Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages

Васка Бакларова, председател на УС на Съюза за стопанска инициатива, пред „Труд“: Необходима е предвидимост в действията на правителството

Трябва да се анализират нови възможности за възстановяване на бизнеса

Пред бизнеса стоят много проблеми, свързани с цената на тока, инфлацията и зеления преход. С въпроси как оценява политиката на правителството и какво още може да бъде направено, за да се подобрят условията за бизнес в страната и доходите на хората, се обърнахме към Васка Бакларова, председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива.

– Г-жо Бакларова, не отдавна бяхте избрана за председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива. Какви са основните задачи, които си поставяте като председател на Съюза?
– За мен позицията, на която бях избрана е голяма отговорност и благодаря на Съюза за стопанска инициатива за оказаното доверие. Основните теми, които обсъдихме на първото общо събрание, проведено с новоизбрания Управителен съвет, бяха европейския облик, който искаме да създадем на Съюза, зеления преход, който е изключително сложна тематика, на която не се обръща нужното внимание, и подготовката на обществото ни за дигиталната трансформация, без която би било трудно да бъдат постигнати европейските нива на работни процеси и сигурност.

– Един от основните проблеми пред бизнеса през последните месеци са високите цени на тока. Смятате ли, че компенсациите заради скъпия ток трябва да бъдат по-високи? Ако бизнесът имаше яснота още през октомври-ноември миналата година какви компенсации ще получи и те бяха в по-голям размер, инфлацията в страната по-малка ли щеше да бъде?
– Едно от най-важните очаквания от страна на бизнеса към правителството е предвидимостта и сигурността. Ние си даваме сметка, че правителството е „младо“, но нашите членове – работодателите, са особено чувствителни при подобни сътресения, които създават сериозни проблеми пред тях. В същото време смятам, че като организация, разполагаща с много сериозен експертен потенциал и капацитет, ние можем да се включим активно в изработването на цялостна стратегия за енергийния сектор и да потърсим ресурси и възможности, които могат да бъдат използвани в подкрепа на бизнеса. Темата за високите цени на тока е генерална за България, Европа, Америка и Азия, следователно трябва да се взимат решения, които да бъдат с дългосрочна визия. Цената на тока е критична не само в България, следователно нашите бизнес партньори в чужбина имат разбиране за увеличението на производствените цени. За жалост обаче, не само цената на тока е в основата на поскъпването на продукцията за националния и международния пазар. Тук е редно също да се анализира инфлацията, натрупаната свръхликвидност и качеството на предлаганите стоки.

– Един от основните проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи кадри. Как решавате този проблем в ръководените от вас предприятия?
– Това е един от много сериозните проблеми пред бизнеса и аз се занимавам с търсенето на решение от няколко години. Темата ме провокира да създам Академия за корпоративно развитие, която да среща младите хора и работодателите. Взимаме кадри с малко опит, които обучаваме, работим тясно с училищата и висшите учебни заведения, но една птичка пролет не прави. Имаме нужда от сериозна реформа във връзката между образованието и бизнес потребностите. Общоизвестен е феноменът, че фирмите нямат достатъчно персонал, а от друга страна младите хора твърдят, че трудно могат да си намерят работа и за това заминават за чужбина. Анализирайки пропуските на пазара на труда стартирах платформа, която да среща нуждите на студентите и бизнеса. Тази моя кауза и визия за решение на демографската криза спечели Съюза да подкрепят моята кандидатура за председател. Дуалните форми на обучение е редно да се изградят на много по-високо и стабилно ниво. Трябва да се търси контакт с учениците още в прогимназиалните класове, а не да се мисли какво могат да работят, след като са се сдобили с дипломи за бакалавърски степени, които не са приложими в бизнеса.

– Само заплатата ли е важна за младите българи за решението им къде да работят. Какво друго ги мотивира?
– Отдавна обществото ни е насочено към социалните теми, и да, възнаграждението е важно, но не е достатъчно условие, за да привлече и задържи качествени кадри. Чувството на принадлежност, възможностите за развитие, фирмените обучения и добрите практики за сплотяване на колектива, както и тясната връзка с ръководните кадри и ясната визия за развитие в дългосрочен план са практиките, които показват добри резултати.

– Минималната заплата от 1 април нараства от 650 лв. на 710 лв. Смятате ли, че това е удачно?
– В тази трудна икономическа ситуация, в която се намира България, увеличението на минималната работна заплата е един финансов инструмент за балансиране на икономическото състояние на държавата. Това реално е положителна стъпка, ако вървим в посока изравняване минималното възнаграждение с други европейски държави. Ние обаче бихме искали да се отвори по-голям дебат сред работодателските организации за това какъв инструмент е минималната работна заплата за производствените предприятия и може ли да се търсят алтернативи.

– Как повишаването на минималния и максималния осигурителен доход се отразяват на разходите на фирмите? Смятате ли, че минималният и максималният осигурителен доход трябва да нарастват всяка година с вдигането на средната заплата?
– Минималния и максималния осигурителен доход засягат една определена група работници. От една страна производствата и малките семейни фирми, а от друга страна модерните професии, като ИТ специалистите. Нека помислим мащабно как да подпомогнем икономически развитието на държавата в дългосрочен план без да анализираме към момента тези финансови инструменти. Аз уважавам всеки бизнес, но мисля, че за България е твърде жалко да не използваме производствените ни капацитети подобаващо. Нека България не бъде разглеждана от Европа като ИТ център или ишлемарска промишленост. Реално осигурителният доход е един инструмент, който повишава качеството на живот на дадено общество, но трябва да се намерят и други политики за стабилизиране на икономическите процеси.

– Освен липсата на кадри, кои са другите най-големи проблеми за бизнеса в България? Какво трябва да направи правителството, за да се промени ситуацията?
– Ако анализираме какво е важното за българския бизнес и въобще за икономическия растеж на страната, за привличането на стабилни международни инвестиции, то това на първо място са прозрачността и предвидимостта в действията на правителството и сигурността на правната ни система. Необходима е реформа в управлението на сектора – публичните търгове, Закона за обществените поръчки и т. н. Очакваме от правителството да реши тези проблеми, проявявайки достатъчно голяма активност, за да може работодателските структури да усетят промяната на бизнес средата и възможностите.

– Към Съюза за стопански инициатива бяха формирани два консултативни съвета за подпомагане работата на бизнеса – Съвет по дигитална трансформация и киберсигурност и Съвет по индустриални политики. Кой ръководи Съвета по индустриални политики и каква е дейността му?
– Съветът за индустриални политики е помощен оперативен орган към Съюза за стопанска инициатива, създаден с цел да генерира, обсъжда и предлага на членовете на ССИ, правителството, синдикатите и други заинтересовани страни политики в подкрепа на трансформацията и развитието на българската индустрия. За първи председател на новосъздадения орган към ССИ бе избран индустриалецът Пламен Бобоков – председател на Съвета на директорите на „Приста Ойл холдинг“ ЕАД и член на УС на ССИ. Аз като председател на ССИ отговарям за индустриалната политика в организацията като цяло. Нестабилната икономическа ситуация в глобален аспект, след две години на световна пандемия и военният конфликт в Украйна, наруши веригите за доставки на големите компании и започна т. нар. процес релокация на пазара. Средните и големи компании в страната имат нужда от надеждност и предвидимост във веригата за доставяне и от друга страна сигурност в реализацията на продукцията. Това доведе и до голяма динамика в икономическите и производствените процеси. В отговор на тази динамика беше създаден Съвета по индустриални политики. За да удовлетворим желанието за по-бързи и навременни действия и да комуникираме по-тясно и целенасочено със средните и големи фирми в работодателската ни организация. Затова за ССИ е приоритетен въпросът за изграждане на нови, както и утвърждаването на вече съществуващи стратегически партньорства с работодателски организации в чужбина в тясно взаимодействие с държавата. В този модел на работа ние сме активни в партньорствата – съдействие както за браншовите организации, така за големите производствени компании. За бизнесите това означава повече възможности. Именно тази активност и изпреварващата стратегия привлякоха към Съюза редица големи производствени компании и заедно градим новите вериги за доставка на суровини, производство и реализация на готовата продукция.

– Какви са основните дейности на Съвета по дигитална трансформация и киберсигурност и кой го ръководи?
– Дигитализацията е приоритет както на ЕС, така и на държавата и бизнеса. Голяма част от ежедневната ни дейност се прехвърля във виртуалния свят. Това налага преглед на основните дейности, процеси, процедури, нормативна уредба, законодателство и всичко останало, което на практика координира нашия живот. Затова сформирахме този Съвет по дигитална трансформация преди два месеца. Ръководи го Атанас Темелков, един от доказаните професионалисти и експерти в сектора. Под дигитална трансформация ССИ разбира съвкупност от дейности и процеси (политики, стратегии, правила) по въвеждане на информационни и телекомуникационни технологии във всичко области на социално-икономическия живот, събиращи, съхраняващи, обработващи, предоставящи в отворен формат данни, информация и знания, с цел повишаване ефективността на управлението, подобряване на бизнес средата, както и условията за труд и живот. Визията ни за развитието на работата на Съвета е да фасилитираме цифровия преход на българския бизнес и общество, чрез налагане на нови етични правила, да въздействаме върху политиките в сектора. Ние идентифицирахме като основен инструмент и носител на тази промяна политиките, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Очакваме да видим окончателните мерки, заложени в него. Считаме че цифровите умения са от ключово значение за дигиталната трансформация, като ни е необходима нова култура на взаимодействие между българските граждани, бизнеса и администрацията.

– Темата за киберсигурността става все по-актуална. Какво могат да направят малките фирми, за да се защитят от кибератаки?
– За да имаме ясни резултати в дигиталната трансформация усилията в киберсигурността трябва да са императивни. Ясно е, че силите на малките и средни предприятия, които представляваме, са недостатъчни в тази сфера. За това препоръчваме на нашите членове първо консултации и след това незабавно обучение на всеки, който има досег до смарт устройство. Малките компании не разполагат с ИТ отдели както големите корпорации. Ние съдействане на нашите членове, като предлагаме обучение по темата. От критична важност е да спазват принципите на висока кибер хигиена. Не на последно място е добре да се свържат с професионална компания за подсигуряване на тяхната мрежова и информационна сигурност. В тази насока ние също можем да предоставим пълен пакет от услуги на нашите членове. Генерален и изключително важен съвет е при евентуално съмнение за интервенция и нерегламентиран достъп да се информират специализираните органи.

– В България идват много бежанци от Украйна. Фирмите, които членуват в Съюза за стопански инициатива, готови ли са да ги наемат на работа?
– ССИ беше първата работодателска организация, която започна активности, свързани с реализацията на пазара на труда на българските граждани и бежанци от Украйна. Още в началото на военните действия между Русия и Украйна ССИ заяви своята готовност като национално представителна работодателска организация да подкрепи усилията на държавните институции за оказване на помощ за всички българи и бежанци от Украйна, които искат да се евакуират в Република България. Ние обявихме своята готовност да окажем съдействие за тяхната трудова реализация и за по-нататъшното им осигуряване на територията на страната ни и наши представители участваха в редица срещи с представителите на изпълнителната власт за координация на действията с държавата. ССИ стартира инициатива за насочване на пристигащи на територията на страната българи от Украйна към наши членове – предприятия и браншови организации, за осигуряване на работа. За целта експерти на ССИ съдействаха за трансформацията на онлайн платформа, в която могат да се регистрират всички фирми, желаещи да предоставят работни места на хора от Украйна и същевременно български и украински граждани могат да създадат свой професионален профил, за да се осъществи бърза и навременна връзка между работодателите и потенциалните служители.

Нашият гост
Васка Бакларова е новият председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива. Тя идва от реалния бизнес сектор като основател и генерален мениджър на Виомода България – иновативна немско-австрийска инвестиция за производство на високотехнологични спортни облекла. Васка Бакларова е основател на Агенция за корпоративно развитие, която помага на младите хора да намерят успешната си реализация на пазара на труда чрез пряк контакт с работодателите.