Съюзът за стопанска инициатива отправи до Министъра на финансите предложения за някои промени в данъчната политика на държавата по отношение на режима на данък добавена стойност, както следва:
1. Да се уреди законова възможност за приспадане на ДДС при закупуване на високопроходими леки автомобили, електромобили и хибриди и на последващите режийни разходи за поддръжката им и за гориво в следните две хипотези:
– по отношение на електромобилите и хибридите с възможност за директно зареждане от електрическата мрежа (Plug in hybrids) – за всички данъчни субекти с мобилност в дейността си. Към момента инвестиция в електрическа мобилност е нерентабилно и без съществена подкрепа или субсидия от страна на държавата или местната власт. Ползите могат да бъдат факт, както за ползвателите като икономия от гориво, така и за гражданите и за природата с по-малко шум и нулеви или близко до нулеви вредни емисии. В други страни се предоставят пряко субсидии до 8 – 10 000 EUR, като според нас в България приспадане на ДДС ще бъде реална мотивация за електрифициране на автомобилния парк на данъчните субекти с мобилност в дейността си;
– по отношение на високопроходимите леки автомобили – за данъчните субекти, които изпълняват дейност извън пътя. В редица сектори (предоставящите геодезически услуги, земеделски производител, строител и др.) се налага търговските субекти да достигат труднодостъпни места във връзка с дейността им. Голяма част от тези търговци биха предпочели да инвестират в по-компактни леки високопроходими автомобили, вместо съгласно законодателството да се търси регистрация с 6+1 места и други форми на товарен автомобил.
Към настоящия момент една четвърт от общите емисии на парникови газове в ЕС се генерират от емисиите от транспорта. През месец декември 2020 г. Европейската комисия представи своята Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, заедно с план за действие от 82 инициативи, които ще направляват работата на Съюза през следващите четири години. В рамките на тези приоритети Стратегията предвижда до 2030 г. по европейските пътища да бъдат в движение най-малко 30 милиона леки автомобила с нулеви емисии, а до 2050 г. почти всички леки автомобили, микробуси, автобуси и нови тежкотоварни превозни средства да бъдат с нулеви емисии.
Според ЕК, за да може транспортът да стане устойчив, това означава на практика насърчаване на навлизането на превозни средства, плавателни съдове и самолети с нулеви емисии, възобновяеми и нисковъглеродни горива и свързаната с тях инфраструктура – например чрез монтиране на 3 милиона обществени зарядни станции до 2030 г.
В тази връзка важна роля има въвеждането на финансови мерки с цел да се стимулират потребителите да направят своя избор в полза на по-екологичните автомобили.
Към момента в България се прилага твърде ограничен кръг от нормативни стимули към ползвателите на електрически автомобили:
– Съгласно чл. 58, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси се освобождават от данък върху превозните средства електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.
– Съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за изцяло електрическите превозни средства (категории M1 и N1) продуктова такса (т.нар. „еко такса“) ще се заплаща от 01.01.2022 г.
– Безплатно паркиране в платените зони за паркиране в големите общини (сини и зелени зони) – например електромобилите паркират безплатно в обособените зони за почасово платено паркиране на територията на Столична община само с надлежно издаден стикер съгласно чл. 107 от НОДТСО.
Експертите смятат като най-ефективни за насърчаване на използването на екологосъобразни автомобили мерките за директно стимулиране като данъчните кредити при покупка и използване на ЕПС, директните субсидии при покупка на нови ЕПС и прогресивното данъчно облагане, насърчаващо използването на ЕПС.
Продажбите на електрически автомобили и хибридни електрически превозни средства в Европа се увеличават значително през 2020 г., въпреки че общите продажби на автомобили в региона отчитат значителни спадове.
Нараства и броят на продадените в България електрически превозни средства. Този сегмент отчита увеличение през 2020 г. от 63 % до 1933 електромобила. В същото време нараства и интересът към хибридните превозни средства – за същия период се отчита ръст от над 41% до 11 868 превозни средства.
Към момента за ползване на данъчен кредит за автомобили 4х4 според нормативната уредба в общия случай се налага те да бъдат с 6+1 места или N1, т.е. като лекотоварни.
При осъществяване на основния предмет на дейността на много фирми, които са съществен фактор от икономиката на страната, е необходимо да се използват автомобили с повишена проходимост или с висока проходимост. Тъй като размерът на ДДС е съществена част от ценообразуването, както и последствие в поддръжката, инвестициите в юридическите лица налагат избор, който е по-скъпа обща сума на инвестицията, както и по-скъпа поддръжка, но използването на данъчния кредит създава относително преимущество от – 20 %. На практика нормативата уредба създава условия, при които се инвестира в по-големи автомобили, по-скъпа поддръжка, по-ресурсоемки, повече замърсяващи и използващи повече пространство на пътя и при паркиране. В допълнение вероятно планинските особености изграждат допълнително условия за по-агресивна среда на пътя.
На практика нуждите на бизнеса изискват по-ниско ниво на оборудване, например по-малко от 6+1 места или пък не се налага по-голямо товарно отделение, т.е. да не бъде N1. Въпреки това рационалната икономическа стратегия на активния бизнес извършва нерационален избор поради нормативната база или други усложнени обстоятелства свързани с това.
Сектори, при които се налага извършване на дейност извън благоустроена пътна инфраструктура, е редно да могат да използват данъчен кредит за мобилността според нуждите, а не според деформирана потребност.
Примери на дейности, при които това е приложимо и ще окаже пряко съществена икономия при инвестиции в автомобилен парк са: строителство, земеделие, геодезически измервания и много други. Технологичният процес е с все по-висока скорост и в много дейности се прилагат инструменти и технически средства, някои от които твърде компактни, които изискват да бъдат транспортирани не в товарно открито отделение, а в сравнително защитената среда на купе или багажник.
В гореописаните сфери на работа съвременните задачи за изпълнение изискват все по-висока степен на мобилност, модулност и широк набор от инструменти. Разработването на нови хоризонти е цел на всеки бизнес с амбиции за растеж.
За да се стимулира развитие и растеж на бизнеса, важно условие е адекватна нормативната база. Регулациите следва да благоприятстват икономии, да се редуцират нецелесъобразните разходи и да се изгражда среда за трансператност на инвестициите. При осигуряване на комфортната среда, бизнесът следва да бъде по-продуктивен, респективно с по-висока доходност, респективно с по-висока платежоспособност, респективно по-висока събираемост на новоопределените по-ниски нива на данъци и такси, но с по-широко разпространение и положителна популярност.
2. Услугата по кремация да бъде освободена от ДДС или спрямо нея да се прилага диференцирана ставка от 9 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 98 и чл. 99 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки за доставките на стоки и услуги от групите, посочени в Приложение ІІІ от същата директива. Под номер 16 в Приложение ІІІ на Директива 2006/112/ЕО е посочена именно доставката на услуги от погребални служби и крематориуми, както и доставката на свързаните с тях стоки.
Доставката на услуги от погребални служби и крематориуми, и доставката на свързани с тях стоки са посочени и в Част Б, ал. 4 от Приложение Х на Директива 2006/112/ЕО в Списъка на сделките, които държавите-членки могат да продължат да освобождават от облагане с ДДС. Поради това в редица европейски страни услугите по кремация са освободени от ДДС доставки. Това се разглежда като мярка за стимулиране на екологичните решения в погребалната дейност с доказано положително отражение и силно изразено социално значение за обществото.
В България доставката на услуги по кремация нито е освободена от ДДС, нито пък спрямо нея се прилага диференцирана ставка. Освобождаването на тази доставка от ДДС в България или прилагането спрямо нея на диференцирана ставка ще има допълнителен съвкупен ефект не само във връзка с екологията, но също така и по отношение на оптимизацията на общинските терени, социалната и икономическата среда.
3. Да се увеличи прагът за задължителна регистрация по ДДС в съответствие с измененията в общата система на данъка върху добавената стойност на ЕС съгласно Директива 2006/112/ЕО.
В момента задължителната регистрация по ДДС се извършва при достигане на оборот от 50 хиляди лева годишно, което е твърде нисък праг (средно по около 4000 лева месечно) и създава сериозна административна тежест пред бизнеса, особено по отношение на микро-, и малките предприятия. Регистрацията по ДДС изисква завишаване на изискванията към счетоводното обслужване на тези предприятия – подаване на ежемесечни справки декларации и дневници, което води и до завишени разходи за тях.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Този праг за задължителна регистрация не е променян от приемането на закона през 2006 г., но междувременно общата икономическа ситуация в страната съществено е променена.
Увеличаването на праговете за задължителна регистрация по ДДС ще спомогне за осветляване на бизнеса на много микро- и малки предприятия, които понастоящем се задържат под установения праг с цел да намалят административната тежест по счетоводното обслужване на предприятията им. Ще се създаде по-благоприятна данъчна среда, която да помогне на микро- и малките предприятия да растат и да търгуват по-ефективно през граница.
