Илин Димитров, член на управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива и председател на Варненска туристическа камара за перспективите и предизвикателствата пред туристическия бранш в края на летен сезон 2021.
Как оценявате летен сезон 2021 ?
Летен сезон 2021 е по-добър от този през 2020 г. с 50%, но все още е под нивата на 2019 г., което е разбираемо, тъй като почти 40 % от хотелите в Слънчев бряг не отвориха. На Северното черноморие ситуацията беше по-добра поради близостта с Румъния, където и туризмът е много облекчен.
Министерството на туризма сключи споразумение с Румъния, което позволява пътуването без PCR тестове и по този начин спомогна много за обмена на туристи между двете държави. Единствените държави, с които имахме такова споразумение обаче бяха Румъния и за кратко Чехия.
За предстоящия зимен сезон и за летния сезон през следващата година при наличието на Covid-19 е добре да се работи за сключването на още двустранни споразумения с държави, с които имаме сухопътен транспорт като Полша, Украйна, Молдова и да не се изисква за техните граждани представянето на PCR тест, защото това оскъпява допълнително.
На Северното черноморие ситуацията определено беше по-добре. Около 5% от хотелите обаче не отвориха и според мен сгрешиха, тъй като туристи имаше. Юни беше дъждовен и съответно слаб, но след това юли и август бяха силни, като на моменти се виждаше дори свръх туризъм, тоест цялата леглова база беше пълна.
Хотелите, които изчакаха с отварянето, спечелиха повече, защото първите, които отвориха, бяха на по-ниски цени, а тези, които решиха да задържат високите или да ги увеличат пак се напълниха, тъй като имаше много желаещи за кратък период от време.
Сезонът намаля и се получи така че много хора искат да пътуват за кратък период от време. В момента всичко е пълно и няма места по хотелите. Най-лошото обаче е, че сезонът вече е само три месеца и работещите в туризма не могат да разчитат на това да изкарат една цяла година, тъй като три месеца няма как да хранят останалите девет. Поради тази причина и самите хора се отказват от туризма, защото натоварването е огромно, а заплащането не е достатъчно за цялата година.
В крайна сметка успяхме да поработим като въпросът е на каква цена, за какъв период и най-важният въпрос в момента е докога ще ни оставят да работим, тъй като всеки един хотелиер очаква сравнително силен септември, да не кажа особено силен. Тогава са сватбите, събитията, мероприятията.
В момента хотелската база е пълна, но поради предстоящите Covid-19 ограничения ми се струва, че ще ни е все по-трудно да работим през септември. Ако загубим и този месец, за пореден път ще имаме сериозни загуби. Дори да няма пълно ограничаване, а да има заповед само ваксинирани, преболедували и такива с антигенен тест да могат да почиват, то това би било абсурдно, тъй като ваксинираните са едва 20% и повечето от тях са възрастни, а те не са особено голям клиент на туристическата индустрия, нито на заведенията.
В момента тече договаряне за следващия сезон с туроператорите. Интересът е висок, но отново липсват средства за ранни записвания и по този начин хотелиерите нямат възможност да заплатят за поддръжката на хотелите, тяхното реновиране, както и да задържат служителите си. Това би било проблем, така че е добре да се договорят нисколихвени кредити, за да се осигурят ликвидни средства за самите хотели при отваряне.
Сезонът се очаква да е подобен на този, макар и по-силен, но след като няма да има ранни записвания съответно хотелите няма да имат средства да отворят и да се реновират. За следващата година са ясни две неща: сезонът ще бъде по-силен от този и ще имаме липса на кадри.
2. Какви са мерките срещу Covid-19 и спазват ли се? Какво е Вашето впечатление?
Да, мерките се спазват. Всички са добронамерени. Спазват се повече от работещите, защото те осъзнават, колко е важно това, отколкото от почиващите. Повечето туристи не спазват мерки. Но от работещите почти няма място, където да видите човек без маска. Много от хотелите стимулират материално служителите си да се ваксинират като в Албена дори имаме стикери – единственият 100 % ваксиниран персонал в България, което е една много отговорна политика спрямо кадрите.
Мерките се спазват, но това трябва да става и от двете страни. И от туристите, и от работещите.
3. Как оценявате икономическите мерки в помощ на бизнеса?
Имаше няколко икономически мерки като най-популярната е 60/40, която прерасна в 80/20. Тя е много подобна на държавите около нас. Направена е по европейски начини. На много места беше удачна и помогна много на хотелите да се стабилизират. Има една друга мярка, която не е толкова популярна, но е много важна и това е субсидирането на чартърните седалки с 35 евро за полетите. Това не е стандартната Covid-19 мярка, но е добра за стимулиране на заетостта и пълненето на самолетите. Това дава едно преимущество на туроператорите, с които ние продаваме.
4. Какво трябва да се направи за подготовка на следващия летен и съответно предстоящия зимен сезон ?
Като подготовка за следващия летен сезон трябва да се направят няколко неща:
- -Рекламирането на България като сигурна дестинация;
- -Запазване на печата „safety and healthy”, който имаме;
- -Облекчаване на достъпността по абсолютно всички параметри. Колкото по-малко ограничения има пред туризма, толкова по-добре е за бранша, тъй като разбира се, един PCR тест струва пари, а това са ограничения и подобен тип неща не се толерират от туристите.
- -Договарянето на зелени коридори;
- -Очакваме следващата година туроператорите да имат изискване, голяма част от работещите в обектите да бъдат задължително ваксинирани. Това означава, че е добре да се направи една политика за ваксинация сред работещите в бранша.
Предстоящият зимен сезон ще бъде при условията на Covid-19. Там всичко зависи от броя болни, които имаме, като едно от най-важните неща е да излезем от червените зони и да имаме нисък брой заболели. Докато имаме много заразени, туристите, връщайки се от България, ще бъдат под карантина, което е много неприятно.
Като подготовка за следващия сезон пак повтарям, би било добре да има някакви нисколихвени банкови кредити. Добре е да се направи система, която следва светофара за мерки, тоест когато ни ограничават, да светва другият светофар – да ни давaт стимули.
Средствата, както вече казах, са много важни, добре е да се направи национална рекламна кампания за изчистване на имиджа на туризма. Да се покаже, че да се работи в туризма не е лошо, като рекламната ни кампания трябва да е по-таргетирана.
5. Кое е най-голямото предизвикателство пред туристическия бранш ?
Най-голямото предизвикателство това са кадрите в сектора. Имаме 156 хиляди работещи, които са пряко заети в туризма. Само че всеки един лев, който влезе в туризма, се умножава между 2,5 и 4 пъти. Това се нарича мултипликационен фактор. Реално погледнато ние представляваме много по-голяма част от БВП, отколкото е индикативно показано и по този начин, нямайки работници, не може да поддържаме високо качество. Когато няма качество, няма цена.
При всички случаи туристи ще имаме. Около нас живеят 600 млн. човека на 3 часа път със самолет от златния милиард, но въпросът е на каква цена ще дойдат тук, колко ще стоят и кой ще ги обслужи. В момента, в който туристът седне в самолета, възниква въпросът, къде ще спи и кой ще го обслужва. И докато с туристите се справяме по-лесно, тоест можем да ги привлечем, то с работещите положението вече е много трагично, тъй като има сериозен отлив. Давам пример с това, че 16 % от всички ученици в България изучват туризъм като само 8 % работят в туризма, тоест ние сме достатъчно презапасени в средното образование спрямо туристическия сектор, но някъде по пътя тези хора се отказват, така че ние ги губим. Това трябва да се анализира и да се вземат мерки. В момента обучаваме повече готвачи, отколкото IT специалисти, това също е интересен факт.
Другият основен проблем е непредвидимостта. Ситуацията е такава, че не можем да планираме, а бизнесът иска ясен времеви хоризонт поне от няколко месеца. В туризма всичко се планира от предишната година, а това време го нямаме.
Необходими са ликвидни средства за хотелите, да се установят цените за чадърите. Добре е да се направят стандарти за работа, които ние ги нямаме. Добре е да се направи ресор към министерството за кадрово обезпечаване.
Организации като Туристическата камара и Съюзът за стопанска инициатива помагат много за подобряване на контакта и комуникацията между работещите в сектора и държавните органи и институции. Това е ключово за правилното функциониране на бизнеса.
Ние можем само и единствено да сме щастливи от участието си в Съюза за стопанска инициатива, тъй като те са откликвали и са били проактивни във всеки един подаден от нас проблем и винаги са ни помагали с твърда позиция и експертно становище при нужда.
