69% от българите не знаят кои институции у нас отговарят за киберсигурността, а при кибератака би им гласувал доверие почти колкото на близките и приятелите си. Това показва проучването „КИБЕР ЗДРАВЕ БЪЛГАРИЯ 2023“, изготвено от „Тренд“ по поръчка на ССИ. Според Явор Колев, бивш шеф на сектор „Киберпрестъпления“ в ГДБОП, експерт към ССИ и шеф на дирекция „Информационни технологии и Киберсигурност“ в Лев Инс, информираността на обществото по отношение на киберсигурността е ниска.
Колев алармира, че българите много често стават жертва на киберпрестъпления, а 90% от успешните кибератаки се дължат на човешка грешка. Тя пък се дължи на това, че хората, които работят с информационни технологии, са неосведомени.
„Проучването е много полезно както за частния бизнес, така и за публичния сектор. Държавните институции може да си направят извода за мерките, които трябва да предприемат за подобряване не дигиталната среда. Бизнесът трябва да знае, че хората, които работят за тях, трябва да имат високо ниво на познание в областта на киберсигурността“, коментира гостът.
Експертът изтъкна, че трябва да се повиши квалификацията в областта на киберсигурността и посъветва гражданите да не публикуват лична информация и да не отварят имейли, прикачени файлове и линкове от неясен източник.
„Повечето хора считат, че престъпниците са далеч от тях и споделят лични данни, лесно се подвеждат. Трябва да бъдем много внимателни, когато някой изисква от нас лична информация. Ежедневно има фишинг атаки“, подчерта Колев.
По думите му владеенето на езици и евтината работна ръка правят възможно хората да се съгласят да участват в престъпна схема.
„Българите не получават много пари в такива схеми, а организаторите са израелци и сърби. Те получават основния пай от прихода, българите са на заплати, дори се твърди, че няма умисъл в действията им, а смятат, че участват в легална дейност. Разпиляването на участниците в престъпната мрежа цели да затрудни разследването“, коментира той.
Според него последването на фишинг линкове е предпоставка за онлайн рискове. Трябва да се използват по-сложни пароли и те да са различни за различните акаунти, както и антивирусен софтуер.
„Ние можем да станем обект на киберпрестъпления, на заразяване на компютърни вируси, впоследствие нашето устройство да стане част от Ботнет, от мрежа за заразени компютърни системи, чрез която се извършват последващите престъпления. Тогава не носим отговорност, няма умисъл в действията ни. Отговорност носят тези, които организират такъв тип атаки“, обясни Колев.
Повече по темата може да гледате ТУК.