ССИ участва в проведената на 18.06.2021 г. работна среща с ОИСР за България за преглед на реформата в публичната администрация – регулаторна политика и среда, намаляване на административната тежест, активното участие на бизнеса в правенето на политики и в законодателния процес, и намаляването на корупцията.
В предоставеното от нас становище застъпваме позицията, че честите изменения в законите продължават да създават несигурност в бизнеса и непредвидимост в икономическия живот и водят до извода за некачествено законодателство.
Микро- и малкия бизнес продължава да се затруднява при изпълнение на административните си задължения поради следните причини:
– Чести промени в регулаторната рамка;
– Наличието на различни регулаторни и административни процедури пред различни органи, без взаимодействие помежду си;
– Дълги административни процедури;
– Забавяне на създаването на електронни връзки между системите на различните ведомства, поради което някои административните процедури продължават да се изпълняват, макар да има нормативна рамка за тяхното отпадане (например връзката между Имотния регистър и Кадастъра, връзката между Имотния регистър и Дирекциите за администриране на местните приходи; също недобро функциониране на част от електронните системи за услуги – например електронните услуги на дирекциите за администриране на местните приходи в СО);
– Забавяне на електронното правителство като цяло.
Изключително важно значение има регистрова реформа за разгръщане потенциала на електронното управление за подобряване на бизнес средата. Тя трябва да оптимизира организацията на регистрите в държавната администрация, така че да се гарантира служебният обмен на информация и данни за предоставяне на качествени услуги; възможността за предоставяне на услуги, базирани на регистрите, водени от други административни органи; и качеството, пълнотата и сигурността на данните. Дигитализацията на хартиените масиви ще позволи преминаването към управление, основано на данни, и предоставянето на гражданите и бизнеса на сигурни, удобни, интегрирани електронни услуги „от край до край“.
Според нас недостатъчно е застъпено експертното начало в законотворческия процес. Оценката на въздействието (Impact assessment) е задължителен елемент от законотворческия процес (въведена чрез измененията в Закона за нормативните актове през 2016 г.) Изследването на законодателната дейност на 44-то Народно събрание, направено от Националния център за парламентарни изследвания (данните обхващат 663 законопроекта, внесени през единадесетте парламентарни сесии за периода 19 април 2017 г. – 25 март 2021 г. които подлежат на оценка на въздействието) показва, че едва при 6,7 % от законопроектите като причина за законодателната инициатива/основание за приемане са посочени различни видове анализи и научна експертиза.
ССИ изрази позиция, че следва да се разширят правомощията на Института за публична администрация към Министерския съвет, като той бъде натоварен с допълнителни функции по изготвяне на проучвания, анализи и прогнози за нуждите на стратегическото планиране. Всяко конкретно ведомство безспорно поддържа бази от данни в областта на своята компетентност, но за процеса на стратегическото планиране е необходимо да се извършват централизирани наблюдения и анализи на ключовите процеси и области на политики, за да може да се осигури адекватна изходна информация.
В тази връзка следва да се насърчава използването на новите технологии за анализ на големи бази от данни, за създаването на мрежи от бази от данни в публичния сектор, които да улесняват и подпомагат дейностите по стратегическо планиране.
Според нас напредък по отношение на координацията между отделните институции при борбата с корупцията ще бъде постигнат при изпълнението на новата Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021-2027 г.), както и Пътната карта към нея. По отношение на Приоритет 5 Освобождаването на гражданите от „дребната“ корупция правилно са предвидени мярката Ограничаване на намесата на човешкия фактор при предоставяне на административни услуги чрез продължаващо развитие на електронни административни услуги и мярката Надграждане на капацитета на институциите, свързани с превенция на корупцията в областта на обществени поръчки. Като работодателска организация ние считаме, че държавата следва да отдели особено внимание върху реализирането на тези две мерки.
Необходимо е да се предприемат съответни действия по осигуряването на превенция и чрез съпътстващи наказателната репресия способи. Държавата следва да провежда активна и целенасочена социално-икономическата превенция чрез въздействие върху правното съзнание и изграждане на правната култура на гражданите. Във връзка с Приоритет 6 Създаване на среда за обществена нетърпимост към корупцията оценяваме като положително включването на конкретната мярка Приобщаване на бизнеса за създаване на нетолерантна към корупцията среда чрез почтено поведение (интегритет).
Считаме, че трябва да се продължи дейността на Националния съвет по антикорупционни политики и да се засили сътрудничеството между специализираните органи за превенция и противодействие на корупцията (ПРБ, КПКОНПИ) с цел подобряване на политиките по превенция на корупцията. Проблемът с корупцията не е в липсата на наказателно законодателство, а в превенцията, разкриването и наказването на това отрицателно социално явление.
