Принципната позиция на Съюза за стопанска инициатива е за намиране на баланс от една страна между самите източници на финансиране (ПВУ, оперативните програми, инициативата „Три морета“, националния бюджет) и от друга страна спрямо целите, които си поставяме в дългосрочен план. Безспорно българската икономика трябва „да се качи“ на добавената стойност, но поставяйки си тази цел, трябва да държим сметка и за микро и малките предприятия, опериращи в т.нар. „традиционни“ бизнеси с невисока добавена стойност, защото подкрепата не трябва да води до задълбочаване на различията между предприятията в различните сегменти.
Поддържаме изразеното вече становище, че отделените в ПВУ средства за пряко стимулиране на възстановяването на икономиката в страната продължават да бъдат недостатъчно.
Нашите експерти считат, че трябва да се направи преразпределение на средства към Програмата за икономическа трансформация и към Програмата за обучения за цифрови умения и изграждане на национална онлайн платформа за обучение на възрастни, така че да се гарантира достигане на подкрепата до максимално широк кръг микро, малки и средни предприятия, без да се забавя съществено процедурата на неговото одобрение и договаряне.
Същевременно е възможно да се направят някои съществени преработки по Програмата за икономическа трансформация.
– По отношение на въпроса за съотношението на грантовите схеми и финансовите инструменти (дългови и дялови), ние считаме, че подходът трябва да бъде диференциран. В българската икономика има огромни разлики между микро и малките предприятия от една страна и средните и големите предприятия от друга страна, както и между предприятията от различните икономически дейности. При микро и малките предприятия успешното използване на финансовите инструменти е възможно само при бизнеси в бързоразвиващите се сектори, например IT сектора. По отношение на по-традиционните икономически дейности, с невисока добавена стойност използването на грантова подкрепа е особено належащо. В противен случай тези предприятия няма да имат възможност да поставят началото на своята трансформация и модернизация.
– Ниското ниво на вътрешните частни инвестиции продължава да бъде проблем особено в сегмента микро и малки предприятия, наблюдава се спад и на чуждестранните преки инвестиции. За да може икономиката ни да върви по пътя на НИРД и иновации, преди всичко производственият сектор трябва да бъде обновен и модернизиран с оборудване. Ето защо според нас трябва да се засили целенасоченото въздействие по Фонд „Технологична модернизация“.
В направление 1 „Модернизация от следващо поколение“ достъп ще имат само високотехнологичните производства и високотехнологичните услуги с интензивно използване на знания. По това направление предвид на състоянието на високотехнологичните сектори може да се даде превес на финансовите инструменти.
В направление 2 „Нови технологии и оборудване“ трябва да се разшири обхвата на потенциалните бенефициенти, като според различните прилагани схеми да се използва различно съотношение на грантове и финансови инструменти.
По Фонд „Технологична модернизация“ предлагаме да се запазят 30 или 40 % от ресурса за микро и малки предприятия.
– По Фонд 2 „Зелен преход“ предлагаме в Направление 1 „Декарбонизация“ да се допълнят и съоръженията за смесено използване на горива – традиционно и водород, което също води до намаляване на въглеродния отпечатък. Средствата по Направление 1 следва да се увеличат, а допустимите проекти и дейности да се диверсифицират.
– По Фонд 3 „Подкрепа за дигитализация в предприятията“, Направление 1 „Подкрепа за дигитализация и киберсигурност“ подкрепяме предлагана ваучерна схема за МСП, като считаме, че това е един от механизмите за бързо предоставяне на средства и същевременно осигурява по-голяма достъпност за микро и малките предприятия.
– По Фонд 3 „Подкрепа за дигитализация в предприятията“, Направление 2 „Създаване на цифрови иновационни хъбове“ заделеният ресурс от 21 млн. лв. е крайно недостатъчен и предлагаме той да бъде удвоен (42 млн. лв). Тази корекция ще позволи създаването на поне 1, а в някой регион и 2 Цифрови иновационни хъбове. Предвид тяхната цел, подпомагане цифровизацията на МСП и публичния сектор и отчитайки различните икономически дейности, които могат да съществуват в един регион, ние смятаме че ЦИХ имат потенциал да се превърнат в катализатори на добавена стойност в различните региони. Нуждата от специфична технологична и икономическа специализация на ЦИХ може да доведе необхванати сектори.
– Следва да се осигури по-голяма достъпност за микро и малките предприятия по цялата Програма за икономическа трансформация.
Разширяването на достъпността на микро и малките предприятия може да става чрез запазване на процент от предвидения ресурс за микро и малки предприятия.
Освен това според нас трябва да се изработят нови модели на кандидатстване, при които се прилагат опростени процедури в рамките на допустимото съгласно европейската рамка. Това ще позволи на микро и малките предприятия да се справят самостоятелно с кандидатстването по схемите, без да се налага да използват скъпоструващи консултантски услуги.
– За успеха на Програмата за икономическа трансформация и за осигуряване на достъпност за МСП от важно значение е популяризирането й „на терен“. В този смисъл следва да се активират ресурсите на Областните администрации, местните власти и съвместно със социалните партньори да се съдейства за разпространяване на необходимата информация.
– Ресурсът за иновации да бъде отделен в нов четвърти фонд в рамките на Програмата за икономическа трансформация.
– Извън Програмата за икономическа трансформация, е необходимо да се насочи ресурс и към Проект 3 PRO-DI-GI Platform, Компонент 2 Обучения за дигитални умения и компетенции, като се увеличи броят на целевите групи от обучаеми: от 500 000 на 600 000 души преминали обучения и от 100 000 на 120 000 сертифицирани лица.
