Бизнесът трябва да постигне сигурност и предвидимост за цените на електроенергията.
Икономическата ситуация в България през последните две години изправи бизнеса пред предизвикателството да оцелее в условията на безпрецедентни кризи – икономическа, енергийна и социална. Извънредната обстановка във време на епидемия доведе до фалит между 20 и 50 процента от българските предприемачи в различните икономически сектори. Ковид кризата породи ситуация на пазара, която не беше срещана от много години както в България, така и по света.
„Това беше криза не на търсенето, а на предлагането. Всеки момент на анализ на бизнес ситуацията би следвало да се разглежда и като последствие от тази криза. Това разстройване на веригите за доставки беше само по себе си достатъчно, за да нанесе големи вреди на българския бизнес“, коментира в интервю за „ДИВИДЕНТ“ Светлин Илиев от Съюза за стопанска инициатива.
Ефектите на тази криза имат различни измерения, смята експертът. Войната в Украйна и геополитическият конфликт нанесоха още по-големи щети на бизнеса, най-вече по отношение на енергийния пазар. Това провокира необходимостта от изработването на нов механизъм, който да позволи на бизнеса да работи в условия на по-голяма сигурност и предвидимост по отношение на цените на електроенергията. В момента пазарът функционира на принципа „ден напред“ – изключително нестабилен механизъм по отношение на прогнозируемост на цените.
„Идеята за нов механизъм дойде след среща между Съюза за стопанска инициатива и министър-председателя Кирил Петков. На тази среща бяха обсъдени две неща. Първото беше продължаването на субсидията за бизнеса до месец април. Ние успяхме да договорим повишаване на компенсационния таван от 250 на 300 лева.
Второто и по-стратегическо е промяна в структурата на българския енергиен пазар. Нашето предложение е да се изработят дългосрочни договори с доставчиците така, че предприятията да могат да планират своята дейност“, каза още експертът.
Въпреки негативите от войната в Украйна българските работодатели обявиха готовността си да подадат ръка на украинските бежанци и обявиха, че могат да се осигурят 200 хиляди работни места. Погледната от друг ъгъл, бежанската криза е и възможност – както за украинските граждани, така и за българските работодатели, коментира още Илиев:
„Българската икономика от край време изпитва недостиг на работна ръка. Ние можем да им предложим по-лек преход към трудово усвояване в рамките на нашата страна. Ние вярваме, че те са квалифицирани. Те идват от една икономика, базирана на тежката индустрия. Имаме голяма нужда да влеем такива кадри в икономиката ни“.
Последните две години бяха стрес тест за издръжливостта на българските предприемачи. Много от тях закриха бизнеса си, други се справиха на ръба, но показаха издръжливост в ситуация на икономическа нестабилност. Всичко това се случи паралелно с политическата несигурност на страната. Само в рамките на една година България смени три правителства. За първи път в най-новата ни история едно служебно правителство наследява друго, а президентът, в рамките на един мандат, назначи три служебни кабинета.
