Уважаеми дами и господа,
Представяме Ви пролетна икономическа прогноза за 2022 година на България, която е извадка от доклад на Европейската комисия.
Очаква се през 2022 г. натискът на цените и свързаният с него процес на регулиране да се отразят негативно върху потреблението на домакинствата. Повишената несигурност вероятно ще повлияе отрицателно на частните инвестиции. С постепенното забавяне на инфлацията през 2023 г. се предвижда растежът на БВП да се ускори от 2,1% през 2022 г. до 3,1% през 2023 г. Предвижда се балансът на държавата да се възстанови бавно до 3,7% от БВП през 2022 г. След постепенното отпадане на повечето, свързани с пандемията мерки се очаква те да бъдат частично компенсирани от мерки, въведени в отговор на високите цени на енергията, помощ за хората, бягащи от войната в Украйна и осъвременяване на пенсиите.
По-нисък растеж на фона на силен ценови натиск
През 2021 г. икономиката се съживи и възстанови от кризата с COVID-19 благодарение на стабилния растеж на частното потребление и стабилното възстановяване на износа на стоки. Инвестициите намаляха заради високата несигурност. С глобалното покачване на цените на енергията вътрешната инфлация започна да се ускорява през втората половина на 2021 г.
Прогнозира се забавяне на ръста на БВП до 2,1% през 2022 г., поради по-бавното нарастване на вътрешното и външното търсене, а да се увеличи с 3,1% през 2023 г. Очаква фирмите да отговорят на шока от увеличението на разходите чрез ограничаване на номиналния растеж на заплатите, отлагане на решения за наемане на нови работници и инвестиции, заради високата енергоемкост на икономиката и оставащите все още високи цени на енергията и суровините. Като цяло, прогнозата е, че реакциите на фирмите да доведат до по-ниска инвестиционна активност. Очаква се по-малките частни инвестиции да бъдат напълно компенсирани от публични инвестиции, подкрепени от фондовете за възстановяване и устойчивост.
През 2022 г. ръстът на частното потребление ще се забави значително до 2,8%, а през 2023 г. ще се увеличи леко до 3%. Намаляването на разходите на потребителите през 2022 г. е свързано с очакваните големи увеличения на цените, които ще намалят реалния разполагаем доход.
Агресията на Русия срещу Украйна и санкциите срещу руската икономика поставят допълнителни предизвикателства пред производствения сектор заради търговските канали. Прякото намаляване на износа на български стоки към Русия и Украйна е относително малко – 1,3% за всяка от страните през 2021 г. Въпреки това, общият отрицателен ефект на войната върху външното търсене се изразява в ограничаването на интензитета на износа. Очаква се прекратяването на доставките на природен газ от Газпром в края на април да бъде компенсирано чрез алтернативни източници, което ще доведе до еднократно увеличение на цените на газа. През 2023 г. се очаква растежът на БВП да се ускори посредством подкрепа чрез увеличаване на публичните инвестиции, финансирани от Фонда за възстановяване и устойчивост и подобрената перспектива от външно търсене.
Търсенето на работна ръка ще е в застой
Нивото на безработица ще се стабилизира на малко под 5%, заради ограниченото наемане на работници. Ситуацията на пазара на труда подобрява позицията на работодателите в процеса на договаряне и възможността за по-нисък ръст на заплатите. Не се очаква хората, бягащи от войната в Украйна да се интегрират незабавно на пазара на труда, особено в контекста на ограниченото наемане. Очаква се обаче, те да увеличат търсенето на стоки, услуги и настаняване.
Висока инфлация в резултат на натиска на цените на енергията и суровините
Очаква се инфлацията на потребителските цени да достигне 11,9% през 2022 г., а през 2023 г., да спадне до 5%. Прогнозата показва, че през 2022 г. всички компоненти на Хармонизираните индекси на потребителските цени (ХИПЦ) ще отбележат голямо увеличение. Очаква се инфлацията на цените на енергията да достигне своя връх до средата на 2022 г., след което постепенно да намалява и ръстът да стане отрицателен през 2023 г., следвайки със закъснение очаквания плавен спад на международните цени на петрола и газа. Високата годишна инфлация на храните през 2022 г. се дължи на голямото увеличение през първите три месеца на годината и очакваната динамика на международните цени на хранителните стоки и енергията. Инфлацията в сектора на услугите е предизвикана от трусовете, свързани с повишаването на разходите в транспортните и кетъринг услугите. Цените на неенергийните промишлени стоки бележат растеж заради увеличението на разходите и по-високите цени на вносните стоки.
Балансът на държавния бюджет ще се възстановява бавно
В сравнение с 2021 г., когато бюджетният дефицит на консолидирания държавен бюджет е 4,1% от БВП, през 2022 г. той ще се подобри леко, достигайки 3,7% от БВП. Докато разходите за повечето мерки за подкрепа при пандемията постепенно намаляват от 4,3% от БВП през 2021 г. до 1,8% от БВП през 2022 г., новите мерки в отговор на високите цени на енергията и военната агресия на Русия срещу Украйна препятстват по-стабилното възстановяване на баланса. Освен нарастващите фискални разходи, свързани с хората, бягащи от Украйна и мерките, предприети в отговор на високите цени на енергията, разширяването на схемите за подкрепа на бизнеса и промените в пенсионната система продължават да тежат на публичните финанси. Дефицитът обаче е на път да спадне до 2,4% през 2023 г., благодарение на положителното въздействие на инвестициите на Фонда за възстановяване и устойчивост върху икономиката и постепенното премахване на мерките, свързани с COVID-19.
През 2022 г. се очаква съотношението на държавния дълг на България към БВП да нарасне незначително до 25,3% и допълнително да се увеличи до 25,6% през 2023 г. заради постоянните дефицити. Въпреки това, и през двете години се очаква ефектът на „снежната топка“ върху брутния държавен дълг като процент от БВП да бъде отрицателен, като по този начин донякъде се смекчи въздействието на дефицитите.
