ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-57, внесен на 26.07.2019 г. от Кръстина Таскова и група народни представители от ПГ „Воля“.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Съюзът за стопанска инициатива многократно е заявявал принципната си позиция, че настоящият етап от обществено-икономическото ни развитие предполага да се насърчава колективното договаряне като основно средство за отчитане на множество различни фактори, валидни за отделни сектори или дори само за отделни предприятия, и за постигане въз основа на това на оптимално ниво на удовлетвореност и зачитане на широк кръг от специфични интереси на работниците и служителите и на работодателите. Предвид на това Съюзът за стопанска инициатива счита, че нормативната уредба в Кодекса на труда трябва да се отваря към разширяване на кръга на въпросите, които се решават посредством колективното трудово договаряне на различните нива.
Във връзка с изложеното изразяваме принципната си позиция, че въпросите относно платения отпуск за две или повече живи деца по чл. 168, ал. 1 от КТ следва да продължи да се решава на плоскостта на колективното трудово договаряне.
Отделно от това считаме, че така представеният законопроект не съдържа реална оценка на въздействието му върху разходите на работодателя за труд и оттам върху себестойността на произвежданата продукция и крайните финансови резултати. Считаме, че установяването в КТ на този отпуск като задължителен, би оказало негативен натиск върху малкия и средния бизнес, при който разходите за труд съставляват същественото перо, оказващо пряко въздействие върху себестойността на произвежданата продукция/ предоставяната услуга.
От начина на формулиране на законопроекта не става ясно дали отпускът по сегашната ал. 1 (която става ал. 2) ще се добавя към отпуска по предложената нова ал. 1, като при това положение:
– ако досега една работничка с 2 живи деца до 18-годишна възраст получава 2 дни отпуск (ако това е договорено в КТД), то съгласно предложената промяна тя може да получи 4 дни отпуск – 2 дни по новата ал. 1 и 2 дни по старата ал. 1, която се предлага да стане ал. 2;
– ако досега една работничка с 3 живи деца до 18-годишна възраст получава 4 дни отпуск (ако това е договорено в КТД), то съгласно предложената промяна тя може да получи 7 дни отпуск – 3 дни по ал. 1 и 4 дни по старата ал. 1, която се предлага да стане ал. 2;
– ако досега една работничка с 4 живи деца до 18-годишна възраст получава 4 дни отпуск (ако това е договорено в КТД), то съгласно предложената промяна тя може да получи 8 дни отпуск – 4 дни по ал. 1 и 4 дни по старата ал. 1, която се предлага да стане ал. 2;
– ако досега една работничка с 5 живи деца до 18-годишна възраст получава 4 дни отпуск (ако това е договорено в КТД), то съгласно предложената промяна тя може да получи 9 дни отпуск – 5 дни по ал. 1 и 4 дни по старата ал. 1, която се предлага да стане ал. 2, и т.н.
Видно е, че ефектът от подобна промяна е съществено мултиплициран.
Не на последно място, следва да се отдели внимание на обстоятелството, че представеният проект въвежда нов подход чрез формулата „1 дете = 1 ден платен отпуск”, като не предвижда никакво ограничение. При сега действащия модел такова ограничение има – до 4 дни платен отпуск, независимо от общия брой на живите деца до 18-годишина възраст (ако те са три и повече).
Представеният проект страда и от някои правно-технически несъвършенства. Така например, в законопроекта не се предвижда промяна на наименованието на разпоредбата, която понастоящем е „Платен отпуск за две или повече живи деца”, макар в предложената нова ал. 1 на чл. 168 КТ да се предвижда отпуск вече не само при наличието на две или повече живи деца до 18-годишна възраст, а за всяко дете. Също така в предложената нова ал. 1 е посочено, че отпускът се ползва „включително и за календарната година, в която детето навършва 18-годишна възраст”, макар в същия член да се съдържа такъв текст в действащата ал. 2, която се предлага да стане ал. 3 – „Работничката и служителката има право да ползва отпуска по предходната алинея включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна възраст.”. В този случай правната техника изисква да се извърши промяна в действащата ал. 2 (която се предлага да стане ал. 3), като тя обхване и отпуска и по новата ал. 1 и по старата ал. 1 (която се предлага да стане ал. 2).
Предвид на всичко изложено Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-57, внесен на 26.07.2019 г. от Кръстина Таскова и група народни представители от ПГ „Воля“.
