Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages

Консултации във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост на Република България

Physician consulting his patient at clinic

Съюзът за стопанска инициатива счита, че от особена важност при вземането на решение за по-нататъшните действия на държавата по преговорите с ЕК във връзка с ПВУ е намирането на баланс между различните фактори с ключово значение, а именно качество на настоящия вариант на ПВУ, времето, с което разполагаме, за да се гарантира най-скорошно постъпване на средствата по Плана в българската икономика и защита на интересите на бизнеса и обществото като цяло.

По отношение на качеството на последната версия 1.2 на ПВУ следва да се отбележи, че същото е значително подобрено спрямо първата и втората версия. Освен на предвидените административни реформи и свързаните с тях проекти, вече е отредено място и на преките мерки по отношение на бизнеса, намерили израз предимно в Програмата за икономическа трансформация, както и в Програмата за обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите и в Схемата за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз. 

Оставаме удовлетворени от обстоятелството, че в него са намерили отражение и част от бележките на ССИ в тази посока, дадени в хода на обсъжданията на предходните две версии, включително относно включването в ПВУ на нашите препоръки за подпомагане на създаването на конкурентоспособен частен сектор за кибер сигурност.

Същевременно обаче отделените средства за пряко стимулиране на възстановяването на икономиката в страната продължават да бъдат недостатъчно

Причините за това се коренят включително в обективната необходимост да бъдат отделени средства за довършване на някои основни реформи и структурни проекти, чието изпълнение вече значително е забавено и това обстоятелство е особено видно от прегледа на планираните реформи и проекти, включени в Стълб Справедлива България, компонент 1 – Бизнес среда. Наличието на устойчива и предвидима бизнес среда е от съществено значение за привличане и насърчаване на инвестициите в българската икономика. Голяма част от тези реформи, макар и необходи, са забавени и буквално „поглъщат“ така необходимия ресурс за подпомагане на икономиката. 

По отношение на политиката на държавата за привличането на инвестициите, ние смятаме, че тя трябва да се разгърне в две основни направления – целенасочено насърчаване на националните инвестиции и привличане на чуждестранни инвестиции с висока добавена стойност в производствения сектор, а не само в сектора на услугите. Чуждестранните инвестиции не следва да бъдат разглеждане като единствена възможност за стимулиране на растежа на националната ни икономика, макар че тяхната роля не следва да се подценява. Необходимо е да бъде постигнат баланс между насърчаване на националните инвестиции и насърчаване на чуждестранните инвестиции основно в производствения сектор и то с висока добавена стойност.

Според нашите експерти ПВУ трябва да бъде насочен преди всичко към реализирането на нови проекти за насърчаване на развитието на МСП, като се включат повече проекти, предлагани от Министерство на икономиката с пряка насоченост към бизнеса и стимулиране на вътрешните инвестиции при съблюдаване на допълняемостта между ПВУ и кохезионната политика.

За постигането на догонващ растеж на националната ни икономика, е необходимо рамката на ПВУ по отношение на пряко стимулиране на възстановяването на бизнеса да се основе на два ключово важни компонента: 1) Насърчаване на растежа и развитието на микро, малките и средни предприятия в страната чрез обучение и увеличаване на възприемчивостта на новите възможности и промяната (при съобразяване на някои национални особености на българските МСП-та) и 2) Насърчаване на развитието на нововъзникващите технологии и предприемачеството в тази област.

През 2019 г. в България над 60 % от активната работна ръка е без поне основни цифрови умения, като странати ни е с най-лошите показатели в Европа. Съгласно данните на НСИ микро и малките предприятия в страта с персонал до 50 души заемат основния дял от предприятията – около 98 % и осигуряват заетост на над 50 % от заетите лица. Голяма част от малките предприятия имат достъп до интернет (средно около 80 % от тях), но не е голям процентът на заетите в тях лица, които използват интернет и компютри в работата си (средно около 30 %). Същевременно под 50 % от малките предприятия имат интернет страница, като под 10 % продават онлайн. Изключително ниски са процентите на малките предприятия, които използват ERP (19 %) и CRM (15 %) системи, както и електронни фактури за автоматизирана обработка (под 9 %). Едва 5 % от малките предприятия използват Big date (при средно ниво за ЕС около 10 %), като подобна е статистиката и по отношение на използването на облачни услуги.

Икономика 4.0 е икономика на знанието и данните. Успешното генериране, събиране, обработване и анализиране на данните от частния и публичния сектор е императив за успешното икономическо развитие на България. Тежката епидемична криза демонстрира, че липсата на точни и навременни данни възпрепятства не само управлението на кризи, но и планиране на ефективни политики, които да неутрализират негативните последващи ефекти. Микро, малките и средните предприятия са основен генератор на данни, чието цифровизиране, агрегиране и анализиране ще доведе до засилване конкурентоспособността на българския бизнес и представлява фундаментален въпрос за устойчивото развитие на икономиката. Също така, генерирането на качествени данни от бизнеса ще подпомогне публичния апарат при създаването и прецизиране на политики. 

Посочените по-горе статистически данни ясно очертават необходимостта от целенасочено подпомагане на МСП в посока на обучение за получаване и за повишаване на цифрови умения от страна на заетите лица. Същевременно обучения следва да бъдат извършвани и на самите предприемачи, които трябва да бъдат запознати и мотивирани да развиват, дигитализират и инвестират в предприятията си. Предвид на това е необходимо да се увеличи ресурсът за обучение по Проект 3 PRO-DI-GI Platform, Компонент 2 Обучения за дигитални умения и компетенции, като се увеличи броят на целевите групи от обучаеми: от 500 000 на 600 000 души преминали обучения и от 100 000 на 120 000 сертифицирани лица. 

 За да бъде конкурентна икономиката ни спрямо останалите европейски страни, е необходимо да се насочат повече ресурси по отношение на насърчаване на развойната дейност в предприятията с фокус върху микро и малките. По отношение на развойната дейност процентът на микро и малките предприятия, които осъществяват такава е пренебрежимо малък. Догонващо развитие на българската икономика може да бъде постигнато не чрез внос на технологии, а чрез насърчаване на собствената развойна дейност. Предвид на състоянието на цифровизация и на нивото на разходите за инвестиции на българските МСП-та, това е възможно единствено чрез създаването и насърчаване на развитието на цифрови иновационни хъбове, които да осигуряват гарантиран достъп на МСП до предоставяните от тях услуги. Ние считаме, че заделеният ресулт от 21 млн. лв. по Програмата за икономическа трансформация, компонент Подкрепа за дигитализация в предприятията, Направление 3 Създаване на дигитални иновационни хъбове, е крайно недостатъчен. Предлагаме този ресурс да бъде увеличен чрез преразпределение на средства от други области на политики.

Ние считаме, че по отношение на сектор Здравеопазване трябва да се използва единен подход и в рамките на предвидените проекти да се включат не само държавните и общинските болници, но и частните такива. Подкрепата трябва да обхване също така и направление Дентална медицина. Според нас е крайно наложително прилаганите политики да се разграничат от наложилото се в обществото разбиране, че частното здравеопазване и денталната помощ в България могат да се финансират на пазарен принцип до степен да осигурят само чрез собствени инвестиции достъп на населението до иновативна здравна грижа.

ССИ продължава да настоява, че ПВУ не предвижда създаването на достатъчно ясен мониторингов механизъм с участието на социалните партньори, който да проследява ефекта от изпълнението финансираните проекти и дейности. Най-важната част на всяко планиране е създаването на възможности за проследяване на изпълнението и ефекта от приложените политики, реформи и мерки. Необходимо е Планът да бъде придружен с Пътна карта за изпълнението на заложените индикатори и да се създаде подходящ мониторингов механизъм за проследяване на напредъка по изпълнението.

Според нас е необходимо в рамките на настоящата версия на ПВУ да се направи преразпределение на средства към трите фонда на Програмата за икономическа трансформация и към Програмата за обучения за цифрови умения и изграждане на национална он-лайн платформа за обучение на възрастни, така че да се гарантира достигане на подкрепата до максимално широк кръг микро, малки и средни предприятия, без да се забавя съществено процедурата на неговото одобрение и договаряне.

Дата на публикуване: 25.05.2021 г.