ОТНОСНО: Проект на Закон за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 НА СЪВЕТА от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията
Съюзът за Стопанска инициатива, след като се запозна с предложения проект на Закон за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 НА СЪВЕТА от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (Регламента), изразява следното становище:
1. Целта на приетия Регламент на ЕС е да се осигури сигурността на енергийните доставки в Европа през зимния сезон 2022-2023 година и постепенно излизане от кризата, породена от високите цени на газа, който се използва като суровина за производството на електроенергия. В основата на кризата е липсата на достатъчно количества газ и високата му цена. Като се има предвид, че газовите електроцентрали са необходими за задоволяване на търсенето на електроенергия, когато то е най-високото през деня или когато количествата електроенергия, произведена чрез други технологии, не са достатъчни за покриване на търсенето, са необходими целенасочени мерки в посока овладяване на ситуацията. Регламентът въвежда набор от спешни, строго ограничени във времето и извънредни мерки от икономическо естество за справяне с непосилните последици за потребителите и бизнеса.
От друга страна, проектът на закон е предвидено да урежда прилагането на мерките относно пазара на електроенергия по Глава II от Регламента и тези по отношение на отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването по Глава III. В тази връзка, на първо място, обръщаме внимание, че в заглавието на закона думата „прилагане” следва да отпадне и наименованието да се прецизира с оглед дефиницията на член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласно посочената разпоредба, регламентът е акт с общо приложение, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Още повече, че основната цел на представения проект на закон е въвеждането на мерки на национално ниво, доколкото същите не са уредени в Регламента, за справяне с високите цени на енергията и съгласно изискванията на акта на Съвета на ЕС.
На второ място, считаме, че въвеждането на мерки, определянето на начина за изпълнението им на национално ниво и не на последно място, осъществяването на контрол, като дейности, произтичащи от прякото приложение на Регламента, следва да се уредят, не със закон, а с друг нормативен акт. Видно от разпоредбата на чл. 7а от Закона за нормативните актове, законодателят е предоставил възможност, видът на нормативния акт да се преценява съобразно начина, по който следва да се регулират засегнатите обществени отношения във всеки конкретен случай, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности. Предложението е свързано, както с временния характер на Регламента, който съгласно чл. 22, т. 2, в основната си част се прилага до 31 декември 2023 г., така и с необходимостта от спешното въвеждане и изпълнение на мерките. Предприетият законодателен подход, поради комплексната и формална процедура по приемането на един закон, ще затрудни и забави изпълнението на задълженията на държавата по Регламента, като се вземе предвид че част от най-важните и задължителни, определени в Регламента, мерки се прилагат от 1 декември 2022 г. (например тези по чл. 4 относно намаляване на брутното потребление на електроенергия през върховите часове и др.).
2. Прави впечатление, че с проекта се изпълняват частично предвидените с Регламента задължения, които държавата следва да изпълни. Безспорно, създаването на целева вноска, дължима от производителите и търговците на електрическа енергия и на временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби на дружествата и местата на стопанска дейност на Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, ще има положителен ефект за справяне с кризата с високите цени на електроенергията, но е необходимо да се предвиди изпълнението и на другите, не по-малко значими мерки, създадени с Регламента. От съществено значение е да се отрази изключителния и временен характер на мерките, както и целевия резултат, който следва да бъде измерен и оценен.
2.1. На първо място, предлагаме в закона да се определят върхови часове, по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Регламента и съответно техният процент. Това задължение се свежда до избор на средно 3 до 4 часа на работен ден, което обикновено съответства на часовете на върхово натоварване, но може да включва и часовете, в които се очаква слабо производство на електроенергия от възобновяеми източници и когато производството от централи, работещи пределни технологии, е необходимо за покриване на търсенето.
Въвеждането на мерки за намаляване на потреблението на електроенергия следва да се изведе като приоритет чрез предвиждането на конкретни стимули за потребителите и повишаване на осведомеността за ползите и преференциите, които могат да се получават вследствие на намаляване на търсенето. В тази връзка е необходим анализ на всички енергийни източници и съответно диференциране на потребителите, за да може да се определят възможностите им за намаляване на потреблението и съответно адекватното им стимулиране. Подобен анализ би бил полезен и за предотвратяване и оценяване на загубите от неизползваната, но произведена енергия, което би могло да се разглежда и като самостоятелен източник на енергия.
2.2. Стимули за небитови клиенти може да са свързани с действия в посока инвестиране в технологии за декарбонизация, включително енергия от възобновяеми източници, чрез споразумения за закупуване на електроенергия /дългосрочни договори/ или преки инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници или в посока инвестиране в енергийна ефективност. Държавата може да насърчава инвестирането в системи за задоволяване на собствената консумация чрез облекчаване на административните процедури и времето за подготовка на документацията. Големите предприятия може да се стимулират чрез въвеждането на мерки за намаляване на консумацията и енергийна ефективност. Стимулирането, например, на производства и дейности, които биха могли да изнесат работата си в малките часове на денонощието като се диференцира цена на електроенергията за бизнеса, която да е със значително по-ниска ставка през нощта и облекчение на работодателите, плащащи нощен труд, може да допринесе за пренасочването на работата на енергоемки производства през нощта.
Съгласно чл. 12 от Регламента, държавите членки могат да прилагат публична намеса при определянето на цените за доставка на електроенергия за МСП, което задължително следва да се регулира в рамките на настоящата законодателна инициатива.
2.3. Други мерки, които считаме, че ще допринесат за постигане целите на закона и е важно да бъдат включени, са свързани с въвеждане на поне две тарифи за консумирана електроенергия от домакинствата, като приоритетно с най-ниска цена /най-висока компенсация/ да се подпомага социално-слабата част от населението.
3. В чл. 3 от проекта на закон се създава задължението за производителите и търговците на електроенергия да внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски, но начинът за изчисляването им е усложнен до степен, в която не може да се приложи адекватно. Изчисляването на размера на целевата вноска за всяка сделка като се приспада себестойността, обслужването на заемите, средствата за ремонт и инвестиции, както и 10% норма на възвръщаемост на капитала е на практика невъзможно. Не става ясно кой е националният орган, който ще прави изчисленията за всяка сделка. За осигуряване на равно третиране и облекчена процедура, без допълнителна административна тежест, би било целесъобразно да се въведе и прилага директно референтната стойност за съответния вид електоренергия. Изрично следва да се посочи и срокът на действие на референтната цена, а именно 30 юни 2023 г.
Смятаме за целесъобразно да се направи преглед на въведените преференциални цени за изкупуване на електроенергия в периода 2010-2013 година и да се предвиди изричен текст в закона, гарантиращ еднакво третиране на производителите. В тази връзка е препоръчително в закона да се добави препратка към определенията за „свръхприходи” и „свръхпечалби” от Регламента на ЕС, посочени в чл. 2, с оглед недопускане на дискриминационно третиране на предприятията, в сравнение с тези опериращи в другите държави членки.
С цел прецизно и точно изпълнение на разпоредбите на закона, считаме, че следва да се извърши преценка, дали всички производители да бъдат включени в неговия обхват, като се има предвид, че Регламентът допуска, в случаите, когато административната тежест е значителна, да се реши, че таванът на пазарните приходи няма да се прилага за производители на електроенергия със съоръжения за производство на електроенергия с инсталирана мощност до 1 МW (чл. 7, пар. 3 ).
Търговците на електоренергия, както и системният оператор също са вkлючени в обхвата на закона. От разписания механизъм не става ясно как ще се прилага механизма на тавана на приходите за тях.
4. В закона липсват разписани направления, за които ще бъдат използвани събраните приходи за подпомагане, както на битовите, така и на небитовите потребители. В чл. 10, пар. 4 от Регламента примерно са изброени мерките, които държавите членки могат да включат в подкрепа на крайните клиенти на електроенергия, които целево да смекчат въздействието на високите цени.
В чл. 4, ал. 1, законът препраща към чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката, съгласно който Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, се създава за управление на средствата за покриване на разходите за компенсации за електрическа енергия и/или природен газ по приети от Министерския съвет програми за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ. Прехвърляне към решения на МС е целесъобразно само за техническите параметри, но не и за направленията, по които ще се разходва извънредно събрания ресурс.
Текстът на чл. 4, ал. 2 е с пожелателен характер и считаме, че мястото му не е в закона, а вместо него следва да се създаде нов текст, в който да се предвиди възможност за финансов стимул за онези небитови потребители, които прилагат този подход.
Аналогичен е и текстът на чл. 4, ал. 3, който прави впечатление, че е твърде общ като съдържание и при наличието на определение като „осезаемо“, без да е конкретизирано значението му, остава отворена вратата за субективно тълкуване на текстовете.
В тази връзка следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 19, т. 2 и т. 3 от Регламента, в които е определено, че държавата следва да изпълни в кратки срокове задължението си да докладва на Комисията намаляването на търсенето и планираните мерки за неговото постигане, както и мерките относно разпределянето на свръхприходите, прилагани за смекчаване на въздействието на високите цени на електроенергията върху крайните клиенти на електроенергия съгласно член 10. Следователно, в закона е необходимо да бъдат създадени конкретни и измерими параметри.
В заключение, Съюзът за стопанска инициатива изразява своята готовност за участие в по-нататъшни коментари и дискусии, за да бъде осъществена ефикасна законодателна инициатива.
С УВАЖАЕНИЕ,
ВАСКА БАКЛАРОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪЮЗ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА
