Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Васка Бакларова, председател на УС на Съюза за стопанска инициатива, пред „Труд“: Необходима е предвидимост в действията на правителството

Трябва да се анализират нови възможности за възстановяване на бизнеса

Пред бизнеса стоят много проблеми, свързани с цената на тока, инфлацията и зеления преход. С въпроси как оценява политиката на правителството и какво още може да бъде направено, за да се подобрят условията за бизнес в страната и доходите на хората, се обърнахме към Васка Бакларова, председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива.

– Г-жо Бакларова, не отдавна бяхте избрана за председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива. Какви са основните задачи, които си поставяте като председател на Съюза?
– За мен позицията, на която бях избрана е голяма отговорност и благодаря на Съюза за стопанска инициатива за оказаното доверие. Основните теми, които обсъдихме на първото общо събрание, проведено с новоизбрания Управителен съвет, бяха европейския облик, който искаме да създадем на Съюза, зеления преход, който е изключително сложна тематика, на която не се обръща нужното внимание, и подготовката на обществото ни за дигиталната трансформация, без която би било трудно да бъдат постигнати европейските нива на работни процеси и сигурност.

– Един от основните проблеми пред бизнеса през последните месеци са високите цени на тока. Смятате ли, че компенсациите заради скъпия ток трябва да бъдат по-високи? Ако бизнесът имаше яснота още през октомври-ноември миналата година какви компенсации ще получи и те бяха в по-голям размер, инфлацията в страната по-малка ли щеше да бъде?
– Едно от най-важните очаквания от страна на бизнеса към правителството е предвидимостта и сигурността. Ние си даваме сметка, че правителството е „младо“, но нашите членове – работодателите, са особено чувствителни при подобни сътресения, които създават сериозни проблеми пред тях. В същото време смятам, че като организация, разполагаща с много сериозен експертен потенциал и капацитет, ние можем да се включим активно в изработването на цялостна стратегия за енергийния сектор и да потърсим ресурси и възможности, които могат да бъдат използвани в подкрепа на бизнеса. Темата за високите цени на тока е генерална за България, Европа, Америка и Азия, следователно трябва да се взимат решения, които да бъдат с дългосрочна визия. Цената на тока е критична не само в България, следователно нашите бизнес партньори в чужбина имат разбиране за увеличението на производствените цени. За жалост обаче, не само цената на тока е в основата на поскъпването на продукцията за националния и международния пазар. Тук е редно също да се анализира инфлацията, натрупаната свръхликвидност и качеството на предлаганите стоки.

– Един от основните проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи кадри. Как решавате този проблем в ръководените от вас предприятия?
– Това е един от много сериозните проблеми пред бизнеса и аз се занимавам с търсенето на решение от няколко години. Темата ме провокира да създам Академия за корпоративно развитие, която да среща младите хора и работодателите. Взимаме кадри с малко опит, които обучаваме, работим тясно с училищата и висшите учебни заведения, но една птичка пролет не прави. Имаме нужда от сериозна реформа във връзката между образованието и бизнес потребностите. Общоизвестен е феноменът, че фирмите нямат достатъчно персонал, а от друга страна младите хора твърдят, че трудно могат да си намерят работа и за това заминават за чужбина. Анализирайки пропуските на пазара на труда стартирах платформа, която да среща нуждите на студентите и бизнеса. Тази моя кауза и визия за решение на демографската криза спечели Съюза да подкрепят моята кандидатура за председател. Дуалните форми на обучение е редно да се изградят на много по-високо и стабилно ниво. Трябва да се търси контакт с учениците още в прогимназиалните класове, а не да се мисли какво могат да работят, след като са се сдобили с дипломи за бакалавърски степени, които не са приложими в бизнеса.

– Само заплатата ли е важна за младите българи за решението им къде да работят. Какво друго ги мотивира?
– Отдавна обществото ни е насочено към социалните теми, и да, възнаграждението е важно, но не е достатъчно условие, за да привлече и задържи качествени кадри. Чувството на принадлежност, възможностите за развитие, фирмените обучения и добрите практики за сплотяване на колектива, както и тясната връзка с ръководните кадри и ясната визия за развитие в дългосрочен план са практиките, които показват добри резултати.

– Минималната заплата от 1 април нараства от 650 лв. на 710 лв. Смятате ли, че това е удачно?
– В тази трудна икономическа ситуация, в която се намира България, увеличението на минималната работна заплата е един финансов инструмент за балансиране на икономическото състояние на държавата. Това реално е положителна стъпка, ако вървим в посока изравняване минималното възнаграждение с други европейски държави. Ние обаче бихме искали да се отвори по-голям дебат сред работодателските организации за това какъв инструмент е минималната работна заплата за производствените предприятия и може ли да се търсят алтернативи.

– Как повишаването на минималния и максималния осигурителен доход се отразяват на разходите на фирмите? Смятате ли, че минималният и максималният осигурителен доход трябва да нарастват всяка година с вдигането на средната заплата?
– Минималния и максималния осигурителен доход засягат една определена група работници. От една страна производствата и малките семейни фирми, а от друга страна модерните професии, като ИТ специалистите. Нека помислим мащабно как да подпомогнем икономически развитието на държавата в дългосрочен план без да анализираме към момента тези финансови инструменти. Аз уважавам всеки бизнес, но мисля, че за България е твърде жалко да не използваме производствените ни капацитети подобаващо. Нека България не бъде разглеждана от Европа като ИТ център или ишлемарска промишленост. Реално осигурителният доход е един инструмент, който повишава качеството на живот на дадено общество, но трябва да се намерят и други политики за стабилизиране на икономическите процеси.

– Освен липсата на кадри, кои са другите най-големи проблеми за бизнеса в България? Какво трябва да направи правителството, за да се промени ситуацията?
– Ако анализираме какво е важното за българския бизнес и въобще за икономическия растеж на страната, за привличането на стабилни международни инвестиции, то това на първо място са прозрачността и предвидимостта в действията на правителството и сигурността на правната ни система. Необходима е реформа в управлението на сектора – публичните търгове, Закона за обществените поръчки и т. н. Очакваме от правителството да реши тези проблеми, проявявайки достатъчно голяма активност, за да може работодателските структури да усетят промяната на бизнес средата и възможностите.

– Към Съюза за стопански инициатива бяха формирани два консултативни съвета за подпомагане работата на бизнеса – Съвет по дигитална трансформация и киберсигурност и Съвет по индустриални политики. Кой ръководи Съвета по индустриални политики и каква е дейността му?
– Съветът за индустриални политики е помощен оперативен орган към Съюза за стопанска инициатива, създаден с цел да генерира, обсъжда и предлага на членовете на ССИ, правителството, синдикатите и други заинтересовани страни политики в подкрепа на трансформацията и развитието на българската индустрия. За първи председател на новосъздадения орган към ССИ бе избран индустриалецът Пламен Бобоков – председател на Съвета на директорите на „Приста Ойл холдинг“ ЕАД и член на УС на ССИ. Аз като председател на ССИ отговарям за индустриалната политика в организацията като цяло. Нестабилната икономическа ситуация в глобален аспект, след две години на световна пандемия и военният конфликт в Украйна, наруши веригите за доставки на големите компании и започна т. нар. процес релокация на пазара. Средните и големи компании в страната имат нужда от надеждност и предвидимост във веригата за доставяне и от друга страна сигурност в реализацията на продукцията. Това доведе и до голяма динамика в икономическите и производствените процеси. В отговор на тази динамика беше създаден Съвета по индустриални политики. За да удовлетворим желанието за по-бързи и навременни действия и да комуникираме по-тясно и целенасочено със средните и големи фирми в работодателската ни организация. Затова за ССИ е приоритетен въпросът за изграждане на нови, както и утвърждаването на вече съществуващи стратегически партньорства с работодателски организации в чужбина в тясно взаимодействие с държавата. В този модел на работа ние сме активни в партньорствата – съдействие както за браншовите организации, така за големите производствени компании. За бизнесите това означава повече възможности. Именно тази активност и изпреварващата стратегия привлякоха към Съюза редица големи производствени компании и заедно градим новите вериги за доставка на суровини, производство и реализация на готовата продукция.

– Какви са основните дейности на Съвета по дигитална трансформация и киберсигурност и кой го ръководи?
– Дигитализацията е приоритет както на ЕС, така и на държавата и бизнеса. Голяма част от ежедневната ни дейност се прехвърля във виртуалния свят. Това налага преглед на основните дейности, процеси, процедури, нормативна уредба, законодателство и всичко останало, което на практика координира нашия живот. Затова сформирахме този Съвет по дигитална трансформация преди два месеца. Ръководи го Атанас Темелков, един от доказаните професионалисти и експерти в сектора. Под дигитална трансформация ССИ разбира съвкупност от дейности и процеси (политики, стратегии, правила) по въвеждане на информационни и телекомуникационни технологии във всичко области на социално-икономическия живот, събиращи, съхраняващи, обработващи, предоставящи в отворен формат данни, информация и знания, с цел повишаване ефективността на управлението, подобряване на бизнес средата, както и условията за труд и живот. Визията ни за развитието на работата на Съвета е да фасилитираме цифровия преход на българския бизнес и общество, чрез налагане на нови етични правила, да въздействаме върху политиките в сектора. Ние идентифицирахме като основен инструмент и носител на тази промяна политиките, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Очакваме да видим окончателните мерки, заложени в него. Считаме че цифровите умения са от ключово значение за дигиталната трансформация, като ни е необходима нова култура на взаимодействие между българските граждани, бизнеса и администрацията.

– Темата за киберсигурността става все по-актуална. Какво могат да направят малките фирми, за да се защитят от кибератаки?
– За да имаме ясни резултати в дигиталната трансформация усилията в киберсигурността трябва да са императивни. Ясно е, че силите на малките и средни предприятия, които представляваме, са недостатъчни в тази сфера. За това препоръчваме на нашите членове първо консултации и след това незабавно обучение на всеки, който има досег до смарт устройство. Малките компании не разполагат с ИТ отдели както големите корпорации. Ние съдействане на нашите членове, като предлагаме обучение по темата. От критична важност е да спазват принципите на висока кибер хигиена. Не на последно място е добре да се свържат с професионална компания за подсигуряване на тяхната мрежова и информационна сигурност. В тази насока ние също можем да предоставим пълен пакет от услуги на нашите членове. Генерален и изключително важен съвет е при евентуално съмнение за интервенция и нерегламентиран достъп да се информират специализираните органи.

– В България идват много бежанци от Украйна. Фирмите, които членуват в Съюза за стопански инициатива, готови ли са да ги наемат на работа?
– ССИ беше първата работодателска организация, която започна активности, свързани с реализацията на пазара на труда на българските граждани и бежанци от Украйна. Още в началото на военните действия между Русия и Украйна ССИ заяви своята готовност като национално представителна работодателска организация да подкрепи усилията на държавните институции за оказване на помощ за всички българи и бежанци от Украйна, които искат да се евакуират в Република България. Ние обявихме своята готовност да окажем съдействие за тяхната трудова реализация и за по-нататъшното им осигуряване на територията на страната ни и наши представители участваха в редица срещи с представителите на изпълнителната власт за координация на действията с държавата. ССИ стартира инициатива за насочване на пристигащи на територията на страната българи от Украйна към наши членове – предприятия и браншови организации, за осигуряване на работа. За целта експерти на ССИ съдействаха за трансформацията на онлайн платформа, в която могат да се регистрират всички фирми, желаещи да предоставят работни места на хора от Украйна и същевременно български и украински граждани могат да създадат свой професионален профил, за да се осъществи бърза и навременна връзка между работодателите и потенциалните служители.

Нашият гост
Васка Бакларова е новият председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива. Тя идва от реалния бизнес сектор като основател и генерален мениджър на Виомода България – иновативна немско-австрийска инвестиция за производство на високотехнологични спортни облекла. Васка Бакларова е основател на Агенция за корпоративно развитие, която помага на младите хора да намерят успешната си реализация на пазара на труда чрез пряк контакт с работодателите.