Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа (ГДО), намалена с предвидените в ал. 3 данъчни облекчения, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. Ал. 3 предвижда, че работодателят намалява ГДО с данъчните облекчения по чл. 19 и 22, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение, както и с данъчните облекчения по чл. 18, 20, 22в и 22г от ЗДДФЛ, сред които са и данъчните облекчения за деца (чл. 22в) и тези за деца с увреждания (чл. 22г).
Работодателят е длъжен да извърши намаляване на ГДО с посочените данъчни облекчения, ако работникът/служителят му предостави в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година изискуемите документи, като по отношение на данъчните облекчения за деца това е декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ, включително приложенията към нея, както и писмена декларация, че към момента на подаването й пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Следва да се има предвид, че работодателят няма право да откаже да приеме подаването на тези документи, както и в случай, че такива бъдат подадени, е длъжен да извърши намаляването на ГДО с размера на съответното облекчение. Този законов механизъм е предвиден от законодателя за удобство на лицата, които през течение на годината са придобили доходи от трудови правоотношения, като им осигурява възможност за по-бързо и ефективно ползване на облекчението в посочения от закона срок (до 31 януари на следващата година) без необходимост от подаване на годишна данъчна декларация в НАП.
Тази година данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания са в значително по-голям размер, което стимулира и повече хора да се възползват от тях, като подадат необходимите документи при работодателя си. Макар прилагането на този механизъм за ползване на данъчни облекчения да е до известна степен по-обременителен за работодателя, следва да се отчете, че в този случай той няма да издава служебни бележки за изплатени доходи, които ще му бъдат поискани от служителите/работниците, ако те подават годишна данъчна декларация.
В тази връзка за работодателите е важно да знаят, че имат възможност да приспадат възстановената сума от дължимия данък и за следващи периоди. Възстановената на работника/служителя в резултат от прилагането на механизма сума по реда на чл. 46, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица. Ако работодателят възстанови на работника/служителя сума, която надвишава размера на данъка за внасяне за месеца, през който е направено преизчисляването, разликата може да се прихване от вноски за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за следващи месеци.
Във връзка с посочената процедура е важно да се знае, че отказът на работодателя да приеме необходимите документи без основателна причина нарушава правата на работниците/служителите. Същевременно приемането на документите и невключването им при годишното облагане на доходите по трудови правоотношения по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ също съставлява нарушение и работодателят подлежи на санкция по реда на чл. 84 от ЗДДФЛ в размер до 500 лева за първо нарушение и до 1000 лева при повторно нарушение.
Повече информация за данъчните облекчения за 2021 година, можете да намерите в сайта на НАП, в рубриката „Ползване на данъчните облекчения за деца за 2021 година“ и във „Въпроси и отговори за счетоводители/работодатели за данъчните облекчения“. Въпроси може да задавате на телефон 0700 18 700 или на e-mail: infocenter@nra.bg
