Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages

Необходими мерки за възстановяване на икономиката след пандемията с COVID-19 в краткосрочен и в дългосрочен план.

Съюзът за стопанска инициатива счита, че финансово-икономическите мерки предприети от страна на държавата от началото на пандемията до момента най-общо представляват предоставяне на ликвидност на засегнати предприятия, под формата на еднократно директно плащане или подпомагане на заетостта чрез покриване на част от текущите разходи, свързани с изплащане на работни възнаграждения. Според нас прилаганите до настоящия момент мерки дадоха своя положителен ефект основно върху запазване на заетостта и предотвратяване на значително увеличаване на безработицата по време на кризата. Доколко чрез този подход в краткосрочен план обаче положително се повлиява оборотният капитал на фирмите в приходната и разходната част, както и цялостните ползи и ефекти за икономиката като единен механизъм, е спорно.

Не може да не се отчете, че прилаганите мерки претърпяха няколко промени, включително с активното участие на социалните партньори, в резултат на което се промениха неколкократно условията за допустимост на подкрепата. Промените в епидемичната обстановка и прилаганите мерки за ограничаване на разпространението на заразата доведоха до твърде динамични промени и в индивидуалните показатели на отделните предприятия, което от своя страна генерира и редица проблеми във връзка с допустимостта им по различните мерки. Прилагането едновременно на различни мерки с различна насоченост, времетраене и обхват може да се определи като позитивно от гледна точка на това, че създава по-голяма гъвкавост и възможност за съобразяване на отделните специфики на засегнати сектори или категории предприятия, но от друга страна създаде объркване и затруднения в респондентите – особено микро и малките предприятия, които трудно се ориентираха в динамиката на процесите и имаха нужда от допълнителна подкрепа за кандидатстване.

Част от прилаганите мерки за осигуряване на ликвидност не дадоха очаквания резултат. Преди всичко това се отнася до програмите за кредитиране, които също претърпяха промяна в дизайна. Причините за това ние откриваме в непредвидимостта на кризата поради липсата на достатъчно информация от здравен характер, въз основа на която да могат да се правят надеждни прогнози за развоя и продължителността й. Същевременно самите търговски банки съвсем резонно не можеха да пренебрегнат своите изисквания и процедури за оценка на риска, което също доведе до невъзможност на част от желаещите да се възползват от програмата. 

Към настоящия момент развитието на икономическата криза е на друг етап – наблюдават се тенденции за започващо възстановяване на бизнеса, но възстановителните процеси не се развиват с еднакви темпове в различните отрасли, а за туризма и транспорта това възстановяване още не е започнало или е в един твърде начален етап. Предвид на това преходът от подпомагане към самостоятелност на предприятията трябва да е плавен и да бъде съобразен с моментното състояние на бизнеса и наблюдавате тенденции за развитието му. Необходимостта от осигуряването на плавен преход не се налага единствено от обстоятелството, че различните браншове и сектори на икономиката се възстановяват с твърде различни темпове, но също така и предвид, че по прилаганите до този момент мерки за запазване на заетостта има изискване за запазване на заетостта в определен период след преустановяване на подкрепата. При рязко спиране на тази подкрепа, това изискване трудно би могло да бъде изпълнено при част от по-засегнатите сектори и това ще доведе до обръщане в обратна посока на възстановителния процес. 

Политиката на подпомагане, която Съюзът за стопанска инициатива предлага, цели компенсиране и възстановяване на нормалната размяна в икономиката, основава на търсенето и предлагането. Както е известно от класическата икономическа теория, без ефективна размяна икономика няма как да съществува, а оттам също така висока заетост и икономически растеж. В този смисъл, ние предлагаме една антициклична рамка, която по-същество е еднаква както за потребителите, така и за частния сектор и цели освобождаване на ликвидност за сметка на фиска, която да компенсира намалялата икономическа активност вследствие на пандемията. С цел висока ефективност, тази политика следва да се изпълнява ведно с инвестиционната стратегия на държавата, с цел компенсиране на намаленото потребление, частни инвестиции и нетен износ.

С оглед на всичко изложено се налага промяна на подхода на държавата при предоставянето на подкрепа в краткосрочен план, но също така и в дългосрочен план, както следва: 

1. В краткосрочен план фокусът на мерките, особено в сектор туризъм, трябва да бъде насочен към прилагане на мерки за стимулиране на потреблението. 

Според експертите на ССИ в началото на възстановителен процес на икономиката следва да се работи целенасочено за насърчаване на потреблението, за да се върне пазарът към нормалното си функциониране, тъй като търсенето съставлява гръбнакът на БВП в съвременната икономика – над 70 % от обема му в развитите държави. Продължаването само на пряката подкрепа за запазване на заетостта и за осигуряването на ликвидност на фазата на възстановителния процес може да доведе до изкривявания на пазара поради намесата на държавата и оттам да доведе до структурни промени и до забавяне на възстановителния процес.

1.1. Ние предлагаме да се приложи ваучерна туристическа схема за ученици, студенти, уязвими социални групи, постковид болни, както и заети в публичния и частния сектор лица с определен праг на доходите на член от семейството.

В този смисъл ние подкрепяме анонсираната ваучрена схема за 30 000 ученици и учители на обща стойност 15 млн. лева и единична стойност на ваучерната туристическа услуга от 500 лева, като считаме обаче, че обхватът й следва да се разшири.

Ваучерите за потребление могат да бъдат отпускани на база доказване на разход, като направена резервация в хотел например. С приоритет отново следва да са групите с по-ниски доходи, като размерът на покритие, както и включените сектори следва да се установят след анализ на база статистиката.

Според нас прилагането на подобна ваучерна схема ще мотивира много от българските туристи да почиват в България, като ефектът ще бъде в няколко посоки. 

Всички средства за ваучери ще постъпят в хотелиерския сектор, а това в кои точно предприятия ще отиде подкрепата, ще се определи преди всичко от качеството на предоставяните в съответния обект услуги съобразно на преценката на потребителите. Това ще стимулира конкуренцията в сектора и ще има допълващ позитивен ефект върху състоянието на пазара на тези услуги в страната. 

Освен средствата от самите ваучери, в икономиката ще се влеят и други ликвидни средства от доплащането на услугите за настаняване и/или от заплащането на допълнителни услуги от самите ползватели на ваучерите. Ефектът от мярката ще се мултиплицира, като ще се задържат капитали в страната и те ще бъдат насочени към стимулиране на реалния пазар и неговото активиране. 

Чрез подобна схема ще се стимулират и всички съпътстващи бизнеси – туроператори, пътнически транспорт, ресторантьорство, производители и доставчици на храни и напитки, перални стопанства, екскурзоводи, аниматори, атракционни услуги, културни услуги за населението, занаятчийство (особено народните художествени занаяти) и прочие. 

Според нас особено важно е от обхвата на схемата да не се изключват градските хотели и лечебния балнеоложки туризъм. 

По време на кризата, когато се говореше за последиците върху туристическия бранш, не се отделяше достатъчно внимание на градските хотели, а основно за зимния и летния туризъм. Всъщност градските хотели бяха засегнати в значителна степен, тъй като при тях отливът на клиенти се получи не само от спада на т.нар. „градски туристи“, но също така и от спада на бизнес пътуванията и бизнес мероприятия, които са основен компонент на потребителския профил на градските хотели. Ето защо ваучерната схема трябва да обхване и т.нар. „градски туризъм“, като по този начин подкрепата да достигне до градските хотели, при които отливът на клиенти е значителен, профилиран е според структурните особености на този бизнес и поради това възстановяването при тях ще върви с по-бавни темпове спрямо курортните хотели.

Позитивен ефект би могъл да се постигне и върху превенцията на здравето, като се стимулира лечебният балнеоложки туризъм, особено ще се отнася до постковид болните.

Безпрецедентна мярка с по-широко покритие би била раздаване на единичен ваучер на предварително определена стойност на населението в работна възраст по примера на САЩ. Критерий за допустимост би могъл да бъде наличието на трудов договор. Средствата за изпълнение биха могли да бъдат поети от фиска чрез емитирането на дълг в размер под половин млрд. лева при размер на единичен ваучер до 100 лв.

1.2. Намаляване на концесионните възнаграждения/ плащания по концесионните договори за плажовете. 

Съюзът за стопанска инициатива приветства подобна мярка, като към настоящия момент са предприети действия в тази посока съгласно Решение № 428 от 27 май 2021 г. на Министерския съвет. 

1.3. За стимулиране на потреблението в туристическия бранш следва да се предприемат допълнителни мерки, които не са финансово-икономически, но биха оказали значителен благоприятен ефект.

  • Организиране на приоритетна ваксинация на заетите в туризма, което да превърне страната ни в сигурна туристическа дестинация;
  • Опростяване на процедурите и намаляване на изискванията за достъп до територията на страната ни на туристи, включително извършване на COVID тестове на чуждестранните туристи, които влизат в страната;
  • Създаване на ясен протокол за действие при болен с COVID-19 турист;
  • Предприемане на масирана кампания от страна на Министерството на туризма с подкрепата на другите заинтересовани министерства за представяне на България като сигурна дестинация, с ваксиниран персонал в туристическия бранш, ясни протоколи за действие при болен с COVID-19 и леки процедури за достъп до територията на страната.
  • Мащабна маркетингова кампания на основните пазари в Русия, Германия, Великобритания, Полша, Чехия, Унгария и други.

2. В краткосрочен план следва да се продължи прилагането на мерки за запазване на заетостта и за осигуряване на ликвидни средства за предприятията, като се изработи нова единна хоризонтална мярка за подпомагане на бизнеса с фокус върху микро, малките и средни предприятия.

Предвид на това, че възстановителните процеси не вървят с еднакви темпове и че са обвързани с външни фактори като състоянието на икономиките на другите държави от експортния ни портфейл, освен насърчаващите потреблението мерки, следва да се приложат и такива за пряка подкрепа на предприятията, но само по отношение на тези които все още изпитват съществени затруднения в резултат от COVID кризата.

Ние считаме, че прилаганите мерки в тази област следва да бъдат окрупнени. Едновременното прилагане на мерки със сходен обхват обърка част от микро и малките предприятия и създаде известна несигурност сред тях относно реда и начина на кандидатстване, относно допълняемостта на мерките, както и относно предвидимостта на получаваните средства. 

Обхватът на новата хоризонтална мярка не следва да бъде ограничаван по сектори, като тя трябва да бъде достъпна за предприятия от всички сектори при наличие на поставените условия за допустимост във връзка с финансовото състояние на предприятието и начина на засягането му от кризата с COVID-19. 

Мярката трябва да обхване и т.нар. „самонаети лица“, които бяха значително засегнати от кризата и които същевременно бяха значително ограничени във възможностите им за получаване на подкрепа. Те имаха основно достъп до заемни средства, което ги постави в доста неравностойно положение с оглед запазване на техните доходи спрямо наетите лица.

Ако при форматирането на прилаганите до сега мерки в различните им дизайни основният проблем беше как, спрямо какви периоди да се съобразява спадът в приходите от продажби, то към настоящия момент има една приключила финансова година, която може да бъде определена като кризисна – 2020 г. (въпреки първото тримесечие, когато икономиката все още функционираше по обичайния начин) и която може да се сравни с 2019 г.

За да се предостави подкрепа, според нас е необходимо не само да има спад в оборота за 2020 г. спрямо 2019 г. в порядъка на 30 %  и повече, но също така негативният тренд да се е запазил и през 2021 г., като той да бъде минимум 20 % през всички изтекли месеци на 2021 г.

Според нас друго основно изискване за предоставяне на подкрепата е към момента на кандидатстване предприятието да е възобновило дейност и да реализира обороти. Това изискване произтича от факта, че трябва да се подпомогнат предприятия, които полагат усилия за възстановяване и за функциониране по правилата на пазара, за да не се стимулира изкуственото поддържане на затворени предприятия. Не считаме, че са много подобни случаи, но имаме сигнали за подобни практики, които изкривяват конкуренцията и влияят негативно върху функционирането на пазара. Още повече, че към настоящия момент няма наложени административни забрани за осъществяването на определени икономически дейности.

По отношение на вида на предоставяната подкрепа – тя трябва да бъде за запазване на заетостта и/или за осигуряване на ликвидни средства за посрещане на преките разходи, което следва да бъде показано от предприятието като финансови данни и разчети.

3. Третото направление в краткосрочен и в дългосрочен план, по което следва да се работи целенасочено, е към насърчаване на кредитирането.

Според нашите експерти е необходимо да бъде продължена, разширена и насърчавана политиката по субсидирано кредитиране по линия на ББР и ФМФИБ, както с оглед на актуалната ситуация, така и с цел ускорено и устойчиво развитие след края на пандемията, причинена от COVID-19. Добре би било финансовите инструменти да разширят обхвата си и по отношение на физическите лица, тъй като кредитът е двигател на растежа в пазарната икономика, основно по линия на капиталовите разходи.

В началото и в разгара на икономическата криза подобни мерки трудно биха имали успех доколкото непредвидимостта в развитието на здравната криза имаше възпиращ ефект върху кредитоискателите. Този инструмент ние виждаме като по-подходящ на етапа на възстановителния процес, когато все още има нужда от ликвидност за предприятията, но същевременно кризата вече подлежи на управление и поради това ситуацията е прогнозируема. 

В тази връзка следва да имаме предвид, че за успеха на кредитните програми от съществено значение е управлението и етапа на развитие на кризата на ниво ЕС и в световен мащаб, тъй като по отношение на експортния портфейл на българския бизнес това е ключовия фактор за възстановяване.

Според нас трябва да се търсят продукти с по-дълъг период за връщане, за да бъде мотивиран бизнесът да се възползва от тези кредитни линии в условията на възстановяване от кризата.

Считаме също за правилно да има период без плащания за първата или дори според развитието на кризата и за втората година от кредита, както и намаляване на изискванията за обезпеченията. Експертите на Съюза за стопанска инициатива за пореден път изразяват своята позиция, че за банковия сектор е важно не толкова обезпечението, а прогнозата за развитието на самия бизнес и създаването на разумна увереност в наличието на бъдещи приходоизточници за погасяване на задължението. В условията на криза всяка една банка мисли много внимателно за състоянието на т.нар. „лоши кредити“ и оценя риска новоотпуснатите кредите да се превърнат в „лоши“. Поради това всяка кредитна програма трябва да бъде съчетана със съпътстващи мерки за стимулиране на потреблението, за да се създадат минималните гаранции за възстановяване на нормалното пазарно състояние.

4. Предвид, че Р. България е в условията на паричен съвет, средствата за реализация на предложените политики следва да се наберат от вътрешни и външни инвеститори чрез емисия на публичен дълг от страна на МФ. В случая наличието на „валутен борд“ има и добра страна – тъй като БНБ няма възможност да финансира фискални дефицити, процедурата по емисия на дълг е прозрачна и отчетлива, без риск от инфлационен натиск и твърде голямо разширяване обема на задлъжнялостта, по примера на много държави от началото пандемията насам. България може да си позволи поемането на нов дълг в достатъчно голям обем поради ниските му нива от под 30 % от БВП в последните над десет години, вследствие на водената политика на фискална консолидация от края на 90-те години насам.

5. В дългосрочен аспект ние смятаме, че трябва да се работи целенасочено към прилагането на мерки с въздействие върху двата компонентна на пазара – търсенето и предлагането.

Такива мерки могат да бъдат прилагани в случай на ново задълбочаване на здравната криза с пряк негативен ефект върху икономиката на страната, в условията на действащ парламент, промяна на съществуващата бюджетна рамка и в хода на бюджетната процедура за разработването на бюджета за 2022 г. Целта е държавата да бъда подготвена за евентуална нова вълна на заразата през есента и зимата.

Възможни са няколко мерки за пряка подкрепа с фокус върху пазарните механизми и стимулиращи пазара в условията на евентуална нова икономическа криза:

5.1. Осигуряване на безплатно тестване на всички граждани с тестове за установяване наличието на заразата с COVID-19 и за антитела. 

Безплатното тестване на населението е мярка, която се прилага в повечето европейски страни със съществено значение за овладяване на здравната криза. Освен че тази мярка ще способства за ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19, тя има и някои икономически ефекти.

Предвид на средното ниво на общото благосъстояние на населението в страната осигуряването на възможност за безплатно тестване би освободило допълнителни средства, които да стимулират потреблението. За голя част от населението, особено тези, които живеят около праговете на бедност, тестването за собствена сметка е финансово непосилен разход и поради това при евентуална нова засилена епидемична обстановка, тези хора биха били по-склонни да ограничат социалното си общуване. Ако им бъде осигурено безплатно тестване (включително бързо), те биха били по-спокойни и ще пристъпят по-смело към нормално социално общуване.

Наличието на безплатни тестове ще даде повече свобода на населението да участва активно в обществения живот – работа, учене и социално общуване, тъй като ще се осигури повече сигурност за тях и по този начин ще се стимулира нормалното функциониране на икономиката. 

5.2. С цел да се освободи ресурс за потребление, предлагаме държавата да покрие разликата между брутното и нетното възнаграждение на заетите лица, в частта на работника и работодателя, в рамките на предварително определен период. По този начин брутното възнаграждение се превръща в нетно, което стимулира крайното потребление в икономиката чрез допълнителна ликвидност. 

На база статистиката, следва да се реши при кои кохорти по размер на възнаграждението да се приложи тази мярка. Емпирични данни доказват, че при групите с по-ниски доходи вероятността за реализация на допълнителен доход в разход е по-висока. Пример с подоходното облагане: по-вероятно е работещ с осигурителен доход от 650 лв. да разходи допълнителен доход от 65 лв. в пълен обем, отколкото работещ с осигурителен доход от 3000 лв. да разходи 300 лв. в пълен обем, т.е. за първия освободените 65 лв. са по-ценни.

5.3. Според нас в дългосрочен план е възможно прилагането на мерки за насърчаване на потреблението чрез покриване на всички разходи към фиска, включително ДДС, за сметка на държавата. 

Допустими кандидати биха могли да бъдат коректни платци, като мярката отново следва да се изпълнява в рамките на внимателно подбран период от време. В допълнение с досегашните мерки, които следва в ревизиран вариант да продължат, една такава политика в дългосрочен план би освободила значителен ресурс в частта оборотен капитал на фирмите. Чрез освободената ликвидност частният сектор ще има възможността да компенсира за намалените постъпления, както и евентуално да започне процес по преструктуриране съгласно новата действителност.

Дата на публикуване: 31.05.2021 г.