Изграждаме киберполигон, в който иновативни компании, ученици и студенти могат да тестват своите продукти, своите умения, да ги доразвиват и да подготвим кадри, които да се влеят в пазара на труда. Но това да не бъдат познатите теоретични кадри, а такива, които имат практични умения. Това каза Светлин Илиев, председател на координирания от Съюза за стопанска инициатива Европейски цифров иновационен хъб „Тракия“, който предоставя безвъзмездни услуги за бизнеса и публичния сектор в сферата на киберсигурността и дигитализацията по линия на проекта „Cyber4All STAR“ с подкрепата на програма „Дигитална Европа“ на Европейската комисия и Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация на Министерството на иновациите и растежа в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Иновационният хъб „Тракия“ бе открит официално преди дни в Пловдив, въпреки че реално работи от месец декември.
„За да се стигне до откриването на този иновационен хъб, се работи усилено в продължение на четири години, огромни усилия са хвърлени, много пари са инвестирани – било лични, било от компании, за да може да се осъществи тази инициатива“, добави Светлин Илиев.
„По отношение на европейското финансиране, нашият проект е високо оценен в България – на 28-мо място от 140 в Европа. Ние носим значката, че сме най-добри. Имаме и предизвикателства. Парите, които до момента са инвестирани, са над 3 млн. евро, като се стремим до края на проекта да привлечем поне още толкова от компании и хора, които вярват в тази идея“, добави още той.
“Икономическото чудо, което Япония постига след края на Втората световна война, се базира на стратегия, опираща се на три неща – верига на доставки, критична инфраструктура и цифровизация и иновации. Ние се фокусираме в третото звено на тази стратегия и целите, които имаме са да използваме целия наличен потенциал на държавата и региона, за да постигнем изпреварващо икономическо развитие, защото ние всичко правим с мисъл, за да сме в помощ на бизнеса и да има добавена стойност”, коментира Илиев.
Фокусът ни е не само върху иновациите, но и върху киберсигурността, добави гостът. „Вече сме провели над 30 обучения на представители на общинската администрация Пловдив и на представителите на местния бизнес, които са в сферата на киберсигурността и изкуствения интелект. Варваме, че мисленето за цифровизация не е само технологичен процес и не само технологичен и иновационен продукт, а за да се случи в по-слабо автоматизираните бизнеси, ние трябва да променим мисленето и хората да не се страхуват от цифровизацията, а да я прегърнат“, коментира експертът.
По отношение на иновативните решения Светлин Илиев коментира, че най-иновативното е изграждането на киберполигон, в който иновативни компании, ученици и студенти могат да тестват своите продукти, своите умения, да ги доразвиват и да подготвим кадри, които да се влеят в пазара на труда. Експертът обясни, че целта е кадрите, които излизат да са с практични умения, да се обърне поглед към едни малко забравени времена от дуалното обучение, защото иновацията стъпва на най-добрите практики, които вече са направени, а не на това да се заличи всичко, което е добро.
„Изкуственият интелект в киберзащитата се използва от много години. Той внася изключително много несиугрност в бизнес средата и в общата среда на сигурност, защото позволява и дава възможност на неексперти в сферата, дори на ученици без технически умения, да осъществяват атаки. Точно тук се намесваме ние с нашите обучения, защото за сега атаките, които изкуственият интелект може да извърши, не са на високо ниво и могат да бъдат неутрализирани чрез киберхигиена“, коментира г-н Илиев.
Щетите, които са предизвикани до момента в следствие на кибератаки с помощта на изкуствен интелект, във всяка атака, която се извършва на ежедневна база, а те са милиони, са огромни и трудно могат да се измерят, но са за милиарди, подчерта Светлин Илиев. Той добави, че изкуственият интелект участва във всички атаки, независимо под каква форма и в каква степен. “Това е нещо, по което трябва да се работи в партньорство между държавата и големите компании. Защото тук решенията идват от големите компании – в помощ на по-малките”, коментира специалистът.
Какво трябва да се случи, за да се направи този киберполигон? Колко време ще отнеме това? Кои са чуждестранните партньори, с които се работи, за да се осъществи идеята? Къде е разположен най-близкият до България киберполигон? Къде тренират своите способности експертите във висшия пилотаж в киберсигурността от НАТО? Какво показва естонският модел за изграждане и функциониране на киберполигони? Трябва ли да ни плаши бъдещето на изкуствения интелект и сравнително бавното му регулиране? Ще се работи ли в новия хъб по проблема с ниското ниво на дигитализация на бизнеса в България и как? Кое е било най-голямото предизвикателство в изграждането на иновативния хъб?
Отговорите на тези въпроси гледайте в линка:
