УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
След като се запознахме с представените предложения от страна на Министерството на труда и социалната политика за изменение и допълнение в Кодекса на труда за уреждане на някои аспекти на трудовото правоотношение по време на обявено извънредно положение, изразяваме следното:
1. Подкрепяме предложените изменения относно възможността при обявено извънредно положение работодателят да възлага на работника или служителя с едностранна своя заповед, без да се изисква съгласието на последния, временното извършване на надомна работа или работа от разстояние.
Според нас нормата следва да се допълни с израза „за период не по-дълъг от времето на обявеното извънредно положение.”
Също така считаме за необходимо да се разпише изрично възможността на работодателя да променя издадената заповед едностранно, включително да отмени възлагането по-рано от крайния срок, който е установен в първоначалната заповед.
2. Като положително следва да се приеме и създаването на възможност работодателят да установи при обявено извънредно положение непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.
3. Подкрепяме и възможността работодателят да разполага с правната възможност по собствена инициатива да преустанови работа на предприятието, на част от предприятието или на определени работници и служители. По отношение на правното положение на работниците и служителите, считаме за правилен подходът работодателят да предостави едностранно ползването на платен годишен отпуск.
Считаме обаче, че при извънредно положение би било по-правилно да се даде възможност на работодателя да избира дали да предостави едностранно ползването на платен годишен или на неплатен отпуск.
В предложените промени е предвидено, че работодателят може едностранно да предостави ползването на неплатен отпуск, само ако работниците или служителите нямат (вече са използвали) платения си годишен отпуск. Според нас, макар това разрешение на пръв поглед да изглежда като установено изцяло в полза на работниците и служителите, не е особено удачно.
Ако работодателят не разполага с възможността и с необходимите ликвидни средства да разреши ползване на платен годишен отпуск на работниците и служителите в цялото предприятие, в част от него или на определени работници и служители, то той при предложеното законодателно решение, може да се види принуден да подходи към освобождаване на персонала. Подобен сценарий не е в интерес нито на работниците и служителите, които ще загубят работата си, нито на осигурителната система, която ще бъде претоварена, а като последица ще се повиши и общото ниво на безработица.
Всеки работодател има интерес работниците и служителите му да използват своевременно платените си годишни отпуски, а не да се натрупват обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, но е напълно възможно и той да не разполага с ликвидни средства в условията на обявено извънредно положение, което нарушава производствения и бизнес цикъла на неговото предприятие, за да обезпечи заплащането на дължимите възнаграждения.
Следва да се отчете, че е възможно и самите работници и служители да предпочетат да ползват неплатен отпуск по време на извънредното положение, а да запазят платения си годишен отпуск за ползване на по-късен етап с оглед на техните семейни ангажименти и планове.
Ако разреши ползване на неплатен отпуск вместо на платен годишен в условията на извънредно положение и ниска ликвидност на предприятието, работодателят ще има възможност да запази работниците и служителите си, да съхрани предприятието от фалит, но освен това той ще има възможност на по-късен етап след отмяната на извънредното положение да разреши ползването на платените годишни отпуски от работниците и служителите, така че да не се нарушава производствения му процес и да се постигне целта на платения годишен отпуск, а именно почивка и възстановяване на работоспособността на работника или служителя.
Според нас е необходимо императивно да се уредят коментираните вече последици от преустановяване на работа на предприятието, на част от него или на определени работници и служители в него – предоставянето на платен годишен или на неплатен отпуск, а не диспозитивно (предложението съдържа израза „работодателя има право да предостави”). При предложената формулировка работодателят ще има едно субективно право, но дали ще го упражни зависи от самия него. Според нас един работодател няма друг избор при временно преустановяване на работата на предприятието, освен да разреши платен или неплатен годишен отпуск. Другият му вариант при извънредно положение е да закрие предприятието или част от него, което е друга хипотеза в КТ със съвсем различни правни последици – прекратяване на трудовите правоотношения на персонала поради закриване на предприятието или на част от него.
4. Във връзка с уредените правни последици при преустановяване на работата на предприятието, на част от него или на определени работници и служители в предприятието, по решение на самия работодател, а именно да разреши едностранно ползването на платен годишен отпуск, а ако той вече е използван – на неплатен отпуск, намираме, че регламентираното в новосъздадения чл. 267а от КТ право на брутното трудово възнаграждение, следва да отпадне.
Ако работодателят при упражнено от него право самостоятелно, без намесата на държавните органи, преустанови работата на предприятието за определен период от време при обявено извънредно положение, той ще има две възможности – едностранно да предостави ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск.
Ако предостави ползването на платен годишен отпуск, то възнаграждението на работника или служителя се определя съгласно правилата на чл. 177 от КТ.
Ако работодателят е предоставил ползването на неплатен отпуск, тогава той няма да дължи изплащане на трудово възнаграждение.
5. По отношение на предложението за времето на преустановяване на работа на предприятието или на част от него със заповед на държавен орган поради обявено извънредно положение, работодателят да изплаща на работника или служителя обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, бихме подкрепили това предложение само, ако мярката е включена в пакет с мерки за възстановяване на платените от работодателя обезщетения от фондовете на общественото осигуряване или от държавата под формата на държавна помощ.
6. По отношение на регламентираното право на работниците и служители да ползват платен годишен отпуск или на неплатен отпуск по тяхно искане и без право на работодателя да отказва разрешаването му по време на извънредно положение, считаме за удачно да се предвиди и една по-обща хипотеза за други случаи, определени от държавен орган.
