„Да се определи какво се има предвид под БВП (дали реален, номинален БВП или БВП на глава от населението), както и СРЗ ще се претегля ли с индекса на инфлацията: „Определяне на МРЗ като 50% от СРЗ за предходната година (t-1 спрямо годината на определяне на МРЗ), или 45% от СРЗ за предходната година (t-1 спрямо годината на определяне на МРЗ), в зависимост от икономическия растеж.“ При ръст на БВП, размерът на МРЗ се определя като 50% от СРЗ за предходната година (t-1 спрямо годината на определяне на МРЗ). При спад на БВП през предходната година (t-1 спрямо годината на определяне на МРЗ), или отрицателен ръст на БВП две последователни тримесечия през текущата година (t), МРЗ се определя в долната граница от 45%, но не по-малко от стойността на МРЗ за текущата година. При така предложения вариант се прави опит за обвързване на БВП и МРЗ, което е крачка към доближаване към пазарните механизми и не поставя под такъв риск работодателите, тъй като отчита цялостната стопанска активност в страната. Гарантира и до някъде, че при рецесия, работодателите няма да са поставени под силен разходен натиск. Още повече, че размерът на МРЗ трябва да съблюдава и факта да не дестимулира работещите към квалификация и преквалификация. Би могло да се помисли за вариант и вземането предвид на покупателната способност на МРЗ, тъй като въпреки, че България е с най-ниска номинална МРЗ, покупателната й способност остава висока, както и производителността на труда, която е в пряк интерес на работодателите, тъй като остава в България твърде ниска. Поради тази причина, при възможност за диалог, следва да се помисли.”
