На 17.03.2023 г. Министерство на финансите публикува отново за обществено обсъждане предишния вариант на разпоредба за допълнение на Кодекса за застраховането (спорния чл. 506а), при който се имплементират в Кодекса само вътрешните правила на Съвета на Бюрата, без да се съобрази с предложенията на Съюза за стопанска инициатива – изпратени до министерството с две писма – с вх. номера 62-00-5/ 02.03.2023 г. и 62-00-5/ 09.03.2023 г. С второто си писмо Съюзът за стопанска инициатива прецизира юридически предложението за нов текст в Кодекса. Подчертаваме, че до този момент не сме уведомени от министерството дали и двете ни предложения са съгласувани с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, какъв е официалният отговор от ЕОЗППО и най-вече ако те не са приети, какви са мотивите за това.
Съюзът за стопанска инициатива заявява, че правенето на реформа „на парче“, без да бъде взето предвид становището на експертите в областта крие редица опасности, няма да постигне желаните резултати и ще засегне не само бизнеса, а и голяма част от обществото.
Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, предложени от МФ за включване в Кодекса за застраховането, са променящи се, не дават правна сигурност и предвидимост и не могат да бъдат поставяни наравно, а още повече да превалират над вътрешното законодателство и европейското право. Нещо повече – те са правила на частноправна организация и нито една държава до момента не си е позволила да ги включва в свой закон. Липсата на подобни норми в други страни – членки на ЕС и страни от системата „Зелена карта“ бе изрично посочена и от два доклада на КФН, от края на 2022 г.
С имплементирането само на вътрешните правила на Съвета на бюрата, ССИ предлага да се препраща към „правилата за функциониране на системата Зелена карта“, под което се разбира целият правен механизъм на системата – всички актове и процедури, от които вътрешните правила са само част.
Предложението на ССИ е в текста на Кодекса за застраховането да има изрични препратки към българското законодателство и към европейските правни норми. Извършеният от експертите на Съюза преглед на националното законодателство показа, че този подход се използва от българския законодател, когато волята му е да направи взаимовръзка между правните системи. Като примери могат да бъдат посочени аналогични разпоредби в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), Закона за публичните финанси (ЗПФ), Закон за корпоративното подоходно облагане и др.
ССИ предлага и изрична препратка към Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), като така се засилва и механизмът за контрол за спазването на правилата на системата Зелена карта от страна на КФН.
С изричната препратка към специалния закон се цели поставяне на акцент върху контрола над националните и европейските парични ресурси, преминаващи през системата „Зелена карта“, и постигане на противодействие на противоправното им пренасочване към финансиране на престъпна дейност.
ССИ ще настоява и в рамките на процедурата за обществено обсъждане да бъдат разгледани и приети предложените от него предложения за промени, които защитават и се грижат за интересите на застрахователния сектор и на българските граждани.
