В световен мащаб са разработени подробни анализи за отражението на бързо настъпващите глобални икономически промени, дигитализацията, застаряващото население и други демографски процеси върху системите на образование и обучение. Това са „външни“ за системата на образованието фактори, които обаче са определящи от гледна точка на нейните цели. В същото време дебатът за бъдещето на нациите и общностите е неразривно свързан с дебата за образованието, тъй като образователната система е тази, която подготвя бъдещето на всяка нация.
Процесите на глобализация и нарастваща свързаност обхващат всички народи и държави, макар и в различна степен. Като дял от брутния национален продукт (БНП) международната търговия нараства и в развитите, и в развиващите се икономики. Последствията от това са, че производства и услуги прекрачват националните граници и „разпръсват“ в различни страни по света елементи и фази от производствените процеси – т. нар. „верига на стойността“. През последните две десетилетия интернет спомогна съществено за тази свързаност и движение (вкл. виртуална мобилност) на стоки, производства, услуги и хора отвъд националните граници. Нови, често свързани с високи технологични нива, производства и услуги се преместиха към развиващите се страни. Някои от секторите, които „печелят“ от тези процеси, са транспортните и логистични услуги, туризмът и особено ИТ секторът. В много развиващи се страни тези сектори
ускорено предлагат работа за младите хора и спомагат за „преместването“ им
от заетост с по-ниска добавена стойност, в производства и услуги с по-висока такава, често свързани с иновации и нови знания и умения, както и със създаване на нов тип работна среда. По този начин тези процеси влияят на специализацията в определени сектори, но и нещо повече – те се превръщат във фактор за повишаване на възвръщаемостта от вложенията в образование, както и за повишаване на производителността и растежа на икономиките.
В България икономиката също преминава през период на трансформация. Икономиката на България през 2020 г. е много различна от тази преди 30 г. Постепенно намалява делът на ниско технологичните производства в структурата на промишленото производства за сметка на разширяването на дела на индустриите със средна и висока технологична интензивност. Бързо развитие се регистрира в секторите на ИТ и аутсорсинг. Повишава се дела на експортно ориентираните сектори на машиностроенето, електрониката и електротехниката, автомобилостроенето. Това са все сектори, които се включват в глобалната „верига на стойността“, създават по-висока добавена стойност, осигуряват високо платени работни места, и основно – осигуряват трансфер на знания надолу по веригата на производството и доставките. Така се създават условия и потребности за формиране на високи знания и умения, а образователната система и отделните учащи се насърчават да добавят към съществуващото „портфолио“ от знания и умения и такива, които са необходими за успешна реализация в тази нова и динамична икономическа и работна среда.
Фигура 1. Промишлено производство според технологичната интензивност на дейността
Друго предизивикателство е свързано с националния характер на образователните системи, който се сблъсква с необходимостта да се подготвят работещи за глобалните вериги на стойността – с други думи – за глобалния пазар на труда. В този контекст националните образователни системи се изправят пред икономически реалности, за които се оказват недостатъчно подготвени. В същото време самите мултинационални компании и платформи развиват собствени, често пъти „паралелни“ на обществените, обучителни и сертификационни формати, учебни материали и програми за обучение на работното място.
Дали страните по света, включително и България, ще съумеят да се справят с въпросните предизвикателства и да се възползват от възможностите на глобалното развитие и свързаност, зависи от разработването и реализирането на подходящи политики в сферата на икономиката, заетостта и особено в образованието. Нововъзникващите глобални „вериги на стойността“ и сектори имат потенциала да създадат нови професии и работни места, но този потенциал може да бъде реализиран само,
ако образователните и обучителни системи успеят да осигурят „прехода“
към тези нови сектори и професии.
Способността на управляващите в дадена страна да осигурят условията и финансирането за подходящите умения и квалификации повишават шансовете на учащи и работещи да застанат на страната на спечелилите от глобализационните процеси. Обратно, ако липсващите или новите умения не се осигурят чрез ефективни образователни политики, много настоящи и бъдещи работещи ще бъдат принудени да заемат работни места, които отговарят на по-ниски нива на умения и осигуряват по-ниско заплащане, или пък – да приемат нестандартна форма на заетост, с по-малка социална защита (ILO, Issue Brief No.6 The impact of technology on the quality and quantity of jobs. Geneva, 2018.)
Технологичните промени и дигитализацията са много динамичен фактор за последващи промени във всички сфери на живота ни, включително и в пазара на труда и образованието. Новите технологии и автоматизацията имат потенциала да направят някои професии излишни, като ги заменят с автоматични процеси. Изчисленията са, че тези промени могат да засегнат между 15% и 20% от работните места с различен ефект в различните страни и континенти (OECD, Employment Outlook 2019, Световна банка).
Очаква се технологиите да имат не само „разрушителен“ ефект, но и да създадат нови професии и работни места. Изследванията на Световния икономически форум насочват към данни за
промени в съществуващи 75 милиона работни места, които ще бъдат заменени
от такива, в които дейностите на работното място ще се споделят между хора, машини и алгоритми, докато в същото време могат да възникнат около 133 милиона нови работни места, в основата на които ще стоят предимно новите технологии.
Засега предвижданията сочат, че най-често „заплашени“ от автоматизиране и роботизиране ще са „обикновените“, рутинни дейности и работни места, които изискват умения на ниско и средно ниво и то не само в производството (като например в процеси като производствени тестове и опериране с машини), но и в професии на т.нар. „бели якички“ (като напр. обикновени счетоводни дейности). Като цяло, дигитално-интензивните работни места са по-малко заплашени от заменяне на човешкия труд от машини. В същото време дигитализацията и автоматизацията увеличават търсенето на умения на високо ниво, вкл. високи дигитални умения, както и такива, свързани с решаването на проблеми и междуличностни умения. Очаква се да расте търсенето на специалисти като анализатори на данни, разработчици на софтуер и приложения, специалисти по електронна търговия и по социални медии и др. Други сравнително нови професии са базирани предимно на характеристики и умения, присъщи на човека и междучовешките отношения, като напр. специалисти по обслужване на клиентите, специалисти маркетинг и продажби, специалисти по обучения, по организационно развитие и иновиции и др.
Особено важна за политиките на формиране на знания и умения e тенденцията за проникването на дигитализацията и в други професии и сектори.
Цели сектори на обществения живот се превръщат в „умни“
(„умна транспортна система“, „умно селско стопанство“ и др.), повишават производителността и ефективността си и откриват цял нов свят с нови начини на организация на обществения и личния живот. Последното не заплашва съществуващите сектори и професиите, необходими за тяхното функциониране, от „изчезване“ в близко бъдеще, но е причина за тяхната динамична трансформация. Това важи с особена сила за динамичната и непрекъсната промяна в набора от умения, нужни за упражняването на дадена професия – промяна, която вече се случва пред очите ни. С други думи, дори и професията да се казва така, както се е казвала досега, то за нейното упражняване ще е нужен непрекъснато променящ се набор от умения. Изследванията показват, че такива промени се очаква да засегнат около една трета от всички работни места. Тези процеси се развиват с различни темпове в различните страни и сектори.
Фигура 2. Дял на работните места с висок риск от автоматизация и значителни промени (в %), ОИСР
В голяма степен разглежданите процеси зависят от нивото на дигиталната свързаност. Достъпът до интернет в Европа е 80%, в развиващите се страни е 45%, а в най-слабо развитите – едва 20%. Последното е важно и от гледна точка на брутния вътрешен продукт (БВП) и създаване на „дигиталните предимства“, тъй като според изследванията 10% увеличение на достъпа до интернет може да доведе до 1.35% увеличение на БВП. В същото време се оказва, че дори в развитите страни, изследвани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 6 от всеки 10 работещи не притежава компютърни умения или няма опит от работа с компютър (Survey of Adult Skills in 29 OECD Countries 2012/2015). На този фон само 53% от младите хора в България на възраст между 16 и 19 години оценяват нивото на дигиталните си умения като базово и над базово, в сравнение с 83% средно за ЕС (2nd survey of schools: ICT in education, European Commission, 2019).
Всички тези процеси, повлияни от новите технологии и дигитализацията, в които някои дейности, упражнявани от човека ще бъдат заменени от машини, други дейности ще бъдат споделени между човека и машината, а трети ще бъдат променени, за да могат хората да управляват машините, поставят образователните системи пред огромни предизвикателства. Очакванията са, че
към 2022 г. уменията, необходими да се упражняват повечето професии, ще са се променили значително,
като глобалната средна „стабилност на уменията“ (делът на основните умения, необходими за упражняване на професията, които остават непроменени) ще бъде около 58%, а други 42 % от уменията на работното място ще бъдат драстично променени (World Economic Forum, Strategies for the New Economy: Skills as the Currency of the Labour Market. Geneva, 2019). Това поражда необходимостта от непрекъснато надграждане на съществуващите знания и умения и добавяне на нови такива, необходими за промените в професиите и работните места. „Линейното“ професионално развитие от типа образование – придобиване на професия – работа по професията или близка до нея на стабилно работно място – пенсиониране се заменя от перманентен и „двупосочен“ процес на придобиване на знания и умения – и от учене към заетост и обратно – и по този начин изпълва с истински смисъл и реализация иначе добре познатата концепция за „учене през целия живот“.
Автоматизацията и дигитализацията повишават необходимостта от работни места и професии, свързани с технологиите, природно-математическите науки, инженерните специалности, както и с умения, развиващи се в професионалното образование и обучение за опериране и поддържане на новите технологии и машини. В същото време, новите технологии и дигитализацията водят до производствени процеси, характеризиращи се с комплексност, необходимост от екипност, развойни дейности, креативност, гъвкавост и съкратени периоди за реализация на пазара и необходимостта от съответните умения за това. Последното означава, че когнитивните технологични умения следва да са
допълнени от набор от социални, меки и „преносими“ умения,
които да осигурят възможности на работещите за мобилност между различни позиции в една и съща професия, но и при смяна на професиите. В резултат на тези динамични процеси се променя разбирането за образованието и обучението като непрекъснат и интегриран процес, което води до логичния извод за необходимостта от преодоляване сегментирането на образователни сектори и предлагането на „интегрирани“ образователни възможности и пътеки. В идеалния случай, един цялостен, хармонизиран процес на планиране и развитие на бъдещата работна сила, комбиниран с възможности за надграждане и осъвременяване на уменията, се очаква да бъде най-подходящият отговор на комплексните технологични предизвикателства.
Традиционното разбиране за професии, умения и квалификации също е в процес на трансформация. И докато квалификациите и професиите в краткосрочен и средносрочен план до голяма степен все още запазват своето значение, много образователни системи по света насочват своето внимание към по-малки и гъвкави единици – тези на уменията – и създават условия за тяхното бързо формиране, надграждане и пренасяне от професия в професия, от работно място на работно място, от сектор в сектор. Тази „флуидност“ на уменията поставя на изпитание фиксирания набор от знания и умения, необходими за „признаване“ на степени и квалификации, развива феномена на „микро ученето“ (microlearning), а именно – фокусирането върху малък набор от умения, а не върху цяла квалификация, и не на последно място – измества фокуса на образователните политики от последния век от „масовизация“ към „персонализация“/ „индувидуализация“ на придобиване и надграждане на умения, необходими на конкретното лице.
