В ПМС № 55/30.03.2020 г. или в Процедурата на Агенцията по заетостта де се уточни изрично, че справките на работниците и служителите се подават за календарен месец.
Понастоящем в указанията за попълване на въпросните справки се съдържа строго изискване относно начина, по който трябва са се именуват файловете на въпросните справки, а именно с посочване в наименованието на файла цифром на месеца, за който се отнасят. Това указание се тълкува в поска, че всяка справка следва да бъде за календарен месец, а не от дата до дата, т.е. отделна справка за м. март, за м. април, за месец май и т.н.
Тъй като става въпрос за конкретна процедура, при която е недопустимо правила относно съдържанието и оформлението на документите да се извличат посредством тълкуване на изискванията за наименованието на файловете, в които се изготвят, предлагаме по-скоро в Процедурата на Агенцията по заетостта да се посочи, че всяка справка се подава за отделен календарен месец и за пълнота да се посочат конкретните календарни месеци – март, април, май, юни.
- В ПМС № 55/30.03.2020 г. да се посочи изрично, че при преустановяване на работа е допустимо то да се обхваща различни работници и служители в рамките на целия период.
На предходното заседание на НСТС министър Сачева ни разясни, че в рамките на максимално допустимия период на компенсиране в едно заявление може да се посочи преустановяване на работа за единия месец на едни работници и служители, а за другия месец – за други работници.
Наши членове ни сигнализираха, че някои Дирекции „Бюро по труда” заемат становището, че в рамките на едно заявление не може в различните месеци да се сочат различни работници и служители.
Считаме, че подходът, който ни разясни министър Сачева е по-правилният с оглед на няколко съображения.
Би било изключително несправедливо едни работници да почиват и да получават пълното си възнаграждение, а други за същото възнаграждение да работят през целия период на извънредното положение. Ето защо е необходимо работодателят да разполага с възможността да ги редува, за да се осигури паритет и равно третиране на всички.
Същото важи не само в хипотезата на преустановяване на работа на отделни работници и служители, но и при преустановяване на работа на част от предприятието. В конкретната ситуация имаме множество примери при преустановяване на работа на част от предприятието за възможности отново да се реорганизира начинът на работа, така че да се осигури равно третиране към работниците и служителите, като отново може работниците и служителите да се редуват.
Възможни са хипотези, при които работодателят да прецени, че ще се възползва от компенсаторния механизъм само за една част от работници и служители с преустановена работа, а за друга част да се възползва през следващ месец. Това е въпрос на разчети и те по никакъв начин не вредят на бюджета, а напротив може да се окажат в негова полза.
Предвид на това настояваме, в ПМС да се включи изричен запис, че при преустановяване на работа на част от предприятието или на отделни работници и служители работодателят може да подаде заявление, в което за всеки месец в рамките на заявения период да иска компенсации за различни работници и служители.
- В ПМС № 55/30.03.2020 г. да се предвиди изрично възможност комисията по чл. 5 да дава указания на работодателя за отстраняване на непълноти и грешки в подадената информация.
Според нас такава правна възможност е абсолютно необходима предвид на това, че ПМС № 55/30.03.2020 г. дава възможност за различно тълкуване на уредбата, включително по отношение на констатираните непълноти, в резултат на което се получават множество различни указания и различно правоприлагане от Дирекциите „Бюро по труда”, което обърква работодателите и е предпоставка за допускане на непълноти и грешки в подадената документация.
Същевременно според нас е правилно изрично да се даде възможност за повторно подаване на документи от страна на работодателите.
Предвид на това предлагаме в ПМС № 55/30.03.2020 г. да се предвиди изрично, че:
- Комисията по чл. 5, ал. 1 в срока посочен там уведомява работодателя за констатирани непълноти и грешки в подадената документация и определя срок за отстраняването им;
- Работодателят има право да подаде повторно документи в случай, че е комисията по чл. 5 е установила несъответствие на подадените от него документи с критериите за изплащане на компенсациите.
- Настояваме незабавно да се удължи срокът за подаване на документи по ПМС № 55/30.03.2020 г. до определен период след изтичане на извънредното положение, като предлагаме този период да бъде в началото на м. юни 2020г.
Понастоящем не намираме нормативна и практическа опора този срок да продължава да бъде 21.04.2020 г. При срок на извънредното положение до 13.04.2020 г. подобен срок беше резонен, но понастоящем при обявено извънредно положение до 13.05.2020 г. въпросният срок за подаване на документи до 21.04.2020 г. губи каквато и да било легитимност. Съображенията ни за това са следните:
От една страна се създава сериозно напрежение сред работодателите, които нямат каквато и да било сигурност относно това дали този срок ще бъде удължен или не, а това създава излишно напрежение в работата на Дирекциите „Бюро по труда”, тъй като работодателите пристъпват към подаване на документи сега, по макар и да са възнамерявали да подадат само за част от периода – например да не подават за месец март (такива случаи има сред нашите членове).
От друга страна се лишават от възможност да кандидатстват такива предприятия, които през м. март нямат спад от 20 %, тъй като почти половината от месеца е била работна, а за някои дейности тази половина от месеца е по-силно оборотната. Но през месец април тези предприятия имат драстичен спад от много повече от 20 % в приходите. Те не могат да подадат документи сега, тъй като месец април не е изтекъл и не могат да покажат спад в прихода за цял месец, както изисква въпросното ПМС, но биха искали да кандидатстват през май, когато ще могат да докажат спад в прихода през м. април. Но те нямат увереност, че ще имат възможност да стоят това, защото срокът за кандидатстване е до 21.04.2020 г. и поради това те не знаят какво да правят – да очакват ли, че е възможно да се ползват от компенсаторния механизъм или да съкращават работниците и служителите си.
Горното ни дава достатъчно основание да настояваме за незабавно удължаване на срока за подаване на документи до началото на м. юни 2020 г., за да не се създават предпоставки за струпване на хора и за да е изтекъл и последният календарен месец, през който тече извънредното положение и да може и за този месец да се прави съпоставката за 20 % спад в приходите.
- Категорично се противопоставяме компенсаторният механизъм да се ограничава само до случаите, когато работодателят е преустановил работа на цялото или на част от предприятието или на отделни работници и служители и не се е възползвал от правото си да предостави без тяхно съгласие платен годишен отпуск по чл. 173а, ал. 1 от КТ.
Работодателят е в ликвидно затруднение да заплати възнаграждения на работниците или служителите си независимо дали става въпрос за възнаграждение по чл. 177 или по чл. 267а от Кодекса на труда. Всяко последващо, и то при отворена кампания за подаване на заявления за кандидатстване, въвеждане на това силно ограничително условие е лишено от обществена легитимност.
Самият § 6 от ПЗР на ЗМДВИП не поставя въпросът изобщо за правните последици от преустановяване на работа, т.е. дали работодателят се е възползвал от правото си да предостави ползването на платен годишен отпуск по чл. 173а, ал. 1 от КТ или пък не се е възползвал, а е преценил да изплаща възнаграждението на основание чл. 267а от КТ. Това е избор на работодателя, за който въпросният § 6 не държи сметка и това е правилното, доколкото ликвидни затруднения за работодателя са налице и при двата случая.
Не без значение е обстоятелството, че въпросните норми действат от 13.03.2020 г., като до сега е изминал 1 месец, в който работодателите са имали право свободно да направят избор дали да приложат чл. 173а, ал. 1 или чл. 267а от КТ, без това да се отразява върху правото им да участват в компенсаторния механизъм и месец по-късно с промяна в подзаконов нормативен акт, не следва тези отношения да се преураждат и в резултат на това много работодатели да бъдат изключен от механизма за подпомагане, защото те са имали разумната увереност, че ще могат да се възползват от него и отчитайки това са планирали бъдещето на предприятието си.
II. Извън въпросите за необходимостта от някои промени за подобряване на уредбата в ПМС № 55/30.03.2020 г., бихме искали да поставим за обсъждане от Националния съвет за тристранно сътрудничество и на следните проблеми:
- Извън обхвата на предвидения в § 6 от ПРЗ на ЗМДВИП компенсаторен механизъм останаха всички самоосигуряващи се лица.
Компенсаторният механизъм, предвиден в § 6 от ПЗР на ЗМДВИП, е насочен само към осигурители за запазване на заетостта на наетите от тях работници и служители, като извън обхвата му са всички самонаети лица. Предвид на това към настоящия момент изцяло извън грижата на държавата продължават да остават лицата, които съгласно чл. 4, ал. 3 от КСО задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт:
– лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
– лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
– регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;
– лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
В момента, в който тези лица преустановят работа, те остават без каквито и да било текущи доходи. Същевременно голяма част от микро предприятията, които също ще бъдат засегнати в съществена степен от кризата с разпространението на COVID-19, са регистрирани и осъществяват дейност като еднолични търговци, но те не са наети по трудов договор, а се осигуряват като еднолични търговци, а единственият личен доход, който получават тези лица, е от дейността им като еднолични търговци.
Действително съгласно чл. 4, ал. 3 от КСО тези лица не се осигуряват за безработица и обстоятелството, че те ще прекратят дейност не би засегнало осигурителната система и по специално няма да „натежат” на фонд „Безработица”. Но тези лица ще загубят работата си и те ще отидат на пазара на труда като безработни, независимо от това дали ще ползват или не обезщетение за безработица. Увеличаването на безработицата, независимо от това дали ще бъде съпроводено с натоварване на фонд „Безработица” или не, е един изключително неподходящ сценарий, който държавата следва да се стреми да избегне или поне да минимизира. Алармираме за тази опасност и призоваваме държавата да анализира статистическите данни от НОИ и да установи колко са тези лица и какъв удар за нивата на безработица в страната би бил, ако тези лица загубят поминъка си и отидат на пазара на труда. Трябва да се отговори и на въпроса каква част от тези лица биха придобили качеството „трайно безработни”, а също така и да се обърне внимание на възможността те да натоварят друга една система – тази на социалната помощ.
Същевременно прави впечатление, че държавата се ориентира към решаването на този проблем инцидентно за определени професии или съсловия. Това обстоятелство предизвиква основателно силното ни безпокойство относно критериите, по които държавата взема въпросните решения ad hoc и мотивите, с които счита едни самоосигуряващи се лица за по-засегнати от други.
Ние категорично настояваме спрямо всички самоосигуряващи се лица да бъдат въведени допълнителни мерки, като се предвиди, че по времето на извънредното положение, но не за повече от 3 месеца, държавата заплаща на самоосигуяващите се лица месечна компенсация в размер на една минимална работна заплата за страната, ако през 2019 г. средномесечният доход на лицето е бил не повече от 1000 лева и през периода на извънредното положение самоосигуряващото се лице не е упражнявало дейност и не е имало приходи от дейността.
- Извън обхвата на предвидения в § 6 от ПРЗ на ЗМДВИП компенсаторен механизъм останаха занаятчиите по Закона за занаятите и другите физически лица, включително еднолични търговци, осъществяващи патентна дейност. Извън обхвата на постановлението останаха и едноличните търговци и работещите собственици на търговски дружества, което осъществяват таксиметрови услуги.
Разрастването на кризата с разпространението на COVID-19 в България и засилването на прилаганите ограничителни мерки за борба със заразата, поставиха тези лица в изключително тежко състояние, но те останаха извън компенсаторния механизъм съгласно § 6 от ПРЗ на ЗМДВИП, който държавата вече прилага въз основа на приетото ПМС № 55 от 30 март 2020 г.
На практика голяма част от тези бизнеси са напълно преустановени в резултат от прилагането на мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19. Оборотите на тези лица по принцип са ниски – не повече от 50 000 лева на едногодишна база, а често и много по-малко, като в резултат от преустановяване на дейността им в условията на извънредното положение, те ще останат без какъвто и да било доход и препитание.
Ето защо считаме, че по отношение на тези лица следва да се приложат алтернативни мерки за подкрепа и намаляване на неблагоприятните последици за тяхната търговска дейност като физически лица или еднолични търговци. Според нас напълно резонно е да се въздейства по отношение на патентния данък и на данъка върху таксиметров превоз на пътници, които заплащат тези лица.
Правната философия на патентния данък е да се обложат нискооборотните дейности на физическите лица търговци – занаятчии и еднолични търговци, опериращи на територията на общината, т.е. данъкът се дължи за осъществявана икономическа дейност. Съгласно чл. 61з, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в Приложение № 4 (патентни дейности) към закона, се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условия, че оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лева и не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност. Приложение № 4 към ЗМДТ определя като патентни редица икономически дейности, някои от които представляват занаяти и се упражняват от занаятчии по Закона за занаятите, като например: дърводелски услуги; шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги; търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали; обущарски и шапкарски услуги; металообработващи услуги; бръснарски и фризьорски услуги; часовникарски услуги; ремонт, регулиране и балансиране на гуми; тапицерски услуги; автотенекеджийски; стъкларски услуги; фотографски услуги; ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини.
Същевременно получихме множество сигнали, че търговската дейност на редица други търговци – физически лица, които извършват и други патентни дейности по Приложение № 4 от ЗМДТ, извън занаятчийските, също е засегната в значителна степен от прилагането на мерките за ограничение на разпространението на COVID-19. Ето защо и по отношение на тези лица следва да се предприемат мерки за намаляване на неблагоприятните последици и за запазване на тяхната дейност.
Според нас в случаите, когато поради наличието на непредвидени обстоятелства, са наложени ограничения върху възможността за осъществяването на патентна дейност, е необходимо да си извърши редукция на този данък. Действително съгласно чл. 61п, ал. 3 от ЗМДТ, когато патентната дейност се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността. В случая обаче става въпрос за временно преустановяване на дейност или за намаляване съществено на обичайния размер на приходите от тази дейност, поради което според нас не следва тези лица да подават декларации за прекратяване на дейност, още повече, че това означава да се предизвика струпване на хора в съответните общински администрации.
Съгласно чл. 61у от ЗМДТ превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях дейност по таксиметров превоз на пътници.
Този данък се определя с наредба на Общинския съвет за съответната година в границите от 300 до 1000 лева. И по отношение на този данък е предвидена възможност за деклариране на промени на обстоятелствата, които оказват влияние върху размера на данъка (чл. 61х, ал. 3 от ЗМДТ), но това според нас не е добро решение, доколкото тук не става въпрос за цялостно преустановяване на дейността, а за съществено намаляване на оборотите. Същевременно тези лица остават извън компенсаторния механизъм по ПМС № 55/30.03.2020 г., тъй като упражняват дейност като еднолични търговци или работещи собственици на търговски дружества.
Предвид на това предлагаме за времето на извънредното положение:
– да не се дължи патентен данък съгласно чл. 61з, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси от физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в Приложение № 4 към този закон, ако през целия или през част от периода на извънредното положение, то е реализирало намаляване на проходите от продажби с не по-малко от 20 на сто спрямо същия период през предходната календарна година;
– да не се дължи данък върху таксиметровия превоз на пътници съгласно чл. 61у от Закона за местните данъци и такси от превозвач, притежаващ удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози, ако през целия или част от периода на извънредното положение, то е реализирало намаляване на проходите от продажби с не по-малко от 20 на сто спрямо същия период през предходната календарна година
- Предлагаме като допълнителна мярка за намаляване на неблагоприятните последици от разпространението на COVID-19 върху микро, малките и следните търговци отпадане за времето на извънредното положение на задълженията за заплащането на т.нар. „такса тротоарно право”.
В Закона за местните данъци и такси е уредено също така и заплащането на такси за ползването на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение – чл. 72 и следващите. Част от малките търговци, които заплащат тези такси, вече напълно са преустановили дейността си, а част от тях все още осъществяват дейност, но при много по-ниски обороти. Ето защо според нас следва да се въздейства и в посока на отпадане на дължимостта на част от определените в разрешенията от общинските органи за ползване на съответното място такси, а именно таксите за ползването на тротоари, площади, улични платна и терени с друго предназначение, които са общинска собственост, без таксите за ползване на пазари и тържища, доколкото те понастоящем функционират.
Предвид на това предлагаме за времето на извънредното положение да не се дължи такса за ползване на тротоари, площади, улични платна и терени с друго предназначение, които са общинска собственост, съгласно чл. 72 и следващите от Закона за местните данъци и такси.
Отправените с настоящото писмо предложения представляват балансирани компенсаторни мерки, които ще облекчат микро, малкия и средния бизнес в Р България и ще съдействат за стабилизирането на българската икономика.
Същевременно прогнозите на здравните органи и специалисти са за дългосрочност на кризата с разпространението на COVID-19, което неминуемо е свързано с усложняване и задълбочаване на негативните последици върху икономиката – международната, европейската и националните. Безспорно и след преодоляването на здравната криза, икономиките на всички страни ще бъдат сериозна уязвени и значително променени. Предвид на това предлагаме да се създаде постоянно действаща комисия за преодоляване на икономическите последици от разпространението на COVOD-19 към Националния съвет за тристранно сътрудничество с участието на представителите на заинтересованите органи на държавната власт, работодателските и синдикалните организации, която да анализира, обсъжда и консултира всички мерки, които се предприемат за стабилизиране на българската икономика.
